Свободата не се отвоюва
веднъж завинаги

Той е изпълнителен директор на Вечерите на поезията в Струга. Роден е в 1939 година. Завършил е английски език и литература във Философския факултет на Скопския университет. Работил е като журналист, ТV режисьор, библиограф, драматург в Скопския драматичен театър. Поет и писател, издал е множество книги с проза, стихове, драми, есета, пътеписи. Превел е Елиът, Одън, Дикинсън, Шекспир. Съставител и преводач е на Антология на съвременната американска поезия.

- Каква програмна философия е залегнала в новото издание на Стружките вечери на поезията?
- Опитахме се да намерим средната линия между две крайности: едната е фестивалът като манифестация, другата - фестивалът като интимно преживяване. Независимо че Вечерите сами за себе си имат характер на манифестация, внесохме доста промени във формата: например публиката на връчването на “Златния венец” в катедралния охридски храм “Света София” бе силно редуцирана, предишната зрелищност на награждаването също. Тази година наложих идеята да организираме едно поетично матине, за да изпитат поетите едно по-интимно художествено преживяване. Матинето е едно от нововъведенията в програмната философия. Иначе традиционните четири вечери са запълнени с традиционните четири форми на Стружките вечери - “Меридиани”, връчването на наградата “Братя Миладинови”, вечерта на “Златния венец” и “Мостове”. Затова трябваше или да намаляваме броя на участниците, или да осигурим възможности поетите да прочетат повече от едно стихотворение. С матинето избрахме втората възможност.
- Кой поема финансовата тежест на събитието в една тъй тежка за държавата ви ситуация?
- Самата традиция, която фестивалът носи и предава вече за трийсет и осми път, вероятно налага, въпреки всички неблагоприятни обстоятелства, да се положат усилия събитието да се задържи. Надявам се бедите от началото на годината, когато ни заля косовската бежанска вълна, да са вече необратимо зад гърба ни. Но да ви кажа право, дори и в ония най-тежки моменти не си и помислихме да се откажем от фестивала. Особено след като получихме потвърждения от поканените поети, че ще дойдат, и установихме, че ще можем да изпълним основните фестивални форми със съдържание на равнище. Разбира се, бюджетът на събитието все още се осигурява от държавата и правителството, почти както преди, с една разлика тази година: най-големият дял от него, трийсетте процента, с които участваше общината, бяха покрити от ОССЕ като подкрепа за културата.
- ОССЕ е организация, която на практика е невъзможно да убедиш да подкрепи културно събитие...
- Така е. Нямахме друг аргумент освен кризата в Косово и застрашената страна Македония - като общество и като държава. Това натежа при вземането на тяхното решение.
- В мрежа ли са Стружките вечери на поезията с други поетични фестивали по света?
- В контакт сме с някои европейски фестивали на поезията. От дълги години си сътрудничим с Фестивала на поезията в Ротердам. Е, няма да скрия колко приятно ми стана, когато сегашният директор и някогашен основател на ротердамския фестивал сподели, че идеята да го основе му дошла от Струга. Той обаче е в по-добро положение от нас - директор е на фестивала от самото начало до ден днешен. Едва ли му подменят управителния съвет тъй често както у нас. Поради тези обстоятелства директорът на Ротердамския фестивал на поезията е в състояние да прилага последователна концепция. Аз съм участвал като поет два пъти там. Длъжен съм да призная, че особено по успешност на организацията техният е надминал вдъхновителя си. Трябва да отбележа обаче, че те нямат амбиция да събират голяма публика. Между другото, там публиката си купува билети за поетическите четения. Първият път, когато отидох, беше през `78-ма, ме порази фактът, че някой плаща пари, за да слуша поет от, да речем, Балканите или пък от Средна Америка. Фестивалът в Ротердам прилага по-тесен и по-строг подбор на поети. Те канят само около двайсет-трийсет души.
- Каква е съдбата на поезията и поета днес в страни в исторически преход към демокрация, каквито са вашата и моята?
- Във всички случаи поезията споделя съдбата на цялата култура, към която принадлежи, и факт е, че този преход, който и вие, и ние преживяваме като държави, оказва, най-меко казано, шоков ефект върху творчеството. Разбира се, далеч съм от мисълта да правя реверанси на предходното щедро даруване от държавата по идеологически подбуди. Но шоковият ефект върху творчеството създава у реципиентите на културата усещане за вакуум. Длъжни сме да гледаме реалността и да уловим спонтанната реакция на публиката. Факт е, че в това време на преход се издават по-малко книги. (Може и да са по-качествени. Въздържам се от обобщения, тъй като не следя систематично книжната продукция у нас.) От друга страна обаче, завземането на нови пространства на свободата в творчеството и невъзможността те да бъдат отново препречени, дава силни вътрешни импулси на творците. Надявам се, че това ще проличава все по-силно в произведенията им. Днес например се издадоха всички книги, които преди бяха забранени. Дано импулсът на творчеството да преодолее вакуума, усещан от публиката. А подкрепата от държавата остава, само трябва да разберем, че тази поддръжка не бива да бъде единствена и че можем само да се опираме на нея. Защото, ако новата държава плаща поддръжката, пак сме изправени пред опасност от манипулация.
- А другите манипулации, икономическата принуда, например?
- Тя е видима на Запад. Макар че не така директно, както беше идеологическата в нашите страни преди. На Запад се манипулира по-фино - или по линията на по-малкото съпротивление, или по линията да се подпомагат произведения, приемливи за широката публика, за да се извлече определен процент.
- Идентифицира ли се днес македонският поет с обществото и идентифицира ли се македонският народ със своите поети?
- Тази водеща роля на поетите от епохата на романтизма, мисля, е вече изживяна. Не само в очакванията на публиката, но и на самите поети. Мисля, че водаческата роля на поетите в овладяването на всички ценности, които трябва да притежава една нация, е приключила. Днес една нация може да се прояви и утвърди по много други начини, а не само чрез високото слово, както едно време. Днес разполагаме с медии, с неизбежната телевизия, със скоростен обмен на културни ценности. Според мен, сега живеем в една по-нормална ситуация. Най-важното е обществото или държавата да не се налагат прекалено на твореца, особено по идеологически причини, а той да бъде оставен сам да избира, дали ще се обърне към мащабна публика, ако усеща в себе си някакви мисионерски или месиански пориви, дали ще огласява визиите си на национално ниво, или пък ще се отдаде на своята интимна потребност и ще следва таланта си и самия творчески импулс.
- Тоест ролята на поета в обществото намалява? Той се интериоризира.
- Да. Това е очевидно не само при нас. Като че ли е неизбежен процес. Можем само да се надяваме, че това смаляване на публиката няма да доведе до крайното й редуциране, за да не остане поезията съвсем без публика. Както каза Ив Бонфоа при връчването на “Златния венец”, поезията без публика е мъртва. Ако я няма нея, ще изпаднем в положението на бездарния поет, останал с един-единствен слушател и четец - самия той. Това би било най-голямата загуба за поезията.
- Ще повторя един въпрос, задаван ви вече от нашата голяма поетеса Блага Димитрова: “Как направихте Стружките вечери толкова знаменити?”
- Вярно, Блага ми зададе тоя въпрос преди известно време, когато пристигнахме в София да поканим ваши поети, да участват в националната вечер на българската поезия в Стружките вечери. Въпросът на Блага всъщност бе реакция на онова, което тя бе чувала за Струга. Мисля, че тогава тя спомена Енценсбергер, един от носителите на Стружкия “Златен венец”. Аз нямах обяснение. Отговорих спонтанно “Ами те сами се направиха”. На което тя естествено се разсмя. Да отговоря сега така: като се понесе славата на нещо... май спиране няма. Аз съм много приятно изненадан, че тази слава още трае. Ето, половината от гостите са тук за първи път. Преди малко един израелски поет, Рони Сомек, ми каза, че този фестивал е пълен с изненади, че често участвал в поетически фестивали, но не бил попадал на подобно нещо. Да се надяваме, че ще продължим така до необозримото бъдеще. Е, трябва да наливаме свежест, за да поддържаме равнището.
- Тази година националната вечер бе посветена на българската поезия. Традиционна форма на фестивала ли е това?
- Да. Тази рамка съществува от много отдавна.
- От самото начало?
- Не. Въведохме представянията на национални поезии като постоянна програмна форма, когато аз бях програмен директор на фестивала през 1970-1971 година. Първо започнахме с тогавашните “братски” литератури от бивша Югославия. После обектите бързо свършиха и неизбежно минахме към чуждестранните литератури. Е, понякога, естествено, с променливо качество и резултат. Рядко се е случвало, както стана с представянето на вашата поезия. Като сравнявам с другите години, а съм присъствал на почти всички Стружки вечери напоследък, виждам, че представянето на други национални поезии се е свеждало до избора само на няколко имена. Контактите с творците често бяха много затруднени. В някои случаи поканените бяха недостатъчно, друг път подборът не бе на равнището на националната представителност. Мисля си, че представянето на българската поезия тази година беше един от върховете в историята на фестивала. Благодарение на групата ярки поети, които дойдоха тук, благодарение на изключителния подбор, направен от вашия литературен критик Светлозар Игов, и най-вече благодарение на българската поезия.

Разговаря Рада Шарланджиева



Разговор
с Богомил Гюзел