Седмица
на американската музика
Отново имахме Седмица на американската музика в България. Този път тя съвпадна с второто издание на програмата “Music EХchange”, чийто стартов брой от февруари съчета швейцарски и български съвременни композиции. Идеята на организаторите “да се провокира вливането на музикалната ни култура в глобалния информационен поток”, като се “представят широк кръг автори от различни поколения, с многообразни естетически тенденции и стилове...” намери своето развитие сега в един американо-български обмен. Между 29 ноември и 5 декември в Софийската градска художествена галерия звучаха множество премиерни изпълнения - около 20. Повечето бяха български, а сред тях и пет световни, отбелязани с ** в програмата: творби на Джон Ноулс Пейн /написана през 1875!/, Михаил Пеков, Велислав Заимов, Пипков-Дийн и Елингтън-Тосков. Обменът имаше разнопосочни измерения - композиторски, аранжорски, интерпретаторски, слушателски, теоретично-исторически, организационни и други, често в комбинация.
Седмицата започна с първото в България изпълнение на клавирната “Карикатурна сюита” /1919/ от Джордж Фредерик Маккей. Неговият най-млад син Фредерик на другия следобед беше гост-лектор в Американския център по темата “Музикалното минало на САЩ”. Пак там, три дена по-късно, но вече с поглед към бъдещето на американската музика се представи Пенка Кунева. Тя е родена в София, живее в Лос Анжелис, носи титлата “Първи доктор по композиция в Университета Дюк”. Авторка е на филмова и концертна музика. Първият й струнен квартет (1995) имаше българската си премиера на 5 декември. Петрос Овсепян, азърбайджанец по произход, емигрирал в САЩ като дете, преподавател в Амстердамската консерватория “Свеелинк”, също беше двоен участник. Творбата му “И сега сянката на колоната...” - IV част за чело и арфа прозвуча в съпружеско изпълнение на концерта с главно действащо лице Анна-Мария Равнополска-Дийн. Овсепян имаше и лекция под наслов “Един американски композитор в Европа”.
В търсене (за да не бъде “в памет”) на Дюк Елингтън се събра твърде пъстра компания с преобладаващ виолончелов глас - соло, съпровождан или удвоен. Не всички представени творби си струваше да бъдат чути. Последната вечер от Седмицата събра най-многобройна и представителна публика. Американският посланик г-н Ричард Майлс - почетният патрон на цялата проява, изрази съжалението си, че заетостта му е попречила да проследи предшестващите финала концерти. Опитвах се да го разбера, докато заедно слушахме почти 100-минутната програма, представяща “музиката в традицията на обучението Liberal Arts “. Звучаха композиции от възпитаници на университетите “Харвард” и “Дюк” или музиканти, свързани по някакъв начин с тях (Джон Пейн, Върджил Томсън, Пенка Кунева, Леон Киршнър и Джон Адамс).
Марио Ангелов беше композирал много интригуващо и умело програмата в самостоятелния си рецитал на 2.ХII. Един клавирен, но не само... още микро-, макро-, източноевропейско-американски Космос. Космически коктейл, чиито съставки пианистът дозира и смеси по забележителен начин, с лекота и доблест. В началото бе Барток - финалните шест танца в български ритъм (технически най-мъчните сред всички други 153 пиеси от цикъла “Микрокосмос”). Последва ги импресионистично-изобразителната “Игра на сянката”. Предпочитам автора й Александър Черепнин като пианист, особено в ансамбъл с Борис Христов. Късните три багатели опус 70 на Панчо Владигеров не са издавани и затова Марио Ангелов ги свири по авторския ръкопис. Ярко им контрастира авангардната Каденца IV на родения в България Хенри Лазароф. Той е напуснал страната 17-годишен и друга негова композиция досега не е изпълнявана у нас. Съвсем различен и сякаш по-близък до Владигеровата изразност е стилът на Мирослав Данев в композицията му “Легенда и капричо”, създадена през 1985 г. специално за Людмил Ангелов, записана от него, но до момента незвучала в концертна зала. “Живата” премиера вече е факт благодарение на Марио Ангелов. В края на рецитала си талантливият музикант поднесе голямата атракция - “Макрокосмос”, I част от Джордж Кръм. Барток и Дебюси над всички други са вдъхновили автора според собствените му признания за композирането на тези причудливи 12 фантазии-пиеси, всяка от които се свързва по особено оригинален начин с инициалите на хора, родени под различните зодиакални знаци. Един Шопенов цитат от средния дял на “Фантазия-импромптю” в предпоследното парче “Близнаци” (музика на любовта и смъртта) даде основание на Марио Ангелов да покаже доброто си чувство за хумор, като след Кръм направи три много лаконични и уместни анонса за пожеланите бисове. “Революционният етюд” и двата прелюда (вторият не беше от Шопен - нали все пак е седмица на американската музика) бяха поднесени иронично-артистично. С.сякаш тази клавирна вечер, кръстена “Микрокосмос на Източна Европа”, не можеше да има по-логичен завършек.
Пламен Петров