Между тях и нас

Звезди от величината на Франк Гери и Жан Нувел върнаха на съвременната архитектура нейната художествена пълноценност. Но особено за тях е не по-малко съществено това, че те върнаха съвременната архитектура и в сферата на обществения интерес - затова и използвам думата “звезди”. Част от ефекта “Билбао” са милион и 400 хиляди туристи, привлечени от музея “Гугенхайм” само за една година. Преди десетина години собствениците на банката в Хонконг, проектирана от Норман Фостър, отговаряха на обвиненията в разхищение на средства за строителството й така: “Ние купуваме не просто сграда, а произведение на изкуството”. Сега в света се появи масово търсене на ефектна, бляскава, впечатляваща архитектура: дотолкова, че се поставя и въпросът, дали “спектакълът” няма да убие архитектурата?
През 1992 г. Холандска застрахователна компания купува парцел в стара Прага. Мястото е в непосредствено съседство с родната къща на Вацлав Хавел, строена от дядо му в началото на века. Вече е бил проведен конкурс, по идея на президента Хавел, за културен комплекс с книжарница, антиквариат, галерия, зали и панорамно кафе с гледка към Замъка отвъд Вълтава. Печели го архитектът Владо Милунич с проект, вдъхновен от Нежната революция. Но романтиката на революцията е заменена от прозата на пазара. Новият собственик възнамерява да строи административна сграда и за архитект да привлече Жан Нувел, на когото вече е възложен проекта за района Смихов. По щастливо стечение на обстоятелствата Милунич получава възможност да продължи работата си по проекта при условие, че ще работи със световноизвестен архитект. Той успява да склони Франк Гери.
Традиционната ъглова кула е твърде обикновена и “мъжка” за Гери. Той предлага две кули, контрастни като пластика и като фактура, символизиращи мъжкото и женското начало. Името “Джинджър и Фред” остава, макар проектът да се развива към по-голяма абстрактност. “Фред” разгръща плещи в мазилка с вълнообразен релеф; Джинджър” е ефирна, прозрачна, вталена, с крачета, които пристъпват далеч пред строителната линия.
Проектът не се приема еднозначно. Не липсват оплаквания на съдбата на “майчица Прага”, обвинения към архитектите в себеизява и незачитане на контекста, призиви да им се забрани да работят. Защитниците изтъкват историческите отпратки, символичната натовареност (идеята за “раздвижване на материята”, която се свързва с обществената промяна през 1989 г.), фантастичните гледки към градския пейзаж. Споровете се пренасят в най-четените ежедневници, които откриват за себе си архитектурната тема. Гери и Милунич организират изложби: според книгата за впечатления през 1993 г. 17 % от отзивите са отрицателни срещу 70% положителни: един неочаквано благоприятен резултат.
Историята има нещо общо с тази на софийския “Хилтън” и затова е поучителна - и то повече там, където са разликите между двете. Един хотел поначало се прави, за да носи пари и драмата от замяната на фините културни стойности с грубата печалба ни бе спестена; впрочем, ние я изживяхме, и то може би по-драстично, ако не по-болезнено с взривяването на градската библиотека заради построяването на бизнес-център. На фона на оживените публични дискусии, изложби и всестранна информация тъжно впечатление прави отсъствието на гражданско участие, почти пълната липса на обществен и професионален дебат в София, вземането на съдбоносни за града решения скрито от обществеността, в духа на “най-добрите” тоталитарни традиции. Чудно ли е тогава, че вместо “Билбао ефект” получихме “София ефект” - проваляне на уникален шанс за втъкаване на съвременни художествени ценности в столичния архитектурен пейзаж, обидно пренебрежение към града, неговата архитектура и неговите жители.

Арх. Лило Попов