Есенската академия
в София
Гостуването на преподаватели и студенти от Висшето училище за музика в град Есен - Германия, се превърна в едно от събитията за музикалните среди през изминалата седмица. В рамките на дните на немската музика в България, от 17 до 20 ноември в залите на Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” се проведоха майсторски курсове и концерти на наши и немски студенти.
Първият курс, който посетих, беше по пеене. Водеше го проф. Едмунд Илерхаус, ректор на Висшето училище, човек с ярко творческо и преподавателско присъствие. Той успяваше да установи мигновен контакт със студентите, да разпръсне обичайното за такива случаи напрежение и оттам нататък да поведе младия изпълнител към тайните на музиката. От техническите детайли разговорът неусетно се прехвърляше към смисъла на текста и по-широко - към изкуството въобще. Толкова образно беше словото на проф. Илерхаус, че намесата на преводача в редица случаи се оказваше излишна. Един нов дъх или акцент - и изпълняваните песни и арии зазвучаваха по новому, с неподозирани до този момент нюанси.
Курсът по цигулка на проф. Минчо Минчев също носеше неповторима и трудна за описание атмосфера. Затаили дъх, присъстващите в залата слушаха напрегнато, за да не изпуснат нито една дума или жест, нито една интонация от обясненията на именития ни изпълнител. Неточно би било да се каже, че Минчо Минчев просто преподава. Не, той изживява всеки пасаж, всяка фраза заедно със студента. С един замах заличава разликата между учител и ученик, говори за музикалната идея на творбата и когато думите не достигат, грабва инструмента, разкрива безкористно “тайните” на занаята, раздава се целият.
Творческата нагласа, която явно е всекидневие за студентите във Висшето училище за музика в град Есен, пролича и в свободното им сценично присъствие по време на концерта в ДМА (нещо, което понякога липсва на нашите студенти, но за което най-малка вина имат техните преподаватели). Чухме една чудесна изпълнителка на валдхорна - Рейчъл Салмон, която демонстрира завидно владеене на инструмента, внимание към музикалния тон и неподправен усет към ансамбловото музициране. Насладихме се на изкуството на цигуларя Николай Минчев във “Вещицата” от Паганини - пиеса трудна и предизвикателна, но поднесена със замах, ярка музикална мисъл и онова специфично усещане за “диалог” с публиката, което я държи в напрежение до последния такт, карайки я да съпреживява заедно с изпълнителя. Третият участник в концерта - пианистката Катерин Клипфел, прояви смелостта да се изяви като солистка в твърде различни по стил произведения - Етюд от Сергей Рахманинов, “Алборада дел грациозо” от Морис Равел и едно чудесно “Ноктюрно” от Панчо Владигеров. А акомпанирайки на своите колеги, тя безпогрешно улавяше необходимия баланс между пианото и солиращия инструмент. С интерес очаквах втората част на концерта - не много популярното у нас Трио за валдхорна, цигулка и пиано от Йоханес Брамс. Още от първите тактове обаче забравих своята “професионална” нагласа на слушане, несъзнателно престанах да следя отделните технологически детайли и се отдадох изцяло на музиката. Впечатляваща звучност, висока степен на единомислие, богатство на музикалния изказ - това са малка част от мислите, които предизвика у мен интерпретацията на младите артисти.
И още един курс се проведе през тези няколко дни - по камерен оркестър под ръководството на проф. Веселин Парашкевов. За своята работа с българските студенти той беше подбрал две достатъчно известни и точно затова трудни произведения: Концерт за цигулка и оркестър в ми-мажор от Бах и “Малка нощна музика” от Моцарт. В Баховия концерт проф. Парашкевов успя да постигне специфичната за барока атмосфера, и то не само като звучност, но и като цялостно внушение. Присъствах на една от репетициите и с интерес следях извайването на отделните оркестрови щрихи, търсенето на точния баланс между инструментите, свързването на фразите в единна музикална мисъл, за да се пресъздаде онова усещане за движение, за невъзвратимостта на отминаващото време, за пълноценното изживяване на всеки миг, така характерни за инструменталните творби на великия немски композитор. В “Малка нощна музика” диригентът седна на концертмайсторския стол и уверено поведе оркестъра, разкривайки един Моцарт, богат на чувства и настроения, в който имаше и драматизъм, и лирика, и радост от живота.
Признавам си, че тези няколко дни ме изпълниха с благородна “завист” към днешните студенти, които имат възможността да общуват с такива големи музиканти.
Лили Крачева