Реформи в камерата
С изненада музикантството научи тези дни, че Агенция “Камерна музика” (АКМ) не е предвидена в бюджета на Министерството на културата за 2 000 година. Това ще доведе до отнемане на статута на Агенцията като второстепенен разпоредител по бюджета и до съкращаване на 31 щатни бройки, от които 27 са за концертиращите камерни артисти. Сред тях са известните Анатоли Кръстев, Анжела Тошева, Велика Цонкова, Венцислав Николов, Гина Табакова, Димо Димов, Иван Дреников, Красимир Гатев, квартет “Еолина”, ансамбъл “Полиритмия”... АКМ осъществява редовна концертна дейност, а освен това и фестивалите “Софийско лято”, “Стара европейска музика”, координатор е на камерната дейност в цялата страна.
На 29 ноември в агенция “Балкан” се състоя пресконференция с участието на артисти от АКМ и на Момчил Георгиев - директор на Националния център за музика и танц в МК. За вестник “Култура” пианистката Анжела Тошева изрази опасенията на музикантите. Момчил Георгиев представи официално разпространения факс от името на МК.

Анжела Тошева:
На 11 ноември Министерският съвет е издал постановление, което се отнася и за закриването на Агенция за “Камерна музика”. На практика това означава, че от 1 януари 2000 година 27 артисти ще осъществяват своята концертна дейност на пазарен принцип. Досега те се водеха на щатна работа, срещу своите заплати се задължаваха да изнасят концерти в София и да покриват концертната мрежа в страната.
Обяснението на МК за закриването води до извода, че Агенцията за “Камерна музика” е била поставена на една везна с отдавна недействащите агенции “Музика” в страната. Техният облик и ефективност се различаваха основно от функциите на нашето звено от щатни артисти.
Подобни решения изискват предварителна дискусия за премерване на всички “за” и “против”, за претегляне на предимствата и негативните последствия. Артистите обаче и до ден днешен нямаше да разберат за закриването на Агенцията, ако не бяха узнали този факт от собствени източници на информация. Когато научихме за това, поискахме среща с министър Емма Москова. Тя се състоя на 15 ноември. Но тогава госпожа Москова, може би “случайно”, пропусна в обширното си експозе да отвори дума за закриването. И до ден днешен - 28 ноември - в Агенция “Камерна музика” не е постъпило официално съобщение за нейното закриване.
Практиката на АКМ отразява модернизирането на нейната вътрешна уредба още през 1995 година. Според въведените правила всички артисти са на едногодишен трудов договор, работата на всеки се подлага на прецизен анализ в края на годината. Оказа се, че този принцип дава по-успешни резултати от каквито и да било административни мерки или решения на комисии, тъй като той е основан на отчитането на интересите на публиката към всеки един поотделно.
Факт е, че АКМ не е взела никакви средства за дейност от МК, освен субсидията за заплати и финансирането на спечелени проекти. Получените средства са използвани главно за наеми на зали и хонорари на канените за участие в концерти и фестивали нещатни артисти. А те средно на година са около 150.
Промените целят въвеждането на пазарен принцип, но без да се отчита, че на практика пазар не съществува. Освен това, бегъл поглед към историята и настоящето на камерната музика в Европа, заради която правим всички промени, показва, че тази музика винаги е съществувала чрез дотации и благодарение на меломаните - мощни меценати. Несъобразяването с тази реалност неминуемо ще доведе до вакуум в камерния концертен живот. Още повече, че Постановлението ни изненадва в момент, в който всеки от нас като артист е планирал дейността си за 6, 9, та дори и за 12 месеца напред. В това отношение АКМ бе постигнала нивото на някои от европейските агенции.
Що се отнася до личните ни съдби, средната ни работна заплата от 140 лева ни гарантираше някаква минимална осигуреност, която пък даваше възможност да програмираме дейността си. Идеята за преобразуването на АКМ в ЕООД и поставянето на дейността ни на основата на проекти, които ще бъдат пресявани от комисия, според нас измества основно същността на професията.
Никой от артистите не би бил против да бъде оценяван и заплащан според европейските стандарти. Въпросът е, че за да действаме на пазарен принцип, би трябвало да имаме европейски закони и европейски приходи. Известно е обаче, че един билет, ако струва повече от 3 лева, просто няма да бъде купен.
След като поставихме своите въпроси пред министър Москова, аварийно бе намерена субсидия от 80 000 лева за следващата година. Тоест сумата е почти същата като през 1999 г. За артистите остава неясно как тя ще бъде разпределяна, каква част от нея ще бъде отделена за поддържане на администрация и за необходимите при всяка импресарска дейност консумативи. Остава открит и въпросът - защо една успешно работеща структура, която вече показа добри резултати, трябваше да бъде зачеркната. И защо при взимането на толкова съдбоносно решение министър Москова не се допитва, освен до ограничения си кръг от съветници, и до действащите артисти. Така излиза, че МК не проявява разбиране към спецификата на труда на една елитна част от музикантството, което би довело до разрушаването и на наченките на традиции в областта на камерния жанр у нас.

Министерството на културата:
Във връзка с коментарите по повод Постановление 204 на МС от 11 ноември 1999 г. в частта за закриването на Агенция “Камерна музика”, считано от 1 януари 2000 година, от НЦМТ съобщават, че:
Основното, което ще определя новата ситуация с Агенция “Камерна музика” е, че се закрива една бюджетна структура, но се дава възможност дейността й да продължава, поставена на нови, конкурентни и пазарни принципи - ще се субсидират не щатни бройки, а реален творчески продукт.
МК, което досега е осигурявало заплати за определен брой артисти, сега създава следния механизъм за подпомагане на камерния жанр:
1. Агенция “Камерна музика” се преобразува в ЕООД с изключително разширен предмет на дейност - в който влизат концерти, фестивали, конкурси, семинари; импресарска, продуцентска, издателска, рекламна, аудио-видеозаписна дейност и други печеливши дейности.
2. МК гарантира ежегодна целева сума за камерна музика, която ще се разпределя на база на представени проекти, между които с предимство ще бъдат финансирани следните: гарантиращите удължаване на живота на камерните програми (турнета, образователни концерти, продукции в региони на България, в които няма музикални институти); фестивални програми - особено такива, които работят за включването на българската музика и изпълнители в български творби; разширяването на кръга от партньори в реализацията и копродукциите, и т.н.
3. Артистите ще сключват договори за реализацията на проектите.
4. Артистите ще продължават да работят с държавните инструменти, с които са работили и досега.