Дунавиада
Седим си кротко двама в уютен ресторант. Ракия-скоч, “Шопен салатен”, пържола крехка “Елегант”. Елегия безмълвна в романтиката пивка от блюда. С парчетата на Лили даже чезне чалгаджийската вреда. Но в празното пространство на салона, на масата ачик до нас заседна група разярени хора - интелигенция, завила с глас.
И тъй, зачакали те, както подобава - с хляб и сол, и химни най-новия тв-сериал. Той разказва не за Властници, екзотика и бивни, ами за нашенци - човека-българин, наглед обикновен, ни селянин, ни столичанин, а просто в провинция роден. Дотук добре. Ала сериалът буен с име “Дунав мост” заседнал в зрителското гърло като рибя кост. Ясно - наши битови естети замечтали... морето, бедно на култура, с родно кино да заквасят. На първо време те решили за всичко да разкажат и всяка болка правичката да изплачат. А после, в страх да не останат неразбрани, заели се по западно, детайлно да ни покажат: горчивия живот, борците, мъката, разлъката, свините, балканската феминизация и напъните за миграция, лавинно-стичащите се беди в ромските, невинни все, очи, духовниците със пагони... Изобщо - социалните демони. И всичко е съвсем директно, обстоятелствено и конкретно. Какво от туй, че няма атом от алюзии - отдавна сме загубили първичните илюзии. Все пак останал е инстинктът ни за оцеляване - в житейската помия го каляваме. Това е то, отсякоха творците. От “Моста” трябва да се наведем и, както в огледало, добре да се съзрем. Но както в оня виц за банята, урока знаем - пак ще ни отворят раната. Но някак вече не върви в епохата на демокрация, когато гледаш телевизия, да те заливат с евтина колизия, а ти да търсиш идентификации в касапско-порно кулминации. Катарзис, образи, копнежи - а, това е само за невежи, които нямат и хабер ни от Бердяев, ни от Молиер. Свръхнаративизъм, пошлост и дидактика.
А ний седим си кротко вън от таз телевизионна практика. Така де, защо ни е да пукаме балона. Съвсем ще осмърдим салона.

Андроника Мартонова