Честито!
На 29 ноември т. г. театроведката Дора Монова отпразнува кръгъл юбилей. Поздравяваме нашата авторка и й желаем здраве и творчески успехи.
К
Потърсено противоречие
На театъра му стана скучно, затворен в самия себе си. Той реши да проговори чрез и заедно с други Музи и да излезе навън. Казано простичко - реши да се отвори. Всички алтернативни прояви, при цялата им пъстрота (кой би оприличил Явор Гърдев на Лилия Абаджиева или Възкресия Вихърова?) имат една обща амбиция: разчупване на границите. Като език, който търси все по-равноправното участие на различни видове изкуства и като пространство, преливащо отвъд конвенционалната форма на връзка “сцена - зала”. Какво лежи в основата на любопитството към алтернативния театър? Недоволство от познатите форми? Или недостатъчност? Осъзнаване на проточилото се във времето самоограничаване на език, форма и пространство? Сигурно всичко това, а и още нещо, открехнаха вратите към непознати полета, които не стесняват досегашните и в които театърът ни се настанява все по-уютно. С премерен жест, без фанфари, новите езици заемат своите места, без да застават в опозиция и без да отнемат правото на другия. Няма война за територии - има осъзнати възможности всеки да говори на собствен език. Търсенето на алтернативи в театъра протича много по-интелигентно от това в политиката и икономиката, например. Вижте отношението на Иван Добчев към театъра на Леон Даниел! Или преклонението на Александър Морфов и Теди Москов пред Юлия Огнянова! Или пък да знаете някой да е възприемал със снизхождение отношението на Стоян Камбарев към психологическия театър? Позадрямалата инерция на старите форми не се опитва да действа приспивателно на новите. Нито алтернативните боледуват от високомерието да зачертават предходното. Просто всеки си върши работата и толерантно не пречи на другите. В следващите редове ще си позволя да вляза в нарочно противоречие с казаното дотук. Да, “вчера” и “днес” се подредиха в естествения си мизансцен един до друг. Очертаната картина не е илюзорна. Само че е силно идеализирана. Отразява видимата страна на нещата. Във вътрешните пластове процесите са далеч по-сложни и по-противоречиви. Е, няма хули, но няма и взаимен интерес. Мирът, за който стана дума, хем го има (в старателно подбрани добри примери), хем е някаква форма на дипломация, а понякога е зареден с откровена враждебност и понятието “толерантност” става неуместно. Би било неестествено противоположни процеси да не са в конфликт. В неизбежен конфликт. Неестествено е и да се преструваме, че не го забелязваме. Големите стари нямат любопитство към предложенията на младите. Учениците губят интерес към учителите. Някаква дупка се отваря между тях. Запустяващото пространство трябва да бъде населено от театралната критика. Не за да помирява езиците, а чрез своя собствен да се вмести (и намеси) в динамиката на процесите. “За” или “против” отделен художествен факт и конкретен творец са нужни, но няма да запълнят дупката. Особено ако я гледаме отстрани или, пази Боже, отвисоко. Мълчаливото отчуждаване е процес, който протича заедно с художественотворческите и заедно с тях се нуждае от анализ. Ролята на критиката ще расте и от едно друго движение, задължително успоредно на отварянето на границите: тяхното установяване. За да можем все пак да говорим за театър, а не за нещо неясно какво. Тема ще бъдат и други граници - тези между изкуство и безвкусица. Опасността от тяхното разминаване! Осмислянето на процесите е равно по значимост на самите процеси. Значи трябва да го има и конфликтът между направеното и обговореното.
Дора Монова