Кратка чиновническа сага
за художествените училища
в България

Из Постановление No 204 от 11 ноември 1999: “Преобразува, считано от 1 юли 2000 г., Средното художествено училище за приложни изкуства - София, и Средното художествено училище за изящни изкуства - София, в Средно училище за изобразителни изкуства - София. [...] Закрива, считано от 1 юли 2000 г.: Средното художествено училище за приложни изкуства - Смолян; Средното художествено училище за сценични кадри - Пловдив; Средното художествено училище за приложни изкуства - Казанлък”. Постановлението е на Министерския съвет на Република България. Директорът на Софийската художествена гимназия (училището за изящни изкуства) проф. Димитър Стефанов е имал частен разговор в Министерството на културата на 9.11. Постановлението е издадено два дена след разговора. Преди това, според думите му, на директорските съвещания се е говорело за структурни промени, но никакви конкретни мерки не са били назовавани. Преподавателите от училищата от другите градове, присъствали на пресконференцията в София (18 ноември) по повод постановлението, не ангажират директорите си, но твърдят, че и те, и учениците им са научили новината за закриването от медиите.
Какви са причините за “структурните промени”? Като основна и единствена причина се назовава “броят на второстепенните разпоредители с кредити”. Той трябвало да бъде намален. Под “второстепенни...” май се разбират културните институции. Те били 120 в България. Не е ясно колко трябва да станат. Изискването е на Министерския съвет. Решението е на Министерство на културата. Какъв ще бъде ефектът? Много оздравителен, според Министерство на културата. На въпросната пресконференция присъстваше зам.-министърът на културата Николай Поляков. След дежурните приказки, че страната ни е бедна, че “това са възможностите й в момента”, че училищата щели да са “по-добре защитени именно чрез това сливане”, г-н Поляков успя да взриви залата, като заяви, че всъщност икономически ефект няма да има. Пък той “не се и търси”. Администрацията ще се намали общо с двама души - един директор и един счетоводител.
И така, трябва да се намали “броят на второстепенните разпоредители с кредити”. На хартия. Защото имало такова изискване. На което никой за нищо на света не може да се противопостави. Даже с този хитър ход Министерството спасява двете софийски училища, защото те ще фигурират като едно в списъка на “второстепенните...”. И за закритите училища е помислено. Щели да бъдат открити подобни специалности в други училища в същите градове.
А какви дипломи ще получават учениците, къде ще се денат преподавателите, кой ще бъде директорът на новото софийско училище и добре ли е двете училища изобщо да сменят директорите си? Все второстепенни технически въпроси. Използвайки пролука в словесния обстрел, на който беше подложен от журналисти, преподаватели, родители и именити български художници, заместник-министърът на културата се аргументира, че не може да живеем все “по стария начин”, да караме по “инерция”. Защото със 150 лева, каквато е учителската заплата, в тези училища се живее направо като при социализма. Във връзка с това не е зле да си припомним, че и при социализма не се търсеха икономически ефекти. Важно беше как се отчитаме на хартия.
Какви са ангажиментите, които устно поема министерството, взело решението за промените в художествените училища? За провинцията - да разкрие същите специалности (или подобни?) в други училища (Нищо, че в Казанлък имат нова и при това скоро ремонтирана сграда.); за София - да продължи да дава същата издръжка като досега и на двете училища и да не мести Художествената гимназия в друга сграда.
Защо тогава беше целият този шум в Художествената гимназия? Изложенията на преподавателите, далеч не само “емоционални”, които засягаха чисто практически проблеми на сливането; предупреждението на ректора на Художествената академия проф. Огнян Шошев, че всеки срив в гимназията автоматично ще се отрази и на обучението в академията и ще занижи критериите там; защо бяха протестите на учениците, които демонстрираха на бул. “Левски” под проливния дъжд и градушката с плакати от рода на “Народ без култура е народ, лесен за манипулиране” и викове “Оставка!”; защо беше разтревоженото писмо от Колежа по изящни изкуства и дизайн в гр. Бат, Англия, което призоваваше нашето художествено училище по-скоро да се обърне за защита към българските институции? Сигурно защото никой не вярва на държава, която остава напълно резистентна към протестите на гражданите си.
Притесненията на художествената гимназия са свързани със сградата й. Сградата на училището за приложни изкуства, с което се слива, подлежи на реституция. Преместването на двете училища в обща сграда е твърде проблематично. Първо е скъпо (най-вече като оборудване), свързано е с много рискове от кражби и вандализъм и второ, съжителството им е невъзможно поради несъвместимостта на двете учебни програми - производствения шум от много специфични кабинети, ателиета, дърводелски, железаро-ковашки помещения и т.н. Говори се (по слухове) за някаква сграда в “Люлин”. Това би струвало на преподавателите 25% от заплатите им за транспорт, би лишило учениците от мобилността им - те трудно ще могат да наблюдават и участват в културния живот, защото всички прояви са съсредоточени в центъра, а разстоянието до периферните квартали е голямо, транспортът бавен и лошо уреден. Дори моделите не биха си правили труда да ходят до там при ниското възнаграждение, което получават.
Не е ясен статутът на сградата на художествената гимназия. Нотариалният й акт е в Министерство на културата. Но това означава ли, че тя е държавна публична собственост, тоест с определяни от съответното ведомство (в случая МК) функции, или е държавна частна собственост, което означава, че областната управа разполага с нея и всеки момент може да я продаде. (Злите езици вече говорят, че бъдещето й е на казино.) Ако министерството говори за гаранции, то би могло да реши този правен проблем и да направи така, че училището и юридически да разполага със сградата си. Министерските екипи идват и си отиват и никой не знае какво ще стане утре. А културните институти, както е известно, ги третират като “второстепенни...”. Дано самото министерство един ден не стане такъв “второстепенен...”, защото никой в България няма да надигне глас да го защити.
Ирина Илиева

P.S. Кратки допълнения: 1. Говори се, че директорът на обединеното училище ще стане директорът на училището, чиято сграда подлежи на реституция (слух). 2. От 1.1.2000 се закриват агенция “Камерна музика”, Института по културознание и Централната археологическа база - Созопол. (Постановление 204 на МС) 3. От Казанлък си спомниха, че през 1934 г. по време на правителството на Кимон Георгиев и Дамян Велчев там е било закрито педагогическото училище с аргумента, че е “развъдник на размирици” (история).