Филм-соната
в пустошта

Стъклени топчета
Режисьор Иван Черкелов
Продуцент Марио Кръстев
Оператор Емил Христов
В ролите Жана Караиванова,
Иван Иванов, Румен Трайков,
Георги Черкелов
Разпространява Съни филмс
Премиера на 28.11.1999, НДК


Геновева Димитрова: Заглавието "Стъклени топчета" звучи доста по-лежерно от "Търкалящи се камъни", а зад него се крие филм с далеч по-страховита действителност.
Иван Черкелов: От една страна, това е така. От друга - тази страховита действителност във филма за мен е не в буквалното й показване, а в някакви личностни, вътрешни измерения.
Г.Д.: Това имах предвид. Ако в предишния филм героите пътуваха - към баща или Бог, или разчистваха сметки с авторитети, тук се движат мумии, които се съживяват само от спомени. Имам усещането, че стъклените топчета дрънкат във всички нас...
И.Ч.: Това е посоката на филма.
Г.Д.: От беглите разговори с двама ви поотделно оставам с впечатлението, че имате различни възгледи за "Стъклени топчета". Емил Христов казва: "Ето филм, който може да се разкаже и който въздейства емоционално", и аз съм съгласна с това. Ти пък ме напътстваш: "Не гледай на него през сюжети, а просто го възприеми като соната". Сонатите нямат сюжет, затова пък във филма откривам няколко сюжета и точно тяхното напластяване и допълване ми е толкова интересно в цялата музикалност от монтаж и визия. Аз разговарям с този филм.
И.Ч.: Точно това съм си представял, докато го снимах - зрителят да има усещането, че разговаря с някого. А това, дето казваш, че двамата все едно говорим за различни филми, според мен е най-ценното в срещата ни - Емил Христов снима по начин, различен от този, който съм си представял. Това ни даде възможност за допълване, а не за противоречие.
Емил Христов: Аз по никакъв начин не си представях този филм. Гледах да следвам Иван, защото по принцип се отнасям почтително към него, а и към всички режисьори. От 5-6 години насам се стремя да снимам конкретни филми на конкретни режисьори и всичките да бъдат различни. Тоест към "Стъклени топчета" не тръгнах с предварително намислени неща, които да набутам на всяка цена. За първи път снимам с Иван и не съм знаел досега как той работи. Наистина! Исках чрез работата си да направя този филм максимално демократичен. Това, към което се стремях, бе визуалният език да бъде разпознаваем. Дадена сложна задача би могла да се заснеме просто и сложно. Аз я заснех просто.
Г.Д.: Изображението е доста многопластово и сложно...
Е.Хр.: Имам теория, че всяко нещо в света се състои от два аспекта: какво е и как изглежда. Стремях се "Стъклени топчета" да изглежда максимално комуникативен визуално. Не знам дали усилието ми е смислено.
Г.Д.: Обичам "Търкалящи се камъни", но смятам, че "Стъклени топчета" е на много по-високо кинематографично стъпало - навярно заради хипнотичната симбиоза между проблематика, разказ и визия.
Е.Хр.: По същество не би трябвало да откриваш разлика между "Парчета любов", "Търкалящи се камъни" и "Стъклени топчета" - това е един филм! Различават се само по езика, на който се говори. А нещата, за които се говори, са едни и същи.
Г.Д.: Според мен "Търкалящи се камъни" е малко встрани. Смислова, визуална и дори топографска връзка в акцентите откривам между "Парчета любов" и "Стъклени топчета". Ако първият филм на Черкелов бе безбожнически спазъм срещу измамите на соцбитието, третият му е проповед за търсенето на Бога в потискащо безбожно време. Смяташ ли, че религиозните ти и морални разсъждения ще намерят своя адресат?
И.Ч.: Говоря на хора, недоволни от живота си. Не произнасям монолог. В контекста на твоето мнение бих казал, че филмът е дори прекалено мек - пастелно представя това наше мумифициране и този тип трагично съществуване. Все пак тук става въпрос за хора по на 40 години, а те определено нямат време. Човек може да се мотае или да игнорира някакви висши смисли в съществуването си, когато е на 15, 20 или 30. След това всеки ден, в който тези неща се игнорират, е фатално изпуснат.
Г.Д.: Затова ли героите във филма непрестанно имитират: чувства, живеене, дейност...?
И.Ч.: Точно оттам идва трагиката. В крайна сметка посланието на филма е много просто - независимо дали става въпрос да построим мавзолей или да разрушим мавзолей, да се влюбим в някого или да напуснем друг, да имаме дете или да нямаме, да забогатеем или да останем да живеем в бедност..., ако не се стремим към Бога, всичко е безсмислено.
Г.Д.: В "Стъклени топчета" обаче няма бедни хора.
Е. Хр.: Е, как, героят на Румен Трайков е маргинал.
Г.Д.: Маргинал, но луксозен. Дори на него не мога да му съчувствам, въпреки че си отива мърцина.
И.Ч.: Филмът е избрал стилистика и начин на разказване, в който съчувствието не е най-важното. По същата причина двамата герои (на Иван Иванов и Румен Трайков) не са ярко противопоставени по скалата богат-беден.
Г.Д.: Те често разговарят в гръб.
И.Ч.: Това също е начин на общуване. Във филма става дума и за общуването. По-точно - за липсата на общуване. Общуването не е както трябва, любовта не е както трябва, смъртта не е както трябва... Такова поднасяне на действителността би трябвало да накара зрителя да се замисли защо е така.
Г.Д.: Един от музикалните акценти във филма е от "Любовен еликсир", героинята прави нелеп опит за самоубийство... Това ме препраща към "Незавършена пиеса за механично пиано" на Михалков, където чрез Чеховите герои той съобщаваше, че не се живее както трябва в края на 70-те...
И.Ч.: Не съм се сещал за "Незавършена пиеса...", докато пишех и снимах "Стъклени топчета". А много обичам този филм. Такъв тип алюзии са възможни, разбира се. Най-малкото, защото нещата, които занимават Чехов, са, общо взето, едни и същи, занимават и мен. А в своя филм Михалков е следвал Чехов доста почтено.
Г.Д.: За разлика от пъстротата на онзи филм, твоят изглежда наистина като соната.
И.Ч.: "Стъклени топчета" за добро или за лошо има есеистичен характер, докато "Незавършена пиеса..." има карнавален.
Г.Д.: Изображението непрестанно скача от цвят в монохром. Много изящни - до графичност - са епизодите на Витоша. На кого хрумна идеята за тях?
Е.Хр.: А, това е общо решение. Трябваше да има ход за разделяне на действителността и спомена.
Г.Д.: В тези монохромни епизоди има копнеж, докато интериорите са заснети хладно, отстранено, делнично.
Е.Хр.: Да, те трябваше да изглеждат буквално.
И.Ч.: Това с монохромните епизоди е един от конкретните примери за начина, по който сме си представяли филма с Емил Христов. Решението е общо, но хрумването си е негово. На много места във филма, по разни поводи, той имаше такива конкретни находки, които обличаха моите абстрактни представи за епизодите в определена форма.
Г.Д.: А гаврата с рекламата и телевизията?
И.Ч.: Това не е гавра, а белег на времето. По същия начин би могло да се отговори на въпроса защо във филма става въпрос за живота на богати хора, а не на бедни. Това с богатите също е белег на времето - доскоро не беше. Може би след известно време пак няма да бъде. Но сега хората много се занимават със забогатяване, водени от надежда и вяра, че с парите нещата ще се оправят. Този тип вяра и надежда би могъл да се сравни с вярата и надеждата, че с падането на комунизма всичко ще си дойде на мястото и ще заживеем най-после като хора.
Г.Д.: През тези десет години преживяхме май всички илюзии. Филмът е и за това - въвеждането на мавзолея и хората-мумии са глобални метафори на времето.
И.Ч.: Да, предпазливо филмът борави и с такъв тип метафори.
Г.Д.: Затова ли детенцето иска да се ожени за морското свинче?
И.Ч.: В известен смисъл - да.
Г.Д.: Във филма присъства клипова предпоставеност, адекватна на поведението на героите.
Е.Хр.: Никаква клиповост няма! Смятам "Стъклени топчета" за най-ахмашки заснетия си филм. Снимал съм го с енергията на третокурсник от ВИТИЗ - без осветление, без фарт, без кран, без пари.
Г.Д.: Значи си виртуоз.
Е.Хр.: Не съм искал да виртуознича в този филм. Със самоизтъкването съм приключил през 1987 г. В "Стъклени топчета" всичко е много обикновено и е заснето за двайсетина дни.
Г.Д.: Заради връзката между персонажите в "Търкалящи се камъни" и "Стъклени топчета" ли снима отново Георги Черкелов?
И.Ч.: Не знам дали има връзка между тях. Нямам аналитичен подход към нещата, които съм правил. Не си казвам "Абе тоя герой сега го докарахме до едно положение, дай в следващия филм да видим нататък какво става с него". Поради интензивността на работата "Стъклени топчета" ме буташе в различни посоки. Следвайки една от тях, стигнах до необходимостта да се появи Георги Черкелов и част от нещата, за които говори жената във филма, да бъдат поднесени от дядо й.
Г.Д.: Фантастичен ход - в българското кино такова нещо не се е случвало.
Е.Хр.: Наистина, в сценария го нямаше, Иван го измисли по време на снимки. Както си говори Жана Караиванова, изведнъж в кадър се изтъпани Георги Черкелов...
И.Ч.: Във филма няма нищо неразбираемо. Основната трудност при неговото възприемане може да дойде от потока на различните видове разказ. Но ако човек е отворен, може да го следи. И да общува с филма.
Е.Хр.: Страхувам се дали изобщо ще се стигне до анализи...
Г.Д.: Опасяваш се, че филмът ще остане неразбран?
Е.Хр.: Не. По-скоро ме е страх, че ще отмине като бърз влак, ще има триста зрители и ще се приключи. У нас няма кинематографичен процес. Няма любопитство към българското кино. И това създава лъжливи очаквания. Когато в една страна има единствено симулация на кинематографичен процес, всеки нов филм попада под канонада от упреци.
Г.Д.: Защо повтаряш "няма кинематографичен процес", като че ли през всичките тези години си бил далеч? Няма кинематографичен процес и за това сме виновни всички.
Е.Хр.: Никого не обвинявам. Просто съобщавам факт и го гледам с нормални очи. Тази липса на процес означава, че "Стъклени топчета" няма контекст. Или има - "Дунав мост".
Г.Д.: Филмът си има чуден контекст - дебютите от края на 80-те и следващите филми на Людмил Тодоров, Петър Попзлатев и на самия Иван Черкелов от 90-те.
Е.Хр.: Това си е твой контекст. А какво ще каже зрителят, любопитен към киното и разкрачен между абсолютно различните "Магьосници" и "Стъклени топчета"?... Ние бихме могли да се поставим в контекста на "Лисабонска история" на Вим Вендерс например... Ето, такова сравнение ни кара с Иван Черкелов да не се самоубиваме. Но това си е за нас. Сериозната работа е да се провери на пазара.
Г.Д.: В България няма пазар, но в чужбина има.
Е.Хр.: И там няма. Как може да има пазар на нещо, което по същество е непазарно? България не съществува като субект на този пазар. А работата е много проста. Български кинематографист може да продаде свой филм закономерно, неинцидентно, само ако в държавата има кинематографичен процес. Сега е много по-възможно булеварден филм да се продаде в чужбина. А сериозен - не. Това зависи единствено от мениджърските способности на продуцента. Защо смяташ, че има толкова пъстрота в театъра - има театрален процес! Сравняваш Теди Москов с Александър Морфов, има Лилия Абаджиева, Явор Гърдев, "Сфумато", Леон Даниел, пък други правят "Секс, наркотици и рокендрол"... Има палитра! И това е резултат от факта, че българският театър не беше разгромен, въпреки че кадрите му се изживяват като жертви. Това става ясно, като отвориш бюджета на Министерството на културата. Седем години Рангел Вълчанов и Николай Волев не снимат. Защо? Как може през 90-те в България да са направени 25 филма, а в Югославия, която почти неизменно беше във война - 150?
Г.Д.: До тази пролет югославската икономика беше много по-добре от нашата.
Е.Хр.: Няма такова нещо. Правенето на филми не струва пари на държавата или поне не толкова, колкото тя си мисли.
Г.Д.: У нас няма фондове за кино, за кой път да го повтаряме?
И.Ч.: Този разговор не е интересен.
Е.Хр.: Но е изключително важен. Защото на никого не е безразлично какво се случва с нашите филми, след като излязат от лабораторията.
И.Ч.: Стигаме до повтарянето на всеизвестната истина, че дадена държава или се грижи за културата си, или не се грижи. И когато не се грижи за културата си, се получават определени резултати. Лично аз не виждам никаква връзка между това, за което говорим, и току-що приготвения от нас филм "Стъклени топчета". Или я виждам дотолкова, доколкото аз се занимавам само с правене на филми и съвсем естествено би ми се искало след няколко месеца да започна работа по следващия. Но в тази ситуация е невъзможно.
Г.Д.: В разговора ни за "Търкалящи се камъни" твърдеше, че е утопия да снимаш скоро друг филм, а ето че той вече е факт.
И.Ч.: Това се случи не като нещо естествено, а благодарение на зверските усилия на продуцента Марио Кръстев. Ако не беше енергията на този луд човек, "Стъклени топчета" нямаше да съществува. Но сега, когато съм свършил този филм, не ми е любопитно да разговарям за трудностите. Хората се интересуват какво се е получило. Както и аз самият. На моята възраст изобщо не вярвам, че някога ще работя в идеални условия и проблемите ще бъдат единствено в главата ми.
Г.Д.: Чудна работа, "Стъклени топчета" е доста печален филм, а не покрусява. Аз лично го гледах с опиянение. И след него ми е по-ведро.
И.Ч.: С този филм не съм искал да се карам. Когато разговарям с някого, не му обяснявам, че си пропилява живота. Но ако на финала той разбере това, би било добре.

16 ноември 1999 г.












Разговор
с Иван
Черкелов
и Емил
Христов