Конкретното -
привличане и отблъскване
Свилен Блажев и Станислав Памукчиев - двама художници от "авангарда" на едно поколение, се представят с изложби в столични галерии. Блажев избира формата на голямата представителна изложба в салоните на Националната художествена галерия, придружена със солиден каталог. Памукчиев предпочита имиджа на Центъра за изкуства АТА - мястото-символ на съвременното изкуство. Единият остава верен на живописната материя и дори повече от всякога се придържа към изискванията на картината, другият се опитва да пренесе картинните си внушения върху триизмерни форми.
Независимо от тези различия, и двамата като че ли искат да приключат с определен етап в творчеството си. Свилен Блажев - с образа на "Бъдниците", с които неизменно е свързван в последните вече 18 години и които са се превърнали в класика. Жестът му да направи изложба в НХГ е показателен не само заради интересния контраст между салонната украса и първичната грубост на картините му, но и като желание да се затвори страницата, която без време го определя като "класик". Станислав Памукчиев очевидно усеща нужда да "излезе" от собственоръчно изгражданите с години и нагнетени до крайност напрегнати сиви пространства, чиято минималистичност е доведена до границата, зад която нищо не се случва.
Свилен Блажев, изложба в НХГ Всъщност доста години бяха нужни, за да забравим официалния имидж на Свилен Блажев, който го преследваше след поредицата големи композиции, базирани върху християнската иконография и подходящи за тематичните изисквания на общите художествени изложби. Изложбата в галерия "Александър" през 1995, когато той показа силни пейзажи, изненадващо близки до натурата, можеше да се приеме като отърсване от използваните дотогава формули, подвеждащи към схематичност. С новите работи в НХГ Свилен Блажев заявява, че развитието му върви към освобождаване на картината от всякакви връзки - тя отново става самодостатъчен носител на информация - без нужда от външни препратки, аналогии и асоциации. Големите абстрактни композиции идват като естествена стъпка след работа с конкретни източници. Свилен Блажев демонстрира, че е силен живописец, който следва свой личен пътq без да се съобразява с тенденциите и настроенията на момента.
За разлика от него Станислав Памукчиев започна творческия си път в началото на 80-те с фигурални композиции в черно-сива гама, в които материята на човешкото тяло подчинява материята на цялата картина или обратното и това създава драматично напрежение. Постепенно фигурите изчезнаха от работите му. Останалата следа от тяхното присъствие се възприемаше болезнено. Боравейки с оскъдната гама на сиво-черното и създавайки образ на картината, а не търсейки образ в картината, художникът постигна своя запазена марка.
Станислав Памукчиев, изложба в АТА
Сега в Центъра за изкуства АТА той показва по-"бъбриви" работи, които неизменно ни препращат към сюжет, разказ или предмет. Разликата с подобната тенденция от ранния период на Блажев е, че Памукчиев тръгва не от конкретен източник, а самите му картини като че ли са стигнали до едно ниво на херметична затвореност, от което няма накъде повече да се отиде и налагат на създателя си да "проговори", да потърси връзки със заобикалящия свят. И той го прави чрез форми, които разказват древни приказки, подсказват магични ритуали и навяват множество асоциации.
Ако при Свилен Блажев "древните" източници носят по-скоро промяна на структурата на картината и нейната изобразителна функция, то при Станислав Памукчиев използването им подтиква към мисловни пътешествия, които не зависят от конкретното време и място. Вероятно за Памукчиев това е необходимо отклонение, което в бъдеще ще даде друга плътност на "мълчаливите" му двуизмерни послания, към които художникът неминуемо ще се завърне.

Мария Василева


Изкуство
на борда