Видеоархеология

Първият международен видеофестивал “Видеоархеология” се проведе през октомври т.г. и бе осъществен от малък екип - Борис Костадинов, Живка Валявичарска и Илияна Недкова. За една година те се справиха с работа, която на други фестивали по света се възлага най-малко на 6-7 души. Контактите бяха на високо професионално равнище, а за интереса на чуждите участници най-много допринесе отличната концепция.
Главен организатор е “НО Асоциация за съвременно изкуство”, съорганизатор е и младата френска асоциация “Тангра - културни събития” с директор Милена Илиева. С подкрепата на Министерството на младежта и спорта на Франция фестивалът вече е проведен и в “La Traverse Art Centre” - Париж. Това обяснява и силното присъствие на френско видео в София. Функцията на АТА Център за съвременно изкуство беше по-скоро спомагателно-техническа.
Забележителна е пълната липса на желание за финансово съдействие у българските институции. Единствената парична подкрепа за “Видеоархеология” беше от програмата ФАР на Европейския съюз - за първия CD-ROM каталог, издаден у нас за арт-събитие. Множество културни институти, арт-центрове и частни лица предоставиха безвъзмездно техническото си оборудване. Иначе прожекциите и срещите нямаше да се състоят.
“Видеоархеология” беше осъществен заради ентусиазма и напредничавото мислене на всички, замесени в организирането му. Хората около “Видеоархеология” бяха наясно, че нашата артсцена има нужда от фестивал, на който да се видят различните страни и насоки в съвременното видеоизкуство. За българските артисти, работещи в тази област, наистина е необходимо да определят своето място - и в естетическо, и в техническо отношение.
Фестивалът протече на различни места в София. “Видеоархеологическите разкопки”, със съпътстващите ги изложби, прожекции, срещи и дискусии, се провеждаха в Американския център, Арт-центъра над бирария “Бохеми”, Френския център, БиБиСи център, АТА Център за съвременно изкуство и магазина за аудиовизуална техника на “Витоша” 47.
Концепцията на Борис Костадинов и Живка Валявичарска набляга върху глобалния процес на всякакви исторически преосмисляния и равносметки в от края на века и на хилядолетието. Дигитализацията на краткия филм, Интернет, изработването на евтини и качествени CD - всичко това налага преосмисляне на видеолентата. Въпреки това видеокасетата си остава траен носител на информация, която се съхранява като документ. Според кураторите подобни носители биха могли да бъдат и хипотетично-утопични обекти за изследване на бъдещите археолози. А идеята им за археологията в бъдещето е, че с помощта на видеото може да се измести тежестта на научния интерес от сухата фактология към изследването на социалните и емоционално-психически белези на днешното общество.
Фестивалът “Видеоархеология” беше открит в новосъздадения Арт център на бул. “Васил Левски” 55, с представянето на CD-каталога, изработен от “Елидо медиа”, и видеоинсталациите на Емил Миразчиев, на Иван Мудов и Симеон Николов. Показаните работи бяха включени в “инсталационната” част на фестивала. Същият ден в Американския център Боян Добрев представи своя “CD-recordable”.
Няколко дни преди официалното откриване в АТА вече течеше канадската изложба “Видеоверите” с куратори Биляна Велкова, Барбара Прокоп и Наоми Потър. След нея бяха инсталирани работите на Дейвид Хатчър от Нова Зеландия “Местно време” и на американеца от марокански произход Абделали Даруш “Зависи какво Е думата “Е”. Те, заедно с творбата на швейцарката Шантал Мишел бяха най-доброто в програмата за видеоинсталации.
В БиБиСи център Ренатус Цурхер (Швейцария) представи “Поглед”. В необичайното пространство на магазина за аудиовизуална техника бяха показани съвместната продукция на Лъчезар Бояджиев и Калин Серапионов “Quite (im)possible” и филмът на Пери Барт (САЩ) “Пулс”.
Другото ядро на “Видеоархеология” беше поредицата презентации и дискусии. За жалост, отново се прояви сравнителната неподготвеност на българската публика.
Броят на филмите в първата “Видеоархеология”, беше повече от впечатляващ - над 160 творби на автори от Европа, Америка и Австралия. Програмата включваше кураторски пакети, изпратени от различни организации, и прожекции на селекционираните от кураторите видеофилми. Свои пакети бяха изпратили Heure exquise и Videoforme - Франция, Video Data Bank - Чикаго (САЩ), VideoMedeja - Нови Сад (Югославия), WRO - Вроцлав (Полша), AudioVideoFotoKunst - Базел (Швейцария), и др. Забележителният кураторски пакет от полско видео беше съставен от Пьотър Крайевски и носеше заглавието “Лични ритуали”. Неговата идея е личната душевна “археология” - в “общуване” между автора и камерата.
Значително място беше отредено на френската видеопродукция. Своя селекция представиха Милена Илиева и Ерве Пердриел от “Тангра - културни събития” в Париж. Петте дни в залата на Френския културен институт оставиха впечатление за по-особения път на съвременното френско видеоизкуство. Филмите засягаха много повече лични, интимни аспекти от човешкото съществуване и в по-голямата си част представяха перфектна визия.
За разлика от французите, американските артисти търсят индивидуалното в рамките на по-глобални обществени явления. Много от филмите им са “гранични” - обединяват артефакта и документалистиката.
Българското видео беше доста по-скромно по обем. В действителност имената са четири: Боряна Драгоева, Зорница-София, Яна Илиева и Диана Иванова. В професионално отношение тези видеофилми изобщо не отстъпваха на чуждото представяне.
Последният ден на фестивала беше посветен на гостите от Швейцария. Наред с кураторския пакет, представен от Стела Хандлер, като “гост” от тази страна се яви и Албена Михайлова-Стуси. Публиката видя нейния най-нов филм, озаглавен “Две мнения”, който третира болезнената тема за формалната и вътрешната емиграция.
“Видеоархеология” беше съпътстван от трудности, но те не се отразиха върху нивото на провеждането му, удържано от първия до последния ден. Затова е оправдан и оптимизмът на неговите организатори, че след две години София отново може да стане мястото за среща на най-добрите автори в областта на видеото и мултимедиата.

Илина Коралова