Най-сетне
старобългарски речник
Първият наш пълноценен речник на старобългарския език най-сетне видя бял свят. Казвам “наш”, защото немците и чехите отдавна ни бяха изпреварили - макар че те наричат езика съответно “староцърковнославянски” и “старославянски”. И беше странно, срамно и недопустимо България - люлката на този най-стар книжовен славянски език, съхранителката на Кирило-Методиевата традиция - да не е успяла още да издигне този крайъгълен паметник на своето слово.
Именно паметник: едновременно съкровищница на паметта и заедно с това веществен предмет, който може да бъде осезаван, показван, съзерцаван. Намираме се в рождественския миг, в който трябва да се радваме и да празнуваме тази Книга. Едва после ще я ползваме, ще обсъждаме нейните качества и недостатъци. А ползването ще бъде не само от страна на специалистите по старобългаристика, но и от всички, които разбират в дълбочина езиковото строителство като един неспиращ процес, в който едновременно си взаимодействат всички негови пластове.
Отговорен редактор на двутомния речник е проф. Дора Иванова-Мирчева, оглавяваща екип от 23 автори. Издателството е “Валентин Траянов”.
Изданието заслужава една национална премиера на най-високо равнище. Днешната българска култура едва ли ще получи по-хубав коледен подарък.
Георги Тодоров