БНТ R
Ако повторението за Дельоз е същностност на битието, а за Киркегор - измерение на екзистенцията, то за Българската национална телевизия повторението, изглежда, е начин на съществуване. Няма да се взираме в България Sat, за да доказваме извода, спокойно можем да се върнем към началото на миналата седмица, когато зрителят беше облъчен от две повторения - принудата да изслуша мащабното събитие на българо-американската дружба, състояло се на площад “Свети Александър Невски”, на два пъти (а ако броим новините по Канала и Ефира - дори на четири-пет) и необходимостта да се втурне в житейските перипетии на “Д-р Куин - Лечителката” за кой ли път отново. Всъщност от телевизионния екран към “визионера” се впуснаха неща, изнудващи го да “затвърждава” знанието: както спрямо речта на американския президент (несъмнено важна за България), така и спрямо американския начин на живот. Той беше поставен в ситуацията на ученик, и то слаб, за когото единственият начин да влезе поне за момент в час е да бъде съсредоточен в непрестанното, до степен брутално вбиване в мозъка, повторение на едното и същото. Защото то, както добре ни е известно, е майка на знанието.
БНТ неведнъж прибягва към повторението, за да уплътни своята програма. Филми, които сме гледали по Канал 1, тръгват по Ефир 2 и обратно; нещо повече, дори кабелните телевизии се хващат за този тертип, за да реализират своите предавания. В момента “Графиня Дьо Монсоро” тече по един от каналите на “Юнион” (доколкото си спомням), да не говорим за многобройните едни и същи филми, които се изреждат от кабел на кабел, от канал на канал до втръсване на изтерзания зрител. Разбира се, когато става въпрос за трилогията на Кешловски, в това няма нищо неприятно, но когато е поредният блудкав екшън или трилър, просто излизаш извън кожата си. Да не споменавам за изключително конфузната ситуация, когато вече си гледал нещо по кабела, то да ти се появи на екрана на националната - и по презумпция най-професионална и новаторска - телевизия.
Всичко това говори за оскъдния, направо беден пазар на телевизионна продукция в България. Не са проблем само филмите, мизерията е в самите собствени продукции на телевизиите. “Нова телевизия” копира точ в точ предаванията на БНТ, “Хъшове” тече по кабелите във вторник и то не само защото предаването е интересно и гледаемо, а защото те самите не са в състояние да направят такова. “Тутурутка” на “М-Sat” е твърде беззъбо, за да бъде алтернатива, въпреки че то е единственото, което идва наум, когато става въпрос за шоуто на Слави Трифонов и “Ку-ку бенд”. Оказва се всъщност, че на нашата географска ширина няма достатъчно хора, които да правят смислена, популярна и оригинална телевизия, че всеки, обрекъл се на тази медиа, е прокълнат да заимства, повтаря и имитира, за да се задържи що-годе на повърхността. Българската телевизия, българските телевизии са повтарящи телевизии; от техните екрани се стича едно непрекъснато, перманентно, постоянно, натрапващо се re-pe-te.


Митко Новков