Как беше избран ректорът
на Софийския университет
Новината от Общото събрание на СУ вече е известна от около седмица и тя гласи - за ректор на Софийския университет “Св. Кл. Охридски” беше избран проф. Боян Биолчев. Но понеже събранието не беше нито само изборно, нито пък изборът протече формално, ще се опитам да разкажа какво се случваше на 17-ти ноември в 65-та аудитория в продължение на повече от 12 часа.
Залата
За разлика от предходни университетски общи събрания, това беше организирано много добре. Регистрацията течеше отрано, журналистите (действително много на брой) бяха акредитирани още предишните дни. А и присъствието на преподавателите и студентите, делегати на събранието, беше впечатляващо. 15 минути (академичният толеранс) след обявения час за започване (9:30) в залата имаше кворум и проф. Лалов откри събранието. Още в самото начало стана ясно, че много от присъстващите са дошли не за да си стоят кротко и мълчаливо по местата, а за да питат, изясняват, допълват. Почти нямаше процедурен въпрос, който да не бъде обговорен поне от един човек. В този смисъл изборът на юрист (проф. Георги Петканов) за водещ на събранието обещаваше справяне със спорните ситуации. Дали това се случи, ще стане ясно след малко.
Отчетът
Основният момент в предиобедното заседание беше отчетът на ректорското ръководство за периода октомври 1995 - октомври 1999 г. Тъй като всеки един от делегатите на събранието се беше запознал (или се предполагаше, че се е запознал) с публикувания и предварително раздаден отчет, проф. Лалов прочете само части от иначе доста обширния доклад. Прочете ги някак набързо, със странно бодряческа интонация, която може би подхождаше на това, което се отчиташе като сторено, като факти, които заслужават похвала, но иначе никак не подхождаше като тон, с който да се говори за реалното положение на Университета, за който се знае, че е доста изтласкан в публичното пространство, че е приравнен с другите вузове. Известно е крайно незадоволителното материално положение на работещите във вуза, все по-осезаемото отдалечаване на Софийския университет от европейските стандарти за обучение, липсата на гъвкавост в образованието и на нагаждането му към пазарните търсения и т.н., и т.н. Проф. Лалов обаче по стар български обичай избра да се съсредоточи върху хвалбите и осъществените резултати, като опорните точки, чрез които той мотивира тезите си, бяха: постигнатата стабилизация и развитие на СУ; ролята на СУ през зимата на 96/97 година и честването на 110-ата годишнина на СУ.
Дискусията по доклада мина по-вяло от очакваното, макар че желаещите да говорят и този път не бяха малко. Преобладаваха изказванията, в които се благодареше на проф. Лалов, че е запазил спокойствието в Университета, сякаш СУ е бил раздиран от кой знае какви драми и страсти през визирания период. Иначе казано, думата предпочетоха да вземат хора, които не искат промени, а предпочитат консервирането в сигурността. Така че принципното проблематизиране на ситуцията в СУ не се състоя.
Обсъждането
Следобедното заседание започна с представянето на кандидатите за ректор на СУ. След като залата не издигна никаква друга кандидатура, стана ясно, че за ректорския пост ще се конкурират (както се и знаеше) професорите Боян Биолчев, Георги Бакалов и Борислав Тошев. И тримата вече бяха представили своите програми, бяха имали своите срещи с университетската аудитория, така че след доста бурно обсъждане се прие в рамките на 7 минути и половина да представят вижданията си за бъдещето на Университета. Пръв започна химикът Борислав Тошев, който доста абстрактно се опитваше да представи вижданията си, заиграваше със студентите, изтъкваше собствената си подготвеност, способността си да цитира в оригинал (от предишната среща с професора бях разбрала, че: първо - да се цитира в оригинал, без да се превежда, е нещо фундаментално важно; и второ - професорът, ако станеше ректор, щеше да се бори за “поощряване участието на жени и хора от малцинствените групи в образователния процес”. Втори говори Боян Биолчев. Противно на опасенията, че като писател той ще разчита на отвлечените думи, Биолчев съумя да бъде изключително конкретен. Той не повтори програмата си, а очерта перспективите, които според него могат да доведат до отваряне на СУ към европейските стандарти на образование и да направят завършващите го, а и работещите в него, конкурентоспособни. Убедителното му представяне, умелото боравене с езика и личното признание, че се кандидатира за ректор заради убедеността си, че с дейния си характер и със способността си да проявява воля и инат би могъл да се справи с тази работа, бяха посрещнати с одобрение от залата. Третият кандидат - историкът Георги Бакалов, за когото в СУ упорито се носеше слухът, че е правителственият кандидат, ме изненада с вялото си представяне. Вярно, някой очевидно го беше посъветвал и той, слава богу, не повтори тезите си за националността и православието (тези, развити на предварителната среща с него), но някак скучно преповтори програмата си и не прояви никакви реторични способности.
Последвалите въпроси и изказвания се движеха в регистъра - оплюване, хвалебствие и малко конкретика. Серията оплювания започна представител на Химическия факултет, който изкара проф. Тошев самозванец в науката. Оплюванията продължи бившият преподавател по марксизъм и ленинизъм Иван Калчев, който за кой ли път повтори, че Боян Биолчев има комунистическо минало. Брътвежите на Калчев бяха заглушени от удари по банките. Голяма част от аудиторията просто не желаеше да слуша маниакалните изцепки на Калчев. Чест прави на университетската общност, че не допусна аморалността да вземе връх. Факт, който се потвърди и от последвалите изказвания, особено от това на доц. Валери Стефанов, който обясни, че манталитетът на Калчев няма нищо общо с този на университетския преподавател, както и от извинението, отправено от студент от Философския факултет, почувствал се неудобно заради своя преподавател. Иначе въпросите по същество, на които кандидатите трябваше да отговорят, не бяха много - за спорта и студентите, за ВАК, за студентските проблеми, за общежитията... Като и този път най-конкретен беше Биолчев, Тошев по-скоро си каза предварително намислени думи, а Бакалов остана някъде по средата.
Гласуването
След първия тур от 311 гласували Боян Биолчев събра 146 гласа, Георги Бакалов - 93, а Борислав Тошев - 66. След проведения балотаж Боян Биолчев получи 168 гласа, а Георги Бакалов - 145. И понеже не само според правилника, но и според всеки нормален човек на балотаж печели получилият повече гласове, още към 20 часа беше ясно, че новият ректор на СУ ше се казва Боян Биолчев.
Драмата
Юристите на събранието обаче скъсаха нервите на всички присъстващи с мъглявите си и взаимно изключващи се твърдения, с подозренията си, с нескритото желание на някои да се върви към трето гласуване. Доста активен в това отношение беше и проф. Лалов, който очевидно искаше да бъде ректор на СУ поне още един ден. Но в крайна сметка след двучасово умуване Комисията по изборите единодушно призна избора за валиден и проф. Биолчев беше обявен за 53-ия ректор на СУ.
Изборът
Ако се позова на думите на една от изказалите се на събранието - доц. Мая Пенчева - декан на ФКНФ, на 17 ноември в Софийския университет беше избран за ректор човек, който е доказал личните си и професионални качества, който е доказал, че разбира и от наука, и от финанси, и от хора, и който - не на последно място - е публична, харизматична личност, която не се нуждае тепърва да прави име. И което е не по-малко важно - изборът на проф. Биолчев беше избор, в който победи човек, необслужващ една или друга политическа сила, тоест това беше избор, в който реално победи гражданското общество.
Амелия Личева

Бел. ред. Редакцията на в. “Култура” поздравява от все сърце проф. Биолчев и се надява на много по-активно и ефикасно сътрудничество с новото ръководство на Университета.