Арх. Александър Баров

Иронията на съдбата или някаква тайнствена сила свърза в последните им дни на телесно присъствие на земята двама от най-големите творци на съвременната българска архитектура. В края на своя живот, в едно от малобройните си интервюта арх. Никола Николов сподели огорчението си от намерението (тогава) да се извади проектираната от него експозиция на Националния исторически музей от Съдебната палата. Смъртта завари арх. Александър Баров зает с преустройството на Дом номер едно в Боянската резиденция, за да се настани там същата тази експозиция.
Ако търсим нещо положително в това местене, то е, че така повече хора ще имат възможността да преживеят вълнението от общуването на живо с архитектурата на Александър Баров. Имах възможността да посетя т.нар. Дом номер едно в една пролетна привечер. Оказа се, че фотографиите не подсказват истинското въздействие. На фона на притъмнялата Витоша, сред планинската тишина и здрачевината Сградата израства с всяка крачка могъща и внушителна със своите пропорции, мощно издадени конзоли и необикновени по мащаб пространства. Александър Баров е архитект на големия жест, на експресивните пластични решения, както се вижда и от партийните домове в Благоевград и Русе, и, разбира се, в комплекса на Националния дворец на културата. Като се започне още със зала “Универсиада”, в чийто проектантски колектив участва и Александър Баров, цял един период е белязан с неговото респектиращо присъствие.

Арх. Лило Попов