Празнични фанфари,
пранета и обещания

Предколедното настроение започна да се усеща и в галериите. Всяка една от тях го разбира по различен начин - като шанс да увеличи продажбите или да представи в подобаваща атмосфера някоя нова инициатива. “Дрита” остава вярна на християнската традиция, като се опитва да се разграничи от пошлите копия и спекулативните сувенири. Там своята представа за иконата показва Светла Георгиева. Без драстично да нарушава разказа и опирайки се на канона, тя внася една повишена емоционалност в разработените образи. При това борави интелигентно с различни материали, които използва, за да подсили драматизма или лиричността, напрежението или нежността. Без да звучи еретично, тя подхожда към отделните изображения с голяма доза чувственост, което им придава одухотвореност.
Чрез фотографската изложба на Борислав Борозанов “Многозначни контрасти” Националната художествена галерия заяви желанието си да приюти и това изкуство под своя покрив. Началото на фотографската колекция ще бъде поставено с четирите работи, дарени от автора на галерията. Изложбата му (в НДК) показва снимки от Гърция и Швеция - две различни страни, обединени от желанието на художника да види някои от най-популярните туристически обекти без напрежението на постоянната човешка обсада. Уловени в редките мигове на самота, те ни връщат назад към истинската им същност и внушение. Чистота, вглъбеност, ясна композиция, тишина, непретенциозност - това са на пръв поглед обикновените качества, които тези снимки внушават, но които днес се оказват особено редки и затова ценни.
Празнични по своя характер биха могли да бъдат и две изложби на “Шипка” 6 - дървопластика от националния пленер в Бързия и “Изкуство на добрите часове” или изкуство на т.нар. самородни или “природни” художници. И двете не са се получили докрай - първата поради липса на достатъчно новаторски работи, втората - поради не докрай свършена организаторска работа. При дърворезбарите продължава да доминира тенденцията към традиционно тежки композиции с олтарно-ритуален характер, наследен от дългогодишното им приложение в църкви и репрезентативни държавни зали. Щастливо изключение от общото русло са работите на Николай Златанов и Камен Симов. Доста любопитни са дърворезбите на Иван Жабов, участващ в изложбата на художниците самоуци. Интересни са още работите на Тодор Тодоров, Кирил Воденичаров, Отец Драгомир. Лошото, доста самодейно поднасяне на изложбата обаче, в голяма степен намалява очарованието й.
Галерията за чуждестранно изкуство също се включи в празничната надпревара, но откривайки на своя територия заведението Quo Vadis. Всички музеи по света получават част от финансирането си от кафенетата и ресторантите. В този смисъл това е похвално начинание. Още повече като се има предвид, че доскоро Галерията беше оставена без парно отопление. Друг е въпросът дали избраният вид заведение и концепцията за вътрешния дизайн са най-подходящи за имиджа на институцията. Но ако това подлежи на оспорване, то трудно мога да приема за оригинална или забавна част от декорацията на входа - въжето с прострени гащи и сутиени. С риск да се увлека от изкуството на кулинарията, ще направя сравнение с новооткрития шведски ресторант в Националната опера. Декорът, характерът и високата класа напълно отговарят на очакванията за ресторант на това място. Това е не просто обект за хранене, а неотделима част от престижа на самата Опера. Очевидно предколедната треска завладява не само галериите и художниците, но и изкуствоведите. Засега ще спра дотук в очакване на нови арт развлечения - може би по-леки и дори по-лекомислени, но в духа на предстоящия празник.
Мария Василева


Изкуство
на борда