Дните на студентската и университетската книга (13 - 15 декември) в Националния студентски дом не бива да се тълкуват като протест срещу еклектичната поточност на традиционния панаир на книгата в НДК. Нито срещу мразовитата по това годишно време пъстрота на пл. “Славейков”. Нещата са несъизмерими - като мащаб, като количества, като бюджети... Но, бидейки уверени в правотата на философа, твърдящ, че “малкото е красивото”, се опитахме да отличим от книжовната стихия една относително малка група книги и периодики, за които има достатъчно основания да се нарекат университетски. От една страна, защото авторите им са университетски преподаватели, което означава, че малко или много те (книгите) са рожба на специфичната университетска публичност. От друга - има достатъчно издатели с академични критерии. От трета - потребителите на тези книги са люде от широката университетска общност, която в нашето разбиране включва както преподаватели и студенти, така и хора с висше образование изобщо. Университетската книга може да се определи и като отрицание на отрицанието си. Например ако види неистов надпис с разкривени букви по улиците на столицата ни “Купете книгата предсказания до края на века”, четящият човек отминава с инстинктивна увереност, че точно тая не ще да е университетска книга...
Организацията на Дните вероятно носи не само положителностите на първо начинание. Но нека не ни се сърдят сериозни издателства, които също можеха да прояват повече инициативност, за да ни улеснят като организатори. Приемаме, че за всички грешки и пропуски вината може да се търси в нас (дори за това, че от Оксфорд център първо обещаха да участват, а само след два дни, когато програмата бе дадена за печат, решиха, че се отказват), но сме уверени, че Дни на университетската книга трябва да се случват, при това не само в София и не само веднъж годишно. А “Сезонната книжарница”, организирана за няколко дни под олющения таван на Студентския дом, има всички шансове да стане постоянно и полезно действащ Салон на университетската книга и периодика. Но това е тема за следващата, за 2000-та година.

Румен Спасов