Къде го чукаш,
а то къде се пука
или “Колко правят две и две знае всякое дете...”
или на какво се смеят нефилолозите
Предизвикан отговор на публикувания
във вестник “Култура” (бр.46 от 19.11.1999 г.)
материал на проф. д.ф.н. Енчо Мутафов
Долу новите “недогледани” закони!
Долу старите “мухлясали” закони!
Вън нефилолозите от храма!
Как само пречат те на скромния, образования, гениалния учен “с професионален и граждански авторитет” да се справи с “непробиваема стена” от “недоказани учени”.
О, почтений, о, мъдрий, о, великий господин професоре, докторе на филологическите науки, бъдете милостив! Смилете се над тях, законите, смилете се над нас, нефилолозите, смилете се над “инертната маса, която не иска промяна на статуквото в университета”! Свалете меча на Немезида! Не ни унищожавайте със справедливия си гняв!
Ние не можем сега да ви дадем това, което толкова искате, а не можете да имате. В Библията е казано: “Надявайте се и вярвайте”. Тогава, след четири години, може би сътворените вече от вас закони ще ви позволят, ако пак не бъдете избран, то да бъдете назначен и за ръководител на катедра, и за декан на ФФ, и за ректор на ЮЗУ. Ще бъдете такъв, какъвто си искате! Та нали в Евангелието е писано: “Последните ще бъдат първи” (Матея. 19:30).
Опитвам се да разбера озлоблението на господина, изпаднал някъде по пътя в стремежа си към властта, на провалилия се главен редактор на вестник, на недооценявания теоретик на литературата. Чувствам мъката му за нещо, което иска, иска да има, но не може, не може да достигне. И го боли, боли... там... някъде... долу...
Всички те - нефилолозите, “недоказаните учени”, “инертната маса” - които не оцениха милостта на литературния крал-слънце да бъде техен водач, не трябва да съществуват!
О, Господи! Помогни Му! Защото Той го иска:
Да не съществува катедрата по литература във Филологическия факултет на Югозападния университет, чийто катедрен съвет дръзна да не избере още от пръв път гениалния учен за свой ръководител (отношението на гласувалите с “да” и академичния състав на катедрата е 7/14, т.е. 1/2).
А може би преподавателите от катедрата видяха в гениалния учен и нещо друго, по-смешно, например като унтерофицера в оставка Василий Семи-Булатов от известния разказ на А. П. Чехов. Не се обръщайте в гроба, Антон Павлович, само защото ви познавам и ви споменавам като знаменит писател, а не като лекар, каквото е вашето висше образование! Простете от гроба на един нефилолог!
О, Господи! Те, “посредствените”, не видяха избуялата гениалност на професора, доктора на филологическите науки! И не го избраха. Грешни са! Да не съществува Филологическият факултет на Югозападния университет, чийто академичен състав не избра един велик филолог за декан на факултета (отношението на гласувалите с “да” и академичния състав на факултета е 22/71 или по-малко от 1/3).
А може би преподавателите от факултета видяха във великия филолог и нещо друго, по-смешно, например като един самопровъзгласил се за ненадминат специалист по теория на литературата (дано ми простят “неизвестните никому”, но известните мене проф. Светлозар Игов, проф. Милена Цанева, проф. Никола Георгиев, проф. Иван Попиванов и покойният акад. Георги Цанев, че аз, нефилологът, само тях познавам като специалисти в тази област и се осмелявам със скверните си нефилоложки уста да споменавам имената им). Сетих се, че някои стари фонологични закони все още са в сила и промяната им все още не е поискана от великия филолог (филолоГ-филолоЖки-филолоЗи, фонетиК - фонетиЧен - фонетиЦи). По кои ли закони се изменят “Г” и “К” Филологът ще каже. Не се обръщайте в гроба, Николай Сергеевич, княз Трубецкой, от това, че един нефилолог е пленен от теорията ви и я е изучил, доколкото може. Простете ми! Та нали все пак знам, че сте княз, а не граф!
О, Господи! Те, “послушниците”, не съзряха бликащата надареност на доктора на филологическите науки. И не го избраха. Грешни са! Накажи ги! Да не съществува Югозападният университет, чието Общо събрание не избра надарения преподавател за ректор (отношението на гласувалите с “да” и представителите на академичния състав на университета е 36/219 или по-малко от 1/6).
А може би те, “посредствените”, “послушниците” и “замръзналите безличия” не видяха във великия учен нищо друго, по-смешно от символа на глупостта, индекса на простотията и иконата на безличието на така наречения “двуизмерен човек” (а нали проекцията на всеки “двуизмерен” обект, дори и да е човек, в едно многомерно пространство - например многомерното психологическо пространство на възприятие според известните теории - не е нищо друго освен точка - това го знаят и инженерите). Простете ми от гроба, вие, сър Чарлз Пиърс и сър Чарлз Морис, че един нефилолог си послужи с термините символ, индекс, икона, дефинирани във вашите теории, без да поиска разрешение от един “член на Световната асоциация по семиотика, изучавал тази трудна наука от извора й”.
О, Господи! Те, “посредствените”, “послушниците” и “инертната маса” не разпознаха символа, не съзряха индекса, не видяха иконата на човека гигант на мисълта и делото! И не го избраха. Грешни са! Накажи ги! Разпнете ги!
Да бъда разпната и аз! Ще ми прости ли Той, Великият, защото аз, нефилологът, си позволявам на чужд език да Му припомня част от една малка творба на великия руски поет А. С. Пушкин (допускам, че ще я разбере, макар че е на руски език, и може би ще я познае?):
Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспоривай глупца.
А с тези, които ме познават, и с тези, които не ме познават, ще споделя моето верую - онзи стар библейски текст, който гласи: “По делата им ще ги познаете”. И бих добавила “...и по написаното от тях”. И при това, без да насилвам студентите да купуват моята “Фонетика и фонология”, за да си вземат изпита, и без моите дипломанти да защитават дипломни работи на тема “Николай Сергеевич Трубецкой и Рада Кърлова”. Но сигурна съм, че дипломантите могат успешно да защитят дипломни работи на тема “Ролан Барт и Енчо Мутафов”.
И накрая аз, селянчето, завършило средното си образование с медал за отличен успех и висшето си образование с много добър успех, не мога да не благодаря на прочулия се професор доктор на филологическите науки, че реши да ме направи известна. И затова го обичам. С благоговение изговарям името му и се наслаждавам на звуковата хармония. Казвам “Му...” и виждам воловете и кравите, пасящи по зелените ливади до моето село, мучащи и искащи, искащи нещо, казвам “таф...” и виждам китния цигански квартал близо до нашата къща, с малките подскачащи циганчета, които все гледат да “тафнат”, “тафнат” нещо, казвам “оф...” и се виждам как напускам родния си край и се оказвам извън този скъп за мене земен рай, извън, извън всичко. А някои мислят, че няма звуков символизъм ?!? Има го.
За съжаление дори звуковият символизъм не може да помогне на професора филолог да разграничава учебна дисциплина от специалност във висше училище, Закона за висшето образование от Закона за научните степени и звания.
И нищо не може да му помогне... Или както е изписано на вратата на ада в Дантевата “Божествена комедия”: “Надежда всякаква вий оставете”.


Доц. д-р Рада Кърлова



Необходимо пояснение

Тъй като от горните думи на Рада Кърлова читателят няма да разбере нищо - те са написани в състояние, за което е нужна помощ, а не прочит - ще поясня няколко неща.
Поради мухлясал стар и недогледан нов закон дамата преподава във ВУЗ на република България със средно образование. Тя е филолог без висше филологическо образование; обсебила е пет дисциплини (за последното й завоевание - семиотика на културата- и аз, и студентите разбрахме с ужас); за целите си е осигурила безцеремонно мнозинство; няма сериозни научни публикации. При стабилен закон тя нямаше да бъде допусната до ЮЗУ “Неофит Рилски”, а след пет години хилава научна продукция званието доцент щеше да й се отнеме. Затова тя и подобни ней поддържат закона.
А ето за “неуспешните ми кандидатури”. За ръководител на катедрата първият избор завърши седем на шест гласа при отсъствие на двама колеги. На балотажа резултатът беше девет на три. В избора за декан взех участие, за да се прояви абсурдът, изработен от Р.К. - избор на декан, който е предварително избран. Ще напомня на среднистката във ВУЗ нещо, което е забравила - този “предварително избран” трябваше да бъда аз. Окопаната деканка настояваше много да я наследя. Отказът ми беше сигнал, че във факултета вече някой ще й подири сметка.
А защо се кандидатирах за ректор и какво значат тези 36 души зад мен е въпрос, който хора с манталитета на Р.К. няма да схванат никога.
Енчо Мутафов