Сборник за Югоизточна Европа
567 страници концентрирано знание за Югоизточна Европа - от Молдова до Турция и от България до Хърватия. Няколко карти, десетки таблици, статистики и справки, обширна и прецизна библиография - за такова изследване на европейския Югоизток може да мечтае всеки учен, студент или читател с интерес към този може би най-вълнуващ регион на стария континент. Сборникът не случайно възникна именно в Германия - страна, чиято научна школа открай време има отлично реноме в югоизточноевропейските изследвания. Освен това и двамата съставители са хора с утвърдени позиции в тази област - професор д-р Щефан Трьобст от Лайпцигския университет, който е и известен публицист, и д-р Магардич Хачикян, роденият в София германски учен, преподавател в Кьолнския университет. Сред дузината автори има и български изследователи, като например Румен Даскалов. А редом с него участват такива имена като добре познатите и в България професор Ричард Крамптън, Волфганг Хьопкен и Франц-Лотар Алтман.
“Дълго спорихме с издателите за заглавието,” разказа Магардич Хачикян пред многобройната публика, събрала се за представянето на книгата в Кьолн. Работата е в това, че редакторите от издателство “Бек” настоявали в заглавието на всяка цена да фигурира терминът Балкани, защото, по тяхна преценка, това щяло по-добре да продава книгата. Съставителите обаче се наложили и книгата излязла като “Справочник Югоизточна Европа” - едно по-успокоено, но и по-точно заглавие, което все пак веднага предизвика интерес. Рецензии за книгата бързо се появиха във “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и в “Тагесцайтунг”, тя беше подробно представена и по културната програма на западногерманското радио ВДР-3. В “Тагесцайтунг” сборникът на Трьобст и Хачикян получава най-високата възможно оценка - авторката Марей Арнд го обявява направо за “стандартно четиво”, което означава, че занапред никой сериозен изследовател на региона не може да заобиколи това заглавие.
Сериозната перспектива се изкривява, когато югоизточноевропейските страни се анализират поотделно - това е философията на сборника, която съставителите са защитили по един много убедителен начин. Вярно, че в сборника често пъти присъстват противоположни и дори взаимоизключващи са мнения, но това го прави отворен и диалогичен. А решението материалът да се структурира по теми, не по държави, позволява на читателите да добият ясна и изчерпателна представа за историята и геополитиката, за държавното строителство и обществения живот, за икономиката, културата и медиите в страните от региона. Естествено, както може и да се очаква, една свързваща нишка преминава през всички раздели на сборника: национализмът, който едни автори интерпретират като архаичен рефлекс, други - като наваксване на неосъществени идентификационни процеси, трети - в ключа на актуалната политика, като инструмент в ръцете на посткомунистите. Както се отбелязва в една от рецензиите, особено главите за историята и за литературата на югоизточноевропейските страни доказват, че различността е кодирана в културното и религиозно съзнание на хората, но това не поражда автоматично нетърпимост и насилие. Един от авторите в сборника, Едгар Хьош, който е известен с труда си “История на балканските страни”, не случайно нарича региона с английския термин “мелтинг пот”, тоест нещо като топилна пещ, в която възниква нееднородна сплав от различни елементи.
Именно за това вълнуващо смесване и преплитане на различности стана дума и при представянето на сборника в Кьолн с участието на съставителя д-р Магардич Хачикян и на д-р Клаус Шрамайер, германски дипломат, който след пет годин в България, през 1996 замина като посланик в Скопие и наскоро приключи мандата си там. И пак по аналогия със съдържанието на сборника, и в дискусията след представянето му се сблъскаха противоречиви, често много полемични мнения. Клаус Шрамайер, като непосредствен свидетел и участник в усилията на международната общност по умиротворяването на Косово, изрази например мнението, че регионът се нуждае от въздържащия фактор “западно военно присъствие” - една теза, която беше неприемлива за част от публиката. Пак от многобройната публика дойдоха и остри въпроси за понякога противоречивата политика на западните държави по такива ключови въпроси, като човешките права, бежанците, емигрантите, визовия режим. Магардич Хачикян застъпи мнението, че разширяването на ЕС в югоизточна посока върви прекалено бавно, че страните от региона все още получават само благозвучни обещания, вместо реална подкрепа и ясна перспектива за членство. Но и неговата теза намери опоненти със заслужаващия внимание аргумент, че западните държави са демокрации и политиците са длъжни да се вслушват в мнението на мнозинството. А това мнозинство в момента не гори от желание да приобщи към себе си бедния и тревожен Югоизток.
В продължителната и на моменти бурна дискусия стана дума и за мястото на Балканите в новата политическа география на света. Краят на историята, оповестен малко преждевременно от американския политолог Франсис Фукуяма, наскоро намери поредния си ироничен интерпретатор в лицето на френския философ Пол Вирилийо, според когото свършва не историята, а географията, защото глобализацията постепенно заличава националните граници и унищожава разстоянията. На Балканите обаче и историята, и географията все още оцеляват, съгласиха се участниците в дискусията, нещо повече - общата история и територия са в дъното на многобройните конфликти в региона. Германският дипломат Клаус Шрамайер по този повод сподели наблюдението си, че в сравнение със западноевропейците хората в България и в Македония, например, са политически по-пасивни, че центърът на живота им се намира у дома, а не в обществото. Факт, който според Шрамайер забавя възникването на демократични структури.
И съставителят на сборника Магардич Хачикян, и дипломатът Клаус Шрамайер поставиха в дискусията акцент върху българо-македонските отношения и върху развитието на двете съседни държави. Бившият германски посланик в Скопие описа огромните трудности покрай косовските бежанци в Македония, а неговият събеседник разказа за противоречивите реакции в българското общество по време на войната в Косово. Всички участници в дискусията бяха единодушни, че договореният след края на войната Пакт за стабилност в Югоизточна Европа все още си остава на хартия, че хората в региона имат спешна необходимост от подкрепа за възстановяването на инфраструктурата и за съживяване на икономиката.
Александър Андреев


Дойче Веле