Може да се каже, че повечето музейни изложби в Ню Йорк в момента имат някакво отношение към Милениума - стремят се към обобщение на века в подобаващи за това размери. И публиката им отговаря съответно, като ги посещава на тълпи: навсякъде е оживено като на “Славейков” по обед.
МОМА показва “Раждането на модерността” през 80-те години на миналия и 20-те на отминаващия век с живопис, графика, скулптура и фотография. Изложбата е в две части: “Пейзажи” и “Хора”, като в много случаи “произведения от единя раздел спокойно могат да минат в другия и обратното” - обясняват надписите по стените. Това е съвсем вярно например за екзотичната градина на Русо Митничая, поставена в “Пейзажи” (въпреки полегналата женска фигура), а спящата циганка (с лъва над нея) е в “Хора”. При всеки случай тук човек не се формализира, а просто си гледа шедьоври: “Арлекини”, “Момичетата от Авиньон” и още десет-двайсет Пикасо (от разните периоди), “Танц - първа версия” (1909) на Матис и още няколко не толкова известни негови работи, Мунк, Климт, Брак, Леже, Джордо де Кирико и т.н.; скулптури на Роден, Бочони, Бранкузи; пейзажите на импресионисти и пост такива: Мане, Синяк, Гоген, Ван Гог и пр.; различни периоди на Парижката школа, “гарнирани” със снимки от същото време - етапи от строежа на Айфеловата кула, например. Цялата тази прехласваща многотия ще продължи и догодина, допълнена с още един раздел - “Нещата”...
В музея “Уитни” на цели 4 етажа е разположена втората част на “Американският век: 1950-2000” (първата част, показана през лятото, е обхващала 1900-1950 г.). Всеки етаж е посветен на едно десетилетие, има многозначително общо заглавие, включва раздели (с подзаглавия и подробни описания) и своеобразни “Culture site”-ове (“културни места”), в които с плакати, музика и прожекции се представя духът на времето. Всичко е направено като (по) учебник.
Започва се от последния етаж: “Америка взима нещата в свои ръце: 50-те до 60-те” - с Джаксън Полък и абстрактния експресионизъм; естествено, върви се през реализма, хепънингите, флуксус и ранен пърформанс, асамблажи и обекти, а “културното място” е посветено на студената война. На този етаж са Уилям де Кунинг, Робърт Раушенберг (с “Изтрита рисунка на Де Кунинг”, 1953), Марк Ротко, Барнет Нюмън; Нам Джун Пайк (с прочутата “Магнет ТВ”, 1965), Джаспър Джонс (със също толкова прочутата “Три знамена”, 1958) и кои ли още не.
След като послуша на стълбищната площадка произведения на Джон Кейдж, зрителят слиза на четвъртия етаж - “Америка на кръстопът: от 60-те до 70-те” и попада в “Минимализма” (Франк Стела, Дан Флавин, Елсуърт Кели, Доналд Джъд и т.н.), после в “Началото на попкултурата” (Анди Уорхол, Рой Лихтенщайн, Клайс Олденбърг, Джим Дайн и т.н.), минава през “духа на свободата и протеста” (срещу войната във Виетнам), “ексцентричната абстракция”, “постминимализма” и пр., за да чуе на стълбищната площадка произведение на Йоко Оно.
Третият етаж показва “Възходът на алтернативите: 70-те до 80-те”, започвайки с видео на Вито Акончи. В раздела “Ланд-арт” е показана “Бягаща пътека” (1976) на Кристо наред с работи на Валтер де Мариа и Денис Опенхайм. “Концептуалното изкуство” започва с описание на това как през 1967 г. Сол Люит пише статия в “Артфорум” и предлага “идеите да станат материал за изкуство”... Следват повече или по-малко познати работи на Джоузеф Косут, Дан Греъм, Крис Бърдън и т.н. Особено ме развесели работата “Извайване: традиционна скулптура” (1972) на Елинър Антин: възпълничката художничка се подложила на диета от 15 юли до 21 август и всеки ден се снимала гола, за да проследи процеса на “извайване” на материала (т.е. нейното тяло). Накрая коментира липсата на резултат с цитат от Микеланджело - за да се извае красиво тяло, то трябва да съществува преди това в мрамора... На същия етаж са разделите “Излизане от канона” (тук се обяснява, че най-различни форми съвременно изкуство често се обединяват в термина “плурализъм”), “Нова образност - живопис и скулптура”, “Улична култура: новата бохема” (новия авангард от 70-те в Ийст Вилидж: Пати Смит, Мейпълторп, Марк Морисрое и др.) и пр.
Вторият етаж - “Наближаването на Милениума: 80-те до 90-те” - включва най-разнообразни автори и произведения: Джеф Кунс, Ашли Бикертън, Майк Кели, Бил Вайола, Гари Хил, Матю Барни и т.н. Много неща не успях да догледам - особено видеоработите. И си тръгнах с поредната закана да дойда пак...
8 ноември 1999
Диана Попова



Писма
от Ню Йорк