Проклятието и магията
на балканския вилает

Тя е доцент във филологическия факултет на Скопския университет в катедрата за сравнителна литература. Преподава методология на литературното изследване. Председател е на Дружеството за сравнителна литература на Македония. Член е на редколегията на вестника на Независимите писатели “Наше писмо”. Автор е на “Литературно-теоретични студии”, 1997 г., и на “Сравнителна поетика”, 1996 г. Тясно-специализираната област, в която работи, е проблематика на интертекстуалността. В това поле особено цени приноса на Юлия Кръстева и Цветан Тодоров. Пише литературна критика, теория и есеистика. Съорганизатор е тази година на научния симпозиум “Номадството” в рамките на Стружките вечери на поезията.

- Кой и защо избра “Номадството” за тема на научния симпозиум в рамките на Стружките поетични вечери тази година?
- Симпозиума подготвихме Александър Прокопиев и аз, а темата за номадството избрахме заради съвпадението на няколко обстоятелства: от една страна, номадството е една от носещите метафори в съвременните епистемологични направления, които си поставят за цел да свържат дискурса на науката с дискурса на философията. Но също така и с креативната реторика на изкуствата. При това, когато определихме номадството за тема на Стружките вечери, нямахме предвид толкова буквалните преселения и буквалните завладявания на пространството, колкото духовното, вътрешното пътуване на човека в себе си и пътуването в културната традиция, завещана му от човечеството. Това бяха главните ни мотиви да се спрем на тази тема. Бяхме поканили тук сред другите гости на фестивала и Кенет Уайт, човекът, основал движението “Геопоетика”, което също третира номадския дух като обединителен принцип на изкуствата днес. Той обаче беше възпрепятстван да дойде в последния момент.
- Как кореспондира номадството с реалностите на Балканите и как със съвременната поезия?
- Въпросът ви е от особена важност днес. Когато подготвяхме симпозиума, се разигра войната в Косово. Дотогава ние изобщо не можехме да предположим, че тя ще стане драматична реалност и в нашето пространство. Увисна на косъм самото съществуване на Стружките вечери. Какво да правим, балканските народи и култури носят в себе си номадско проклятие, тъй като се намират непрестанно в едно кръгово движение на културните идентичности. Известно е, че Балканите са се родили в резултат на номадските преселения и движенията на различните народи. От друга страна, не можем да не припознаем в номадството един иманентен принцип на художествения творчески процес, тъй като само по себе си творчеството оспорва границите. То не се задоволява с ограничената представа нито за облика, нито за тялото, нито за реалността. Тъкмо това стана предмет и на нашата дискусия - как много десетилетия преди метафората на номадизма да стане култова метафора на постмодерната духовност, в самата поезия, в лириката, дори в киното номадството е представлявало едно истинско определяне, истински копнеж на творците.
- Как подбрахте участниците в този симпозиум?
- При замислянето на симпозиума решихме да променим досегашната практика, при която се подбираха участници строго от сферата на литературата, т.е. теоретици и критици на литературата. Тази година искахме да поканим и философи и социолози, хора, които да разчупят традиционната стерилна академична представа за конферентен реферат, тъкмо с цел да постигнем една, преди всичко духовна, провокация към публиката и към самите нас, участниците. Да предизвикаме интердисциплинарно кръстосване. Сред участниците бяха Армандо Ниши, компаративист, професор по сравнителна литература от Италия, Том Дафърн, поет, философ, историк, човек ангажиран в борбата за мир и правата на друидите и други езически землячества. От България дойде Миглена Николчина, поетеса и представителка на движението Gender Studies, което изследва женската литература. Бяхме предвидили и други участия, които не се състояха по разни житейски причини. От Македония се включиха нашите колеги-философи Бранко Сарканяц и Иван Джафаровски и ние с Александър Прокопиев като представители на средите на литературата. Тоест замисълът беше да си хвърлим взаимно предизвикателства.
- Имаше ли сблъсъци на идеи?
- Да. Ще ви кажа какво ме изненада: наложи се времето, предвидено за дискусия на симпозиума, да бъде продължено с наполовина повече от предвиденото, защото участниците просто не можеха да се откъснат от темата за номадството. Част от учените, които взеха отношение по темата, подхождат към социокултурните и социоисторическите аспекти на предмета, тъкмо онези, в които се наслагват драматичните напрежения на съвременността. Други пък се съсредоточиха върху изворната философска и антропологична константа на номадството. Затова дискусията продължи доста дълго. Беше стимулиращо както за участващите, така и за публиката. Чуха се мнения темата на симпозиума за следващата година да бъде подобна по значимост и провокативност.
- Продължение на същата тема?
- Нещо, което да я допълва и да бъде от категорията понятия, назовавани от науката днес “диви представи”. Това са понятията, застъпващи повече научни и художествени области, които не могат да бъдат сведени до една-единствена методика или концепция.
- Като например?
- Като например геопоетиката, която споменах преди малко. Голяма заслуга за създаване на движението има Кенет Уайт. Или разбирането за поетиката и поезията като сътворение на света. То проблематизира изразната естетика на битието и разглежда поезията не само като вид, а и като цялостна представа за човешкото съзидание.
- Чухте ли на симпозиума идеи, които ви изненадаха?
- Мога да кажа, че всички изложения поднесоха изненадващи идеи. Едно от тях например беше представено във вид на теоретична приказка и разглеждаше проблема дали изобщо е възможно днес да се разкаже каквато и да е приказка; дали има интерес и публика, за да бъде чута приказката и дали самото номадство е възможно като приказка. Другият текст, който в достатъчна степен ме изненада, характеризираше някои аспекти на номадството като фрустрация. Колегата, който разви тази теза, философ и социолог, каза например, че във времето, когато всички балкански народи се сблъскват с парадоксалната драматургия на паспорта, е безпредметно да беседваме за номадството като за витална категория. Той констатира, че при наличието на Шенгенската стена и сляпата невъзможност да излезем от границите на нашите земи, по отношения на западния свят и на Западна Европа, ние поначало сме дискриминиращо осъдени на статичност или стационарност. Така че виждате, имаше изненади. Ето и колегата от Италия формулира силно критичен и ангажиран подход към номадството. Той каза, че въпросът не е дали ще бъдем номади, а дали ще изберем свирепата експанзионистична логика на капитала, както я задава Северът, или ще предпочетем коренната езическа неукротимост, с която ни захранва Югът.
- Кои са най-големите поети на номадската тема в световната литература? А в македонската?
- Въпросът е твърде всеобхватен за един разговор, но ще спомена няколко имена, които първи се подреждат в тази традиция. Преди всичко към тази категория спадат поетите на романтизма, които първи създават култа към екзотичните земи, екзотичните пътувания и ценностите на непознатите култури. После Бодлер, а още повече може би Рембо, при които поетиката на пътуването, на плаването, на откривателството на непознати култури е издигнато на нивото на обсесия. Кенет Уайт приобщава към големите номади-поети и Виктор Сегален, после Сен-Джон Перс. Сред знаменитостите в поетичното номадство, но извън стиховата форма, е Хенри Торо с дневника си за престоя при езерото Уолдън. И така нататък. За номадския импулс в македонската поезия има какво да се каже. В моя доклад аз разглеждам първото в нашата литература номадско преживяване на света като своя къща, което откриваме в едно стихотворение на Кочо Рацин. (Той е основоположник на македонската модерна поезия от първата половина на века.) В стихотворението намираме онова осезание за пространствена отвореност и за поетиката на света, което според Кенет Уайт днес широко се дебатира. Номадският мит е водещ също и в една от македонските народни приказки за Силян Щъркела. Героят Силян, момък, недоволен от живота в дома на родителите си, е превърнат в щъркел. Той лети, опознава далечни земи, претърпява вътрешна трансформация и съзравяне. Така че мотивът на преобразяването чрез пътуване, който присъства в литературата още от римската епоха, от времето на Апулей и “Златното магаре”, е преминал през фолклорната традиция и в македонската литература. Сред съвременните македонски поети, разработващи темата за номадството, са Анте Поповски, който се опиянява от геометрията на пътя, Ацо Шопов и може би в най-голяма степен Радован Павловски, който в истинския смисъл на думата е омагьосан от езическото преживяване на пространството. Богомил Гюзел също притежава номадски дух, но в по-друг смисъл - той преживява номадството като кръговрат на културите (от които той е част) в нашето балканско пространство (което вечно търси).
- Познавате ли в каква степен темата за номадството е застъпена в българската литература?
- За съжаление не достатъчно. Представата ми се гради само на няколко студии за българската литература, които съм чела. От тях зная, че митът за завладяването на Запада и копнежът за измъкване от тъмния вилает на балканското проклятие и балканското пространство са добре застъпени във вашата литература. Четох също една много добра студия от вашия учен-теоретик Никола Георгиев, когото много уважавам. Там той развива тезата за поразяващото изживяване на българина, а всъщност не само на българина, а и на всеки балканец, когато се срещне с митичния Запад.
- Всяко издание на Стружките вечери ли включва по един теоретичен симпозиум? Или може би това е отскоро?
- Отдавна е. Теоретичните симпозиуми са традиционно съдържание на Стружките вечери. Макар че разлика има, разбира се. През последните години се стараем да избираме теми с екзистенциален характер, близки до всеки един от нас, живи, предизвикателни. Надявам се и нататък да продължим научно да осмисляме фестивала. Но винаги ще избягваме стерилната форма на академични изложения. В контекста на фестивала, където поезията е празник и повод за инспиративно общуване, това би било неуместно. Още повече, че световната тенденция в теорията на литературата и науката също фокусира вниманието върху правото и възможностите за създаване на креативна наука и креативна теория, чиято цел е да се постигне автентично и оригинално осмисляне на творческия акт.
- Как през призмата на креативната теория и наука видяхте тазгодишните Стружки вечери на поезията?
- Доволна съм, наистина се чувствам удовлетворена, защото организаторите отвориха широко вратите за предизвикателствата на съвременната литературна наука. И защото участниците успяха да установят помежду си богата, многопластова, на моменти дори телепатична комуникация. Много силно желая симпозиумът да продължи да бъде интегрална част от поетическите вечери като извор, в античния смисъл на думата, като духовна храна, като духовен пир и наслада. За участниците и за публиката.

Разговаря Рада Шарланджиева



Разговор
с Eлизабета Шелева