Радиоинтеграция

Радио RFI вече излъчва над десет часа на български. Не разбирам френски и не бих могла да правя сравнение между френската и българската програма. Оценявам, обаче, приобщаването ни към голямата европейска радиостанция, с правото на известна самостоятелност.
Освен интересно радиосъбитие, новата програмна схема на RFI-България е значителен културен факт. Една от “малките” борби срещу безкрайното вайкане, че културата ни умира. Ясно е, че не можем сами да намерим пари за културата си, а също и че когато намерим, започваме да съжаляваме заради крайния резултат от инвестицията. Много по-естествено възприемаме външната подкрепа (когато е финансова!), защото “чужденците разбират от такива работи”. RFI не прави културна програма. Но радиото играе културна функция, колкото и да се опитваме да го забравим чрез опита на останалите радиостанции. Това, че ще трябва да се “подчиним” в известна степен на френското влияние, може би си струва, ако искаме да ни помогнат да се самосъхраним.
Освен културен, това е и политически факт. Акцентът на RFI (и за България) е в европейската интеграция. Нещо, към което трескаво и не с много ясна представа се стремим. RFI не се насочва вече само към френскоезичните групи в обществото ни, а към по-широка аудитория. Не само за да я интегрира, а и за да разпространи влияние. В програмната схема се подчертава първо френската идентичност, а едва след това българската. Което е нормално, но и някак обидно в собствената ни държава да ни слагат на втори план. (По същия начин в рекламните текстове за посещението на Клинтън, неговото обръщение бе сложено преди това на нашия президент. Гостоприемно от наша страна, но единственият начин за да не звучи самообидно, е да възприемем Клинтън като загряваща група на Стоянов.) Не можем да изказваме претенции към мощна институция като RFI, че първо пази интересите си, а след това се вглежда в местните особености. Интеграцията ни в Европа няма да се осъществи, без задаването на чужди параметри.
Точно този интегративен контекст преобръща и смисъла на прегледа на френския печат. Радиочетенето на пресата има принципно социална функция, освен информационна - грижи за хората, които искат да са запознати с вестниците, но по една или друга причина нямат възможността да го правят. По RFI прегледът придобива и приобщаваща функция.
Близо до френската преса (по време, а не по качество) се нарежда рубриката за “българския Хайдпарк” - фонтанът пред Славейков. В това импровизирано социологическо проучване обикновеният човек има възможността да изкаже мнението си по важните проблеми. Не лоша идея. Тя обаче се съчетава с небрежно отношение на водещите към българската действителност. Самочувствието им на “по-французи от французите” прелива от ефира. Безпомощни са в свободните пространства, които трябва да запълват. Всички важни неща, които RFI е намислило за Българияq се скриват зад дърдоренето на водещи, които си мислят, че са в българска частна радиостанция. Тъжен знак, че ще се интегрираме в Европа, когато не мислим, а само спазваме и не излизаме от готовите чужди модели.
Вяра Ангелова




От въздуха
подхванато