Очакван бенефис в “Сълза и смях” събра на 13 ноември вечерта в обновеното, културно заявено пространство на театъра колеги, приятели и почитатели на талантливия актьор Димитър Иванов. Поводът е неговият юбилей - 60 години. От тях 40 минават на сцената, повечето - в “Сълза и смях”.
“Сага за Лоурънс Оливие и...” е названието на моноспектакъла, в който актьорът изигра или по-скоро “разигра” етюдно и шаржово образи от Шекспирови пиеси, останали в “репертоара” му от несбъднати роли. Димитър Иванов се появи комично облечен в черно шутовско трико, с бял и черен ботуш, в усмирителна риза и с белезници (с явен намек към родната режисура). Той събра кураж не толкова да сподели някои отдавна известни истини, пронизали личния му човешки и актьорски опит, колкото да “умре” и “възкръсне” като Хамлет, Меркуцио и Отело (разбира се, не едновременно), с ясното съзнание, че прекатурва от пиедестала им образи, които доста наши актьори интерпретират като “неприкосновени”. Своеобразен “диалог” между Лоурънс Оливие и Димитър Иванов се получи чрез комбинирано наслагване на откъси от автобиографичната книга на великия “сър” с откровени размисли и накъсани спомени от скромния български театрален идалго.
Като автор, изпълнител и режисьор на спектакъла, изграден с много изобретателен хумор и малко тъга, той ни представи своята изживяна версия за живота на Артиста. При това сполучливо.
Димитър Иванов получи овации, получи и златната значка на САБ “за вярност към изкуството”.


Патриция Николова