Приписки
по светския граал

На 25 май т.г. в София се основа Орденът на трубадурите средиземноморци. Тук може да прочетете за техния кодекс и за източника на духовната им енергия. За техния литературен турнир и наградата “Поетичният щит”, както и за големия Рицарски бал в “Камелот” - в края на 1999 г.

Днес е 13 август 1999 година. Вторият ден след пълното слънчево затъмнение, последно за всички човешки поколения, живеещи сега на Земята. Седим със Златна Костова, Уилям Мередит и Ричард Хартайс в кафе “София”, в първото сепаре до фоайето на хотелската рецепция. Правим опит за разговор, открехвайки запазени сърца*; отдавна изградили къщите си върху пясък, отдали се на Вярата. Ричард казва, че грешките на поетите са невинно-фройдистки - издават привличане към сини сладостни пространства и към възвишените цели на лиричния полет. Почти цитира “Въздухопоет”.
Леко съм притеснен. Вече два часа Валентина и най-малката ни дъщеря Георгия ме чакат в една кола на път за Пловдив. Внезапно Уилям се озарява, казва, че отново е преизпълнен, окрилен, темите го връхлитат, всичко му говори, пише - и по израза на лицето му е очевидно, че предчувства какво ще изпитаме, когато прочетем написаното. Разделяме се с обещанието да се видим на 24-ти. Оказа се, че това е невъзможно за мен. След месец и половина упрекът за провалената среща е елегантно прикрит в едно съжаление от E-mail/а/ на Ричард Хартайс. Писмото всъщност е трубадурски любовен възпев на Златна. Но... засега си казваме довиждане. След ден по два коси пътя, които се срещат в средата на морето, тръгваме към Златни пясъци и Слънчев бряг. Седмица по-късно Уилям и Ричард ще бъдат в Струга, а ние - на терасата на Ани и Анго Боянови до Морската градина в Бургас.
Поезията е инвенционна и в спонтанността си знае повече, отколкото истината за миналото, и повече, отколкото пророчествата за бъдещето. Но всичко извън собствения творчески акт в изкуството е преднамерено. От разговорите и теорията до критиката и конкурсите. Никога не съм могъл да проумея как изкуството може да стигне едва само до истината, дори да “разкрива нови истини”. Отражението на живота и света е предмет на други занимания. Целият смисъл е в измамата, която да се открие като неизвестен свят, като непозната способност за проникване в неразкрити пространства. Колкото мярата е важна и ценностна, толкова мярката е относителна и преходна. Бил съм в различни журита, но никога не съм се приемал като инстанция и никога не сам се вживявал като съзтезател. Не участвам в налагане на присъди, свързани със сравняване на стихове и изява на поетически талант. Моята вътрешна нагласа и уважението ми към творческата индивидуалност и свобода ми повеляват, че идеалът стои над принципа. Преценката в изкуството е игра и не бива да се приема насериозно нищо, с което се съгласяват едновременно повече от двама души.
Повечето хора си мислят, че не обичат поезия. Казвали са ми, че това е странно и безпредметно занимание, като да се посветиш на несъстоятелен претенциозен идеал. От друга страна, не всеки има отворени и възпитани за високата литература сетива. Колко често недоловимото, недостъпното предизвикват безразличие и отрицание, които прикриват раздразнение и безсилие с дълбокото усещане, че има чувствителност, интелектуано вълнение, прекрасен и смислен свят. Който, като не може да бъде открит и обсебен, трябва да бъде отхвърлен или заличен. Тривиалната рефлексия е отнасяла, в по-открито ненавистни времена, “годениците на Исус” към лудостта и кладата.
На чаша вино в едно студено заведение на “Ангел Кънчев” Цанка Цанкова и Румен Баросов разказаха пред мен и Валентина идеята си за среща на балкански поети и провеждане на поетичен турнир. Изказването на собствени доводи за неопределеност, формалност, условност, анахроничност ни въвлече. Поезията иска да се изживява като съществуване, а съществуването може да се изживява като поезия - с любов, всеотдайност, щедрост и достойнство. Трубадурът е глас на идеала. Неговият подвиг е свободоволното себеотрицателно следване на това намерение. Съживителният и обновителения му патос е в покровителската чистота. Трубадурът служи на кауза в името на същество, което въплъщава този идеал. Трубадурът черпи от духовното и го множи, отдавайки го. Субективното одухотворяване, последователността на високите намерения, свещеният копнеж и поетичната изисканост са трубадурското предоставяне в преданост на светлата дарба.
Същата тази вечер стигнахме до вричането в още несъществуващия Орден на трубадурите средиземноморци.
Литературният турнир? Днес губещите надпреварата в представяне на Боговдъхновението не се превръщат в гарвани. Като художествена словесна симетрия на рицарството трубадурството практикува актовете на религиозно-воинската общност - турнири, двубои, прошки. Подразбира се, че дамата на сърцето, култовото същество, има също идеален паралел - поезията, експонирана като муза в образа на определено прекрасно създание.
Началото на всяка година е много различно от нейния завършек. През март в навечерието на края на века, с който приключва второто хилядолетие след Христа, двадесет и първото столетие ни изглеждаше по-скоро символ. Отпращаше към равносметки, анализи, сравнения, поуки, знаци, или към намерения, хипотези, предсказания, амбиции, цели. Всъщност човек може да се поучи и от бъдещето, но за това е потребно сбъдване на друг размисъл.
Думата сега е, че през март Блага Димитрова, Валентина Радинска, Георги Белчев, Георги Господинов, Кирил Мерджански, Любомир Левчев, Петър Първанов, Цанка Цанкова и Румен Баросов вдигнаха чаша непентес. Магическата напитка, лекуваща от тъга, бе забъркана от Цанка и Румен със заклинанието: “Ние, рицарите средиземноморци сме за рицарската честност и разширяване на духовните взаимоотношения, за свободния и пълноценен обмен на идеи и информация. Ние, рицарите творчески самотници, живеещи в духовното общежитие на ХХ век, сега и завинаги обявяваме своята воля:
* Приветстваме чашата хубаво вино и изтънчения разговор, компанията на хубава жена и високата литература
* Да живее мирисът на мастило по хартията на новоиздадените книги, които можем да държим в ръцете си
* Няма нищо по-желано от красивите взаимоотношения, добрия тон и искрената човечност
* Доброта и любов, равноправие и уважение - това са нашите знамена
* Нека в света тържествуват мирът, спокойствието и птичите песни
* Обявяваме Средиземноморието за зона без насилие, земя и небе на мира и покоя
* Приветстваме обединението на поетите от бреговете на ХХI век като трубадури-конници на честността, справедливостта, доброто, против силите на злото и разрушението на всичко божествено и прекрасно”
Настойките, отварите, съставките са известни на всяко поетическо общество. В петрито и ретортата на всяка ал-словесна лаборатория зреят и взаимодействат в различни пропорции елементи, реактиви и тайнствени съставки в микстури, които дестилират екстракта на благородни словесни вещества. Философският камък на днешната трубадурска лаборатория е знакът на Ордена Г. Третата буква след началната от глаголическата азбука действа магнетично като графика и символика. Девятката е с отразен в друга пространствена плоскост образ. “Глаголи” е със забранен от принципите на Ордена повелителен смисъл. Знакът е със смисъл в контекста на Г - емблема на Салона на изкуствата, чийто камък крепи гостолюбивата кула на трубадурите. Лично аз свързвам Г с нетленната вибрация на Ом**. Този графичен образ винаги ми е напомнял за безкрайността, впрочем, термин, заимстван в математиката от Дюрер.
От старинните бретонски песни Ле се развива подир 11 век сл. Хр. новелата с рицарска тематика. Сюжетите се разгръщат в романи. Европейската куртоазна литература измества ценностната система на идеала от рода, съсловието, родината към прославата на човешката личност и добродетели, към съвършенството и духовността. Литературният принос на трубадурската лирика е в развитието на класическите сюжети и поетическото майсторство, обогатяването на темите, новите и изискани форми, музикалността и ритмиката, размерите, психологическата и езикова характеризация, индивидуализирането на авторовия стил и почерк, стремежът към прекрасното. Интересно е, че тази тенденциозност може да се забележи, макар и по-ограничено в публичността, и в източната литература от същия период. Мощта, продължителността и широтата на влиянието на трубадурската литература са предшествани подобаващо единствено от тези на елинистичната. Изводи за последващи примери - дори те да са проявена обективност - могат да се направят в много по-далечно време.
Трубадурството идва, когато рицарството е сляло границите на знатността и воинството и заличава неразбирането, подозрителността и противоречията между социалната прослойка на аристократизма и артистизма. То започва да ползва привилегии, самоиронизира се, самоподражава се и замира. Остават идеалите, които времето тиранизира, обсъжда, превъзнася, възкресява. Тъй или иначе рицарският морал е художественият прототип - достойнство, храброст, всеотдайност, вярност, щедрост, искреност, благородство. Трубадурите възпяват, но и живеят в стремежа на своите възхвали. Ето защо, и очевидно кога, трубадурството се възражда, обновява и търси модерна адекватност.
Орденът на трубадурите средиземноморци се учреди като формация на 25 май 1999 година в столицата на България на среща на поети от средиземноморски страни. За седалище на Ордена бе избран град София. Негови центрове предстои да се организират и в други средиземноморски държави. Учредители станаха освен споменатите, още двама българи и други дванайсет поети от единадесет страни.
Орденът на трубадурите цели да разпространява средиземноморската литература и култура. Ще подкрепя и подпомага създаването и популяризирането на художествени творби, общуването между държави, диалога между националности и култури. На първата среща на поетите от средиземноморските страни се договорихме за ежегодни сборове на Ордена в различни държави. Обичайности и хрумвания бяха изписани в една изпълнена програма: куртоазна вечеря, участие в откриването на книжарница “Писмена”, автографи, засаждане на лаврово дърво, посещение на Панаира на книгата, рицарска литературна надпревара.
Орденът на трубадурите средиземноморци и “Камелот” - кръчма за рицари и техните дами - обявиха преди месец Рицарски литературен турнир. Предизвикателството на турнира е: “Край извора от жажда аз умирам...” Могат да участват всички рицари и оръженосци с непубликуван поетичен цикъл до шест стихотворения или не повече от шест машинописни страници. Рицари и оръженосци се състезават за Наградата на рицаря “Рогът на поезията”, уникално издание на наградения цикъл, превод и публикация на 6 средиземноморски езика, присъждане на званието рицар и приемане в Ордена. Наградата на оръженосеца “Поетичният щит” е превод и публикация на шест средиземноморски езика. Ще бъдат дадени и четири поощрителни награди. Секунданти на турнира са дванайсет посветени от международно жури.
Наградите ще бъдат огласени на голям Рицарски бал в края на 1999 година. Балът ще си бъде като истински.
Скептичен съм към всякакви форми на сдружаване, основано на общи творчески признаци, принципи и проявления. В самотата и индивидуалността е съкровената същност на художника. Изказването на аргументи е само трупане на евфемизми към убедителни доводи и примери. Но застрашителните обществени тенденции, нетолерантността, нетърпимостта, безвкусието, безскрупулният материализъм, вулгаризирането на ценностите, подмяната на стойностите, бездуховността...? Какво може да съхрани не нас, а жаждата за високи постижения и стремежи на духа?
Литературата като всяко изкуство се нуждае от мечтани цели. Поезията се вдъхновява от собствените си идеали. Копнежът е патосът на духовния работник. Чутите послания са неговата награда.
Елиътовите гласове на поезията - поетът говори на себе си или на никого; призовава към своята публика; изказва се чрез един въображаем герой, обръщайки се към друг въображаем герой - звучат като квартет в един “кубистичен напев”. Това е остраненият глас, който се изразява чрез поета. В условността на тази квалификация, която има не по-малко основания от всяка друга умозрителна конструкция, е заложено самоидентифицирането на поета с естетиката на творец според идеала на мечтаното същество-вдъхновител. Двойното прехвърляне на божественост е съпътстващо творчеството, но в куртоазната литература то е най-демонстративно. Тази доброволна отдаденост като че ли е източникът на умишлената литературност на модерната изящна словесност.
Трубадурството е универсално. Идеал за духовно съвършенство, възвишени цели на човешкото същество, вяра в цивилизационните стремежи, блян по съвършената Любов - между две същества. Също и като метафора на красив живот, истина на преживявана взаимна обич, постижими или не, но вълнуващи чувства към всичко достойно и справедливо в света. Това са универсалии, които ще чертаят неравна кардиограма, докато пулсира сърцето на единственото познато във вселената творящо същество.
Ние не търсим гроба на Господа, дирим самия жив Бог - постоянното самораждане. Метафора на Ордена на трубадурите средиземноморци е раковината. Тя е извезвана и върху плаща на рицарите, завърнали се от Ерусалим. Това е все онова бяло атическо платно, огънато от времето към Острова, от който отново ще се потегли. Всяко тръгване, като пристигането, е послание.
Петър Първанов



* “Открехвайки запазени сърца” - мотото към българското издание на Ричард Хартайс. По-нататък авторът се заиграва с често срещани метафори в съвременната американска поезия. (бел. ред.)


** Ом - най-всеобхватният и възвишен символ в източното духовно познание. Манифестация на духовната сила, съзряната истина, абсолютното съзнание, връзката телесно-духовно-космическо. Като мантрическа сричка е израз на просветлението и безкрайността. (Из “Речник на източната мъдрост”)