Побеждаване на победителя

Такава страст(...) мъжете не познават.
Амелия Личева
Сексът е власт, полът е власт, мъжът е власт. “Denim” е непоклатим в това убеждение: страстта (?????-ът) е подчинение, силата е ??????? (безстрастност). Поддалият се на емоцията е губещ, сдържаният е победител; е печелившият, подчиняващият Другия в едно отношение, неминуемо определено от конкуренция, съревнование, борба. Половете са смъртно враждуващи армии, срещата между тях - фронт: “Войната на семейство Роуз” с тази разлика, че тук победителят е предизвестен.
“Denim - за мъжа, който винаги побеждава”, оформя рекламна стратегия, противопоставяща агресивност и стабилитет, за да връчи в края купата на втория, без да подлага на никакво съмнение изхода от схватката. Жената е провидяна като змийско кълбо от емоции, като гърчещ се възел от страсти - неудържими, неусмирими, неумолими. Цялата тази вещерска енергия е предизвикана от мъжа, е провокирана от него - той е това червено (тоя бурен цвят винаги пробягва, макар понякога незабележимо, в картината на клипа), което всеки път въздейства възбуждащо до самозабрава на обладаната от магическата мъжка сила. Тя не може да я забрави, тя не може да се освободи, тя не може да я отхвърли: покорена е до най-скритото ъгълче на душата си, цялото й съзнание е инфектирано от нея, превръщайки съществуването й в обсесия, а животът й - в параноя.
Вината за тази лудост носи, разбира се, предразположеността към страстта. Патетичността е грях, слабост, несъвършенство; емоцията е недостатък, не качество. Безчувственият е победител, безстрастният е завоевател; той побеждава, защото не се поддава. Но тази победа е невъзможна без Другия, без поддалата се; той не би могъл да бъде печеливш, ако няма победен. Хегеловата диалектика на господаря и роба важи в пълна степен и тук: точно колкото робът е зависим от господаря, точно толкова и господарят е зависим от роба. Без него той е невъзможен, е немислим: “Мъжът, който винаги побеждава” не може да бъде такъв, не може да направи това, ако я няма Жената, ако я няма тази, която ще бъде “укротената”. И тъкмо в тази необходимост мъжът е зависим, е победен - неговата сила е съотнасяща се, неговата власт е релативирана; той е нищо без онази, която се обажда - готова на всичко - по телефона; или без онази, която - усмирена - прегръща, вместо да разкъса дънките с безумна страст. Именно чрез страстта си тя го подчинява на себе си - без нейната слабост не може да проличи неговата сила, без нейната немощ няма да се види неговата мощ. Отдадеността на жената е робство за мъжа; и вместо да го възвеличае, рекламата го принизява. Защото в своята мъжественост той би бил нищожество, ако я нямаше определящата го битийно и утвърждаващата го властово женственост.

Митко Новков