Задава ли се краят
на мастодонтите?

Текстът е обобщение на резултатите от Местни избори'99 за територията на Родопите. В проекта на Института за източноевропейска хуманитаристика "Избор за Родопите", финансиран от Уестминстърската фондация за демокрация - Лондон, са обхванати 33 общини: Ардино, Асеновград, Баните, Батак, Белово, Борино, Брацигово, Велинград, Гоце Делчев, Гърмен, Девин, Джебел, Доспат, Златоград, Ивайловград, Кирково, Крумовград, Кърджали, Лъки, Мадан, Маджарово, Минерални бани, Момчилград, Неделино, Пещера, Ракитово, Родопи, Рудозем, Сатовча, Смолян, Чепеларе, Черноочене, Якоруда. Общините се включват в областите: Кърджали и Смолян - изцяло - и Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Хасково - частично.

Изборът на Родопите -
етнически или политически

По стар навик, когато се заговори за Родопите, започват да се размахват плашила. Говори се за "ислямска дъга", за "териториални претенции" - било от Турция, било от Гърция, за "промиване на съзнанието" и дори за "ислямски фундаментализъм". Твърде рядко (или почти никак) става дума за икономическия статус на Родопите и за състоянието (а не за самосъзнанието) на все по-намаляващите жители на този обширен регион. Тези все по-намаляващи жители (иначе казано - електорат) напук на всякаква логика станаха обект на засилено внимание от много страни - и преди, и след изборите. Държавни мъже (и жени), политически лидери, видни интелектуалци, социолози, политолози, медии се изсипаха в този забравен и от Бога, и от Аллаха регион - за да обещават, да плашат, да изследват или просто да се покажат. Същите тези категории хора - вече след изборите - започнаха да се замерят с "модели" и "проклятия" и да се препират как са гласували "онези от Родопите" - дали вотът им е бил политически, дали етнически, дали изобщо е имало вот...
На избори - като на избори...


Как гласуваха "онези от Родопите"?

Хората от Родопите разпределиха вота си така:
Кандидатите на ОДС (или на СДС, или подкрепяни от тях) бяха предпочетени в 14 общини. Кандидатите на ДПС - в 6. 7 общини си избраха независими кандидати. БСП спечели в 2. По някаква симптоматична ирония червената преди планина сега запрати червеното в най-далечната си периферия - кметовете от БСП са избрани в Гоце Делчев и Ивайловград. Народен съюз (по-точно - БЗНС-Мозер) завладя 2 общини, а ЛДС и БЕЛ си разпределиха по една.
На предишните Местни избори'95 разпределението беше следното:
БСП - 16 общини, ДПС - 10, независими - 5 и СДС - 2.
Политическото управление се смени в 21 общини, а 12 запазиха старото си управление (6 от тях са на ДПС, 2 - на БСП, 2 - на СДС и 2 независими).
Персонално кметовете се смениха в 26 общини, а 7 запазиха старите си кметове (4 - на ДПС, 1 - на БСП, 1 - на СДС и 1 независим, който преди беше от БСП).
Първоначалният бегъл поглед върху цитираните резултати би показал по-голяма консервативност при електората на ДПС, който в най-голяма степен запазва старите си предпочитания. В същото време със сигурност може да се твърди, че поне при три от повторените четири мандата става дума за мажоритарен избор и за кметове с доказани качества: Мехмед Дикме в Ардино, Бахри Юмер в Джебел и Яшарли Ахмед в Минерални бани. Същото се отнася до известна степен за Владимир Москов в Гоце Делчев (от БСП), Георги Петърнейчев в Пещера (преди - от БСП, сега - независим, скъсал дори организационно с тази партия) и Валентин Гаджев (от СДС) в Мадан. Други общини запазиха политическата ориентация на управлението си, но с нови лица: Девин и Сатовча (независими), Ивайловград (БСП), Рудозем (СДС), Черноочене и Якоруда (ДПС).
Останалите общини са под знака на "Голямата промяна"...
През 1995 етно-религиозната (аз предпочитам да я наричам общностна) ориентация на вота беше приблизително ясна: българите християни гласуваха за БСП, турците - за ДПС. При българите мюсюлмани вотът се разпределяше в три главни направления - според самоопределението в различните подрегиони:
1. Самоопределящите се като българи или българомохамедани (част от тях - приели християнството) гласуваха за БСП (напр. Неделино, Златоград, Баните).
2. Самоопределящите се като мюсюлмани (малка част - като турци) гласуваха за ДПС (напр. Якоруда, Гърмен, Гоце Делчев).
3. Самоопределящите се като българи мюсюлмани или помаци гласуваха за СДС (Мадан и Рудозем - единствените СДС-арски общини в целите Родопи).
Вотът на ромската общност е твърде разнообразен и променлив.
През 1999 нещата доста се промениха...
Първото, веднага очертаващо се впечатление е преливането БСП/СДС - 16/14 (почти половината от родопските общини). До 1997 Родопите бяха "бастион" повече на БСП, отколкото на ДПС (както сега се твърди). Това изглежда естествено - и тогава, и сега Родопите са беден, много беден регион. Бедните региони традиционно са ориентирани наляво.
В такъв случай - защо сега Родопите гласуваха предимно за СДС?
Не бих се наела да твърдя, че в периода 1995-1999 Родопите са забогатели, или че са променили общностните си ориентации, т.е. етно-религиозния вот. Единственото, което се промени през този период, е управлението на държавата. И тъй като традиционните ориентации ляво/дясно са все още твърде размити за България (и за Родопите като част от нея), по-приемливо е твърдението, че бедните региони гласуват за управляващата партия. Гласуват за "властта", която ще им "даде" - бюджети, инвестиции, субсидии, кърпежи... Изследването "Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите", което Институтът за източноевропейска хуманитаристика провежда от 1996, показа ясно, че хората в Родопите виждат оцеляването си предимно като "даване отгоре" - преференциални закони, някое ново 22-ро постановление, субсидии, завишени бюджети... Тези нагласи, характерни, предполагам, не само за Родопите, прибавени към безапелационната кампания на управляващите - "Който не гласува за нас - ще гладува" - също характерна не само за Родопите, мотивираха близо половината родопски общини да гласуват за СДС (или ОДС, или ОДС+, което е едно и също).
Вотът в Родопите (засега оставям настрана неговата етно-религиозна част) категорично опроверга постизборната теза на управляващите, че отливът на един милион избиратели от техните редици (в сравнение с парламентарните избори през 1997) се дължи на реформата. Родопите - един от регионите, където реформата се усеща най-тежко - гласуваха за тях. Т.е. за властта.
Второто впечатление, което се налага от цитираните резултати, е отливът от другия родопски "бастион" - ДПС. Движението загуби четири от "крепостите" си - Кърджали, Кирково, Момчилград (относително), Гърмен. Причините за тази загуба ще анализирам по-късно. Тук ще кажа, че не само християнското, но и част от мюсюлманското население в Родопите се преориентира към властта. Най-типичен в това отношение е случаят Кирково.
Третото впечатление е "бумът" на независими кметове. Към независимите причислявам и кметовете, излъчени от малки политически партии и коалиции - БЕЛ, ЛДС, НС (извън ОДС). За техния избор изигра роля не само мажоритарният вот, но и отегчението от политическите "мастодонти" СДС, БСП и ДПС (за Родопите Движението е също "мастодонт").
Другият израз на отегчението - не само от политическите "мастодонти", но и от политиката въобще - ниската избирателна активност - не се прояви в Родопите. Сравнително ниска на първи тур беше активността в двата областни центъра Кърджали и Смолян. На втори тур тя значително се повиши, а в малките градове и особено в селата беше традиционно висока (до над 80%). Тези резултати не се различават особено много от общата картина. Принципно по-високата активност в Родопите в сравнение със средната за страната се дължи на преобладаващия процент селско население.
Дотук успявах да се преборя с неудоволствието да анализирам общи резултати - за Родопите като цяло. Твърдото ми убеждение, натрупано от много предишни изследвания, е, че Родопите не могат да се третират еднозначно. Изследванията на онези колеги, които постъпват по този начин - правейки изводи за Родопите от едно или две села, - бих нарекла безкрайно уязвими. Родопите са многозначни. Затова оттук нататък ще продължа с анализ на изборните резултати по макрорегиони - отново със съзнанието за множество убягващи детайли.


Източните Родопи -
превес на етническото
над политическото?

Основният следизборен скандал неслучайно избухна именно откъм Източните Родопи. За онези, които следят резултатите и от предишните местни избори,
"Скандалът" Кърджали
не е изненада. Откакто има свободни избори, кметът на тази община винаги заема креслото си след съдебни разправии. Разлики, разбира се, има. За първи път избраният кмет не е от ДПС. Също така за първи път неговият конкурент не е от БСП. Фактът, че последното се оказа без значение, налага известни изводи.
На предишните избори основният конкурент на Расим Муса беше Георги Георгиев, издигнат като независим, с нескритата подкрепа на БСП, която тогава нямаше свой кандидат. На втория тур Георгиев беше подкрепен от всички политически сили без ДПС и загуби срещу Муса с по-малко от процент и половина. Третият по ред кандидат - от Отечествената партия на труда - дори се отказа в полза на Георгиев. Тогава СДС нямаше влияние в общината - посетнешният депутат и сегашен областен управител Пламен Иванов като кандидат за кмет събра едва 3,69%. Тогавашната широка коалиция около Георгиев стана първообраз на печално известната отпосле коалиция "Ние", вдъхновена този път от СДС и същия този Пламен Иванов. Казвам "печално известна", защото в нея съжителстваха всички ултранационалистически партии (колкото и странно да е - без БСП) с "демократите" от СДС. Тази коалиция сериозно навреди на етническия мир в Кърджали. Стигна се дори до искания за референдум за отделяне на града от селата.
Референдум не беше проведен. Той до голяма степен се състоя на сегашните избори.
Първоначално Румен Димитров се обсъждаше като кандидат на "Ние" от Обединения блок на труда. Впоследствие Кръстьо Петков го "отлюспи", като дори разтури организацията на ОБТ в Кърджали. Именно след това "отлюспване" (а може би и преди него?) Димитров изгря като звезда на СДС, макар - също като Георгиев през 1995 - да се кандидатира като независим.
И двете страни в развихрилия се следизборен спор - дали вотът в Кърджали е етнически или политически - привеждат своите основания. Едните твърдят, че гласовете за кандидата на БСП Милко Багдасаров - 26,06% на първи тур (при 28,57% за Румен Димитров и 41,81% за Расим Муса) - като "български" гласове автоматично са се прелели към Румен Димитров на втория тур. Другите - че на втория тур избирателната активност силно е нараснала (с почти 6000 гласа), а в селата Румен Димитров е спечелил 1500.
Преди да приведа своите основания, ще кажа, че и двете страни донякъде имат право. Още повече, че - дори при изключително внимателен анализ - е доста трудно да се прецени посоката на преливане на гласовете.
Все пак се очертават няколко тенденции:
1. В смесените секции - предимно в кв. "Възрожденци", където живеят и турци, както и в кв. "Боровец", населен с роми - избирателната активност на втори тур е силно повишена, а гласовете за Багдасаров в първия са малко. Това затруднява категоричността на изводите и ги прави повече механични, отколкото смислови. Тенденцията за кв. "Възрожденци" е слабо повишение за Муса във втори тур и силно - за Димитров. С известни уговорки би могъл да се направи изводът, че на първи тур е гласувала твърде малка част от българското население на квартала, активизирала се във втория.
По отношение на кв. "Боровец" е рисковано да се правят каквито и да било изводи. Заключението, че ромите в Кърджали целокупно са гласували за Димитров, е погрешно. Ще приведа резултатите от "най-ромската" секция - N 2, разположена в пълномощничеството на кв. "Боровец" (останалите секции са разположени в различни училища и в тях има население и от други групи):
Секция № 2
Р. Димитров
Р. Муса
М. Багдасаров
О. Кадир (НДПС)
Първи тур
74
110
62
13
Втори тур
174
170




2. В приблизително "чистите" секции - определени квартали в центъра (напр. "Байкал"), в кв. "Веселчане" и в кв. "Студен кладенец", където живеят предимно българи - преселници от Беломорска Тракия и от Смолянско (т.нар. врангаджии), преливането на гласовете е по-отчетливо. В тези секции има слабо повишение на избирателната активност във Втори тур и голям процент гласове за Багдасаров. Това дава възможност (с известни уговорки, разбира се) за по-точни изчисления. Например:

Секция № 2
Р. Димитров
Р. Муса
М. Багдасаров
О. Кадир (НДПС)
Първи тур
114
71
146
0
Втори тур
290
86




3. В другия тип приблизително "чисти" секции - в селата от общината - картината е също сравнително еднообразна. Казвам "приблизително", защото е грешка да се смята, че селата са с изцяло турско население. В Резбарци и Перперек, например, постоянно живеят и българи. Освен това в много села са регистрирани, т.е. гласуват българи - учители, медицински работници. Ще дам за пример двете села, където Димитров е събрал най-много гласове:

Секция № 77
(Рани лист)
Р. Димитров
Р. Муса
М. Багдасаров
О. Кадир
Първи тур
22
197
20
147
Втори тур
84
299






Секция № 97
(Мост)
Р. Димитров
Р. Муса
М. Багдасаров
О. Кадир
Първи тур
85
256
13
12
Втори тур
53
342




Съотношението град/села в общ брой гласове изглежда така:

Град
Р. Димитров
Р. Муса
М. Багдасаров
О. Кадир
Първи тур
8093
3426
7477
327
Втори тур
18 838
5256


Села
Р. Димитров
Р. Муса
М. Багдасаров
О. Кадир
Първи тур
902
9736
729
794
Втори тур
1556
11638




Разбира се, че има турци, които са гласували за Димитров. Както има българи, гласували за Муса. Така беше и на предишните избори. Може би в малко по-ниска степен. Общото съотношение на резултатите обаче все още показва много висок процент етнически вот. Привеждането на отделни, изолирани резултати - в полза на една или друга теза - и медийните провиквания, че в Кърджали е свършено с етническия вот, са повече спекулация, отколкото реалност.
Извън обсега на сухите цифри остават личните ми впечатления от седмицата между двата тура, прекарана в Кърджали и Кърджалийско. Те не противоречат на цифрите. Мнозина българи, негласували на Първия тур - поради нехаресване на нито един от кандидатите - или гласували за Багдасаров, твърдяха, че на Втория ще пуснат гласовете си за Димитров. Видни граждани (и работодатели) като Руси Дафинов, управител на Оловноцинковия комплекс, осигуряващ повечето работни места в общината, агитираха за Димитров. Между двата тура попадна и честването на Деня на Кърджали - освобождението от османска власт (ирония на съдбата ли?), по време на което Димитров и Багдасаров пристъпиха заедно към паметника на освободителите. Малко преди това Багдасаров призова електората си да гласува по съвест - в противоречие с указанията "отгоре" (от централата на БСП) да се гласува за ДПС - в името на обединената опозиция. Това беше разтръбено широко от медиите и изтълкувано в полза на СДС. Трите областни вестника, издавани от българи, и ефирната телевизия "Родопи" цяла седмица подгряваха избирателите да гласуват за Димитров. Интересната в случая е позицията на "Нов живот" - най-тиражният областен вестник, откровено свързан с редиците на БСП, който преди Втория тур пак така откровено агитираше за Димитров. Същото се случи и на предишните избори, но тогава беше някак по-естествено - противникът на Муса също беше свързан с редиците на БСП. Сега кърджалийските социалисти, пак откровено, пренебрегнаха партийните заръки в името на "българщината"...
В заключение ще приведа част от следизборната реч на самия Румен Димитров:
"Специално към Милко Багдасаров искам да изразя своето възхищение - и към достойния мъж, и към позицията, която зае въпреки тоталния натиск от централата в София и някои чугунени глави от местния актив. Той отстоя гражданската си позиция в една изключително трудна ситуация за него. И съм убеден, че освен неговия глас, в моя подкрепа са дали гласовете си по-голямата част от съпартийците му. А това вече говори за раждането на гражданското общество в Кърджали."
Оказва се, че "гражданското общество в Кърджали" е гласувало етнически, а "чугунените глави" - политически...
Както вече казах, етническият вот в Кърджали не беше изненада. Друг е въпросът дали това ни харесва, или не. На Красимир Каракачанов, например, му харесва - поне така се изказа по телевизията. На мене - не.
Особени изненади нямаше и в другите общини. В преобладаващо българската община Ивайловград традиционно гласуваха в червено. В Ардино, Джебел, Крумовград и Черноочене (с преобладаващо турско население) традиционно спечели ДПС. Известна изненада се състоя в Момчилград - най-големият "бастион" на ДПС, където срещу кандидатката на Движението - бившата депутатка Гюлбие Реджеб - още на Първи тур спечели независимият Сали Шабан. Вотът в Момчилград не може да се нарече етнически - Сали Шабан е също турчин. Етническо гласуване имаше донякъде при кандидатите на СДС и БСП (българи-мюсюлмани), но те общо събраха около 5%. Едва ли може да се нарече и изненада, защото лидерът на Движението твърде охотно си посипа главата с пепел по повод Момчилград (което не му се случва често) и обяви вота за наказателен (вярно, че предишният кмет от ДПС не се отличаваше с особени качества), а клюката съобщи, че лансирането на независимия Шабан било ход на Доган срещу вътрешната опозиция в ДПС.
Неясно защо всички се изненадаха от резултатите в


Кирково

На предишните избори ДПС има 25 мандата в Общинския съвет на Кирково, БСП - 6, СДС - 2. По един или два мандата имат и някои малки партии - НС, БББ и др. Кметът Мустафа Емин от ДПС е избран още на Първи тур, след него се нарежда кандидатът на БСП, а СДС (пак със сегашния кандидат Валентин Манев) събира по-малко от 10%.
На тези избори ДПС има 10 мандата (42%), СДС - 6 (24%). По един мандат имат пет малки партии, сред които (сега) - и БСП. Повече от 95% от гласовете за кметското място на Първи тур се разпределят между двамата основни претенденти за кметове - Валентин Манев от СДС и Мохамед Реджеб от ДПС. Малкото оставащи проценти печелят кандидатите на БСП, НДПС, ОБТ и един независим.
Преди да се "изненадаме" от резултатите в Кирково, не би било зле да направим една проста сметка. Зная, че сметките в повечето случаи са скучни, а в някои - и злепоставящи. Затова пък са категорични.
Сега в община Кирково живеят приблизително равен брой българи мюсюлмани и турци. Принципно, не се обичат особено. Принципно, гласуват различно. Направих си труда да анализирам вота по групи - на предишните и на сегашните избори. Това е по-лесно, отколкото в Кърджали, защото повечето села са обособени, а в смесените има обособени махали, т.е. обособени избирателни секции. Вероятността за грешка съществува, но е много малка. Извадката е направена въз основа на 47 избирателни секции и само върху вота за съветници от трите основни партии.

1995
ДПС
БСП
СДС
Всичко
бълг.
мюсюлмани
482
1556
756
794
турци
6172
130
73
6375
1999




бълг.
мюсюлмани
403
416
2142
961
турци
3435
48
364
3847


Таблицата е твърде красноречива. Вижда се ясно, че голяма част от българите мюсюлмани, гласували преди за БСП, сега са се преориентирали към СДС. Това не е изненада, като се има предвид, че този вид преориентация на вота е характерен за целите Родопи. Вече стана дума, че се гласува за властта. Ясно е също, че турците - и преди, и сега - гласуват почти компактно за ДПС. Т.е. вотът е етнически, но и това не е изненада. Най-красноречива е разликата в общото число на турските гласове (рефлектираща преди всичко във вота за ДПС). Между 1995 и 1999 изчезват близо 3000 турски гласа. Това не е от намалена активност. А от намалял електорат.
Постепенното, тихомълком намаляване на българските турци не е тайна за никого. Не зная защо се оказа тайна при анализа на изборите. Оттам, вероятно, е дошла и изненадата от загубата на ДПС - не само в Кирково, но и в Кърджали. Интензитетът на изселването обаче в Кирково е много по-висок. Още през 1997, когато Институтът за източноевропейска хуманитаристика проведе представителното си социологическо изследване, почти 50% от населението на Кирково мечтаеше да живее в друга държава, а 15% твърдо бяха решили да емигрират. Това са максималните стойности за целите Родопи.
Високите стойности могат да имат много обяснения. Най-лесното и няй-вярното от тях, разбира се, е безработицата и бедността. Те дават най-висок процент в мотивите за емиграция. Безработни и бедни обаче са хората в целите Родопи. А в Кирково специално твърде висок процент събира и мотивът "етническа нетърпимост" - почти 20%. Достатъчно е да си припомним, че най-големите погроми по време на "възродителния процес" бяха извършвани именно в тази община. Също и в Момчилград, където емиграцията е приблизително същата.
Толкова за "изненадата" Кирково.
Съвсем друг е въпросът с касирането на изборите. Категорично смятам, че решението за или против касирането трябва да има юридически, а не етнически основания. В Кърджали, например, където преднината на Димитров е значителна, а невалидните бюлетини на Първи тур с малко не достигат, за да допълнят 50-те процента на Муса, няма основания за касиране. В Кирково обаче, където разликата между двамата претенденти на Втори тур е 85 гласа, а невалидните бюлетини - 459 (предимно от турските села), има такива основания. Много се надявам - каквото и да бъде решението на съда и в двата случая - то да не се изтълкува етнически.


Централните Родопи -
превес на политическото
над етническото?


За Централните Родопи по принцип категорията "мултиетничност" не е особено правомерна. С изключение на немногобройното турско население в общините Асеновград (главно), Родопи, Баните и пръснатите в повечето общини малко роми и агупти, в този район преобладава българското население, изповядващо християнството и исляма. В северозападните общини (Асеновград, Родопи, Лъки, Чепеларе, Смолян) разпределението християни/мюсюлмани е почти поравно (с незначителен превес на християните), а в югоизточните (Баните, Неделино, Мадан, Рудозем, Златоград) - почти изцяло мюсюлманско. В този район всъщност живее най-голямата част от християнското население на Родопите.
Компактното присъствие на християнско (при това - коренно, а не - както в Източните Родопи - главно преселническо) население в тази част на планината е едно от обясненията за осъзнаването на по-голямата част от мюсюлманите като българи. С изключение на Мадан и Рудозем, където религиозният белег често има етноопределящи функции, в останалите общини хората, принадлежащи към общността на българите мюсюлмани, почти изцяло се самоопределят етнически като българи, а религиозно - като мохамедани, християни и много често - атеисти. Традиционното съжителство с християните не е единственото обяснение за този факт. Има различни обяснения - исторически, културни, политически, които са повод за много интересен, но друг анализ. Така или иначе - независимо или поради множеството различни обяснения - ориентацията на българите мюсюлмани в Централните Родопи (с изключение на Мадан и Рудозем) е категорично пробългарска, дори прохристиянска в някои случаи.
Направих това, може би изглеждащо продължително въведение, защото то доста лесно обяснява разпределението на вота в предишните избори.
Тогава в осем от десетте общини на Централния регион (три от тях са в Пловдивска, 7 - в Смолянска област) спечелиха кандидатите на БСП. В Мадан и Рудозем - на СДС.
Когато - година след тези избори - дойдох в Смолянско, се забавлявах да познавам от коя политическа сила е кметът на селото, през което минавам. За християнските села изобщо не се замислях - там всички бяха от БСП. С мюсюлманските беше по-сложно. Ако видех голяма джамия или поне - високо минаре, бях сигурна, че е от СДС. Ако джамията изглеждаше запусната или хич я нямаше, кметът обезателно излизаше от БСП. Тук съзнателно се ограничавам само с общинските резултати - иначе често ситуацията е различна в две съседни села на една и съща община. И така - на общинско ниво тогава СДС спечели само в Мадан и Рудозем. Това бяха единствените сини общини не само в Смолянско, но и в целите Родопи.
Много често са ме питали защо - като е толкова силен ислямът в Мадан и Рудозем - не гласуват за ДПС, както в някои общини на Западните Родопи. Отговорът, разбира се, не е еднозначен. В Западните Родопи религиозността до голяма степен е религиозност "напук" - на "възродителните процеси", на дискриминацията и национализма, проповядван тогава предимно в средите на БСП. Това (във вече цитираното изследване) нарекохме "политически ислям". Също така има значение и желанието да се идентифицираш етнически с религиозната общност, към която принадлежиш. В Мадан и Рудозем желание за такава идентификация по-скоро липсва. Самоосъзнаването на населението от този район като "междинна" група, категоричното несъгласие да ги идентифицират като турци до голяма степен ги отблъскваше от ДПС, което тогава се смяташе за преди всичко турска партия. Тяхното настроение към опозиционност - на националистическата политика, провеждана от БКП - се изразяваше чрез вот за СДС. На "истински религиозните" хора от Мадан и Рудозем (за разлика от "политически религиозните" в Западните Родопи) СДС им беше достатъчен.
(Казаното по-горе важи в по-голяма степен за Рудозем, отколкото за Мадан, където картината на вота беше по-сложна. Там доминираните от централата на ГОРУБСО БСП-среди и завладените от строежа на новата джамия привърженици на ДПС и на ДПС-Генджев спечелиха значителни проценти.)
В много от общините в Централните Родопи тогава ДПС дори не беше регистрирано.
Движението имаше силно присъствие в Асеновград, където живеят най-много турци. В Баните, където също живеят турци, то получи 7%. В Мадан имаше 14% (и кандидатът му се класира на трето място), а в Рудозем - 10%. В останалите общини (дори в Родопи, където - в Куклен, Кричим, Устина - също живеят турци) нямаше нито организации, нито кандидати.
Независими кандидати или кандидати на малки партии не спечелиха никъде.
На тези избори картината се обърна. В две общини кметовете са независими - Баните (с подкрепата на БСП) и Неделино (с подкрепата на ОБТ). В Златоград кметът е от БЕЛ. В останалите седем общини спечелиха кандидатите на СДС. Навсякъде (с изключение на Рудозем, където синият кмет беше традиционно избран на Първи тур, и на Неделино, където се състезаваха независими кандидати) борбата във Втория тур беше между СДС и БСП. ДПС регистрира присъстващо отсъствие.
Новото в ситуацията на Движението беше регистрацията на листи и кандидати и в общини, където досега то нямаше дори организации - Смолян, Златоград. Освен традиционните 11-12% в Асеновград, навсякъде другаде обаче неговото присъствие в общинските съвети беше силно редуцирано - включително в Мадан и Рудозем. Затова пък в Смолян за първи път има един съветник от ДПС.
Първоначалната идея за участие на Движението в тези избори - специално за Смолянско, където то никога не е имало солидна основа - беше формулата за общи кандидати на Либерално демократичния съюз. По една или друга причина (главно - неразбирателство между различните партии в ЛДС), тази формула не се състоя. В някои общини кандидатите на Движението бяха регистрирани като кандидати на ЛДС, но с някаква неясна (поне за мене) формулировка "Либерално демократични сили". Мадан е типичен пример в това отношение, защото там всяка от другите съставки на несъстоялия се Либерално демократичен съюз - ЛС "Нов избор" и Либерално демократична алтернатива (на Желю Желев) - излъчи свои кандидати. Подобна беше ситуацията и в Смолян. По-нататък ще видим как другаде състоялата се формула "Либерално демократичен съюз" доведе до положителни резултати.
Редуцираното присъствие на ДПС в някои смолянски общини не бих нарекла неуспех. Вече многократно изтъкнах, че в този район то никога не е имало стабилно присъствие. По-интересна за анализ ми се струва появата му (макар епизодична) в традиционно "недепесарски" общини като, например, Смолян.
Тук ще лансирам една хипотеза, която не почива на емпирични данни, а само на предположения. На предишните местни избори (и до 1997) опозиционният СДС до голяма степен заводоляваше претенциите на онези слоеве от общността на българите мюсюлмани, които нямаха желание за интеграция към мнозинството, идентифициращо се тогава (това е парадоксално само на пръв поглед) с християнството и с БСП, но не желаеха и да се идентифицират като турци, т.е. да получат политическа легитимация чрез ДПС. След 1997 СДС е вече управляваща партия с християндемократически уклон (колкото и този уклон да е повече декларация, отколкото действителност) и съвсем естествено заговори за интеграция на малцинствата. Някъде тази интеграция се прояви като изграждане на големи празни черкви (при събарящи се стари възрожденски черкви, закриващи се училища и бедни болници), другаде - като поощряване на все по-лишената от реални обекти "месианска" роля на Боян Саръев. Разбира се, вече никой не говори за асимилация, но в очите на все още измъчваното от спомена за поредица "възродителни процеси" мюсюлманско население интеграцията често се привижда като асимилация. Именно задоволяването на стремежите към опозиционност и различност у някои слоеве на мюсюлманското население, за които СДС вече не представлява ресурс, предполагам, е дало основание на ДПС да "стъпи" в Смолянско. А не затварянето на "ислямската дъга" между Кърджалийско и Гоцеделчевско, каквито съмнения бяха изказани по този повод.
Етническо (или - по-точно за този регион - общностно) гласуване в Централните Родопи по принцип не очаквах. И не само защото повечето от състезаващите се на финала кандидати бяха от една и съща общност. А и защото досегашните ми изследвания са регистрирали принципна междуобщностна толерантност между традиционно живеещите в тази част от планината различни групи. Изключения, разбира се, има - община Родопи или община Смолян, които показват доста високи степени на нетолерантност. Най-високи са степените в самия град Смолян. Ако в Смолян, например, се състезаваха кандидати от различни общности, политическият вот щеше да отстъпи на по-задни позиции. Въпреки тези изключения, принципното ми убеждение за очакван политически вот се запази. Очакванията ми за общностен вот имаха друг израз - спекулации с етническата (общностната) карта по време на предизборната кампания. Тези ми очаквания също се потвърдиха.


В Рудозем

това се случи още на предварителните избори за излъчване кандидат на ОДС. Срещу предишния, несменяем за последните 10 години, авторитетен и с много заслуги към общината кмет Николай Бояджиев се изправи Ахмед Хутев от Чепинци (най-голямото село в общината, за което се говори, че "решава" всички избори). Причините за елиминирането на Бояджиев бяха чисто политически (или по-скоро личностни - непоносимост между многото крила в регионалното СДС и чисто човешка завист към ставащия прекалено известен и за централната власт общински кмет). При безпрецедентна за цялата страна активност в предварителните избори "прекалено известният" рудоземски кмет (пришълец-християнин) беше заменен с кандидата (мюсюлманин) от Чепинци. Кабинетната интрига обаче беше представена като общностен вот - както от едното крило в СДС, поръчало молитви за Хутев в джамията, така и от другото, обясняващо провала на Бояджиев с кръщелното му свидетелство (което използвам само като метафора - дори не се заинтересувах дали светският и толерантен към всички общности Бояджиев има такова свидетелство). Всъщност вотът в Рудозем беше нито общностен, нито политически, а кланов. На клановия вот ще се спра подробно по-надолу, когато стане дума за неговата класическа проява - Неделино.
Едно друго (този път - проверено) кръщелно свидетелство застана в основата на


Смолянската интрига

от Първия тур. Освен двамата традиционни кандидати - на СДС и на БСП (и двамата - християни), се яви и една независима кандидатка, която се класира на трето място. (Явиха се още пет, но те събраха незначително количество гласове.) Независимата кандидатка Славка Каменова (подкрепена от ЛС "Нов избор") произхожда от общността на българите мюсюлмани, но е кръстена. Тъй като Каменова обърка плановете на двата "мастодонта", особено на ОДС, който смяташе да спечели от Първия тур, беше извадена етническата (общностната) карта. В официална декларация ОДС заклейми нейната кампания, която "разделя хората по вероизповедание". Макар нищо такова да не се беше случило в нейната кампания, презумпцията, че е "ахрянка" (местно название за българите мюсюлмани, което чух от много активисти на СДС) позволяваше общностните предизборни спекулации. В отговор на въпроса защо е "ахрянка", след като е кръстена, и какво - освен кръщелното свидетелство - различава "ахряни" от "българи" (прецизното разграничение християни/мюсюлмани обикновено не се употребява), имаше масово вдигане на рамене, придружено с намигвания: "Ти ли не знаеш..." Този случай, който едва ли изигра някаква съществена роля в предизборната надпревара, показа по-скоро друго: Усилията да се интегрира общността на българите мюсюлмани - именно като общност - чрез масова или индивидуална християнизация са ялови усилия. Кръщелното свидетелство не дава сертификат за принадлежност.
Накрая - с примера на

Неделино

- искам да поразсъждавам върху един друг тип вот - не етнически и не политически, а кланов. Избрах Неделино не защото този тип вот се проявява само там. Има доста свидетелства, че така са гласували в някаква степен и в Кирково (един цял род отказал гласовете си на Реджеп, защото той пък отказал да назначи техен човек в общинската управа), и на други места. Много е вероятно този тип вот да е характерен не само за Родопите, но и за други малки общини, където хората се познават помежду си. Избрах Неделино, защото клановият вот е традиционно характерен за тази община и защото общността там е еднородна.
Община Неделино (6532 избиратели) би рекордите по кандидат-кметове на глава от населението - 11 души (не само в Родопите). Неделино беше и единствената община (поне в Родопите), където на Втори тур се явиха двама независими кандидати. Кандидатът на СДС се класира на четвърто място, а на БСП - на осмо. Просто в Неделино политическите сили нямат значение. Там почти всеки от големите родове излъчва свой кандидат и гласува за него. Борбата е за преразпределението на малките родове, което е нетрайна величина и може да се промени в нощта преди изборите. Разбира се, и в Неделино се раздаваха пари и благини, само че тук ги раздаваха не партийните централи, както навсякъде другаде, а, например, независимят кандидат Стоян Беширов - крупен бизнесмен и евентуален работодател - който в края на краищата спечели кметското място. Любопитното в случая с Беширов беше, че освен от ОБТ, той беше подкрепен и от ДПС, но това стана съвсем тайно. Самият кандидат никак не държеше да огласява тази подкрепа, дори се стараеше в неофициални разговори да я пробута на кандидата от ЛС "Нов избор", който - от своя страна - също се вардеше от нея. Така, в навечерието на самите избори единствените, които бяха чували, че ДПС подкрепя Беширов, бяха джамийските старци. Със или без подкрепата на ДПС, Беширов все пак спечели изборите - макар голяма част от електората му да се кълнеше, че няма да гласува за него, защото той на всички избори обещава работни места за Неделино, а после ги открива в Златоград. (Златоград пък гласува за Евролевицата, чийто кандидат на миналите избори беше същият Беширов.)
Очевидно, неговият род или способността му да убеждава чуждите родове са били най-големи...
В заключение ще повторя, че в Централните Родопи етническият (общностният) вот нямаше превес - борбата се провеждаше или между "мастодонтите" СДС и БСП, или между клановете. Общностното разделение е преди всичко в редиците на самия СДС, където смолянските християни се опитват да надделеят смолянските, доспатските и маданските мюсюлмани, които - от своя страна - също не са в блестящи отношения помежду си. В този смисъл, работата на новия общински съвет (особено в Смолян) ще бъде изключително трудна.



Западните Родопи -
без превес?

Ще направя една предварителна уговорка: поставям общините Девин, Борино и Доспат в Западния регион, макар да се числят към Смолянска област и макар мнозина да ги разполагат в Централните Родопи. Още в предварителното райониране за изследването "Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите" разположихме тези общини в Западния регион по няколко съображения:
- В селата на запад от р. Въча живеят само българи мюсюлмани, които са коренно население. Християните в общинските центрове са преселници.
- В Борино и в някои села от Девинско живее коренно турско население (турското население в Централните Родопи е в голямата си част преселено от Кърджалийско).
- Самоопределението на българите мюсюлмани в тези три общини е много по-близко до самоопределението в Гоцеделчевско и Велинградско, отколкото до това в Смолянско или Маданско.
Все още нямам причина да се отказвам от тези съображения. Напротив - изборите ги потвърдиха.
Освен споменатите три общини, в Западния регион се намират още общините Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Пещера, Ракитово (област Пазарджик), Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча, Якоруда (област Благоевград).
Християните са разположени в приполските села на общините Белово, Брацигово и Пещера и във всички общински центрове. Турци живеят в общините Борино, Девин, Пещера и Батак. В някои общини има по малко власи. В повечето живеят и роми, преобладаващи по численост тези от Централните Родопи. Останалото население са българи мюсюлмани.
Общностното разнообразие в този дял на Родопите (в сравнение с другите два) и териториалната размесеност на различните общности силно затруднява извеждането на принципни разпределения при вота. Боя се, че в повечето случаи ще ми се наложи да разглеждам общините всяка за себе си.
Все пак ще се опитам да направя приблизително разпределение - по различни критерии.
В първата група, която ще нарека

Общини с традиционно двуполюсен вот,

попадат Белово, Брацигово, Пещера, Ракитово, Гоце Делчев. Във всички тях водещите политически сили в общинските съвети са СДС и БСП, а - с изключение на Белово, където на Втори тур се състезаваха СДС и НС (както знаем, състезанието между иначе коалиционните партньори беше недотам благородно) и на Пещера, където срещу новия/стар кмет Георги Петърнейчев (издигнат като независим, подкрепен от широка коалиция, включително БСП, макар отношенията му с нея да не са дотам брилянтни) се състезаваше кандидатът на ЛС "Нов избор" - същото се отнася и за първите две места при избора за кмет. В Белово въпреки (или поради?) нетолерантната кампания на СДС спечели коалицията Народен съюз-Нов избор, в Гоце Делчев и Пещера - старите кметове Москов (от БСП) и Петърнейчев, а в Брацигово и Ракитово - нови лица от СДС.
Макар вотът в тези общини да е, най-общо, двуполюсен, не са за пренебрегване позициите, които либерализмът успя да постигне в тях. В Брацигово ЛС "Нов избор" участва в коалиция със СДС, в Пещера неговият кандидат се яви на Втори тур, а по брой на общински съветници е на трето място. В тези две общини "Нов избор" имаше силни позиции и на предишните избори, но сега присъствието му в ОбС на Пещера, например, се е вдигнало с 4%.
Общините, които обособих в тази група, не могат да се обединят по етнически или общностен признак. Белово и Брацигово са почти изцяло християнски, останалите - смесени с превес на едната или другата общност. На тези избори ДПС там, където е регистрирано, отбелязва увеличение на електората си - в Ракитово - близо 5% (трета политическа сила), в Гоце Делчев - 4% (втора политическа сила - преди СДС). В тези общини, за разлика от досега разглежданите, е значително присъствието и на ромската общност. Никак не е случайно, че в Ракитово, например, ромската партия "Свободна България" печели почти 12%.
Специално за Гоце Делчев трябва да се отбележи "македонският" вот. Твърде интересна ми се струва макар и малката, но доста показателна разлика в процентите на ОМО-Илинден и ВМРО. Току-що регистрираната (при това - със скандал!) ОМО получава 4,44%, а традиционната ВМРО - 4,11%. И двете имат по един мандат в ОбС. (Интересно е да се знае, че водачът на ОМО Иван Сингартийски на предишните избори беше кандидат-кмет на с. Мусомища от СДС.)
Би могло да се твърди, че е налице етнически вот в случая със "Свободна България" - и то само в Ракитово. Ромската общност, досега разпределяла гласовете си между други партии (не на последно място - и според религиозната си принадлежност), на тези избори получи възможност да изпрати в Общинския съвет двама свои представители. В останалите общини и ромската, и другите общности не са ясно диференцирани по отношение на етнически вот. За съжаление, нямах достъп до секционните протоколи и заключението ми не би могло да почива върху категорични данни. Все пак смятам, че вотът в тези общини би трябвало да се определи ако не като изцяло политически, то поне като смесен.
Втората група ще нарека условно

Общини с турско население

Това са Батак и Борино (в Девин и Пещера също има турско население, но без толкова значително присъствие). Освен турци, в самото Борино живеят малко българи - християни и мюсюлмани, а в прилежащите села - само българи мюсюлмани. В Батак е обратно - в града живеят българи християни, а в двете прилежащи села - турци и малко българи мюсюлмани.
Повърхностно погледнато, и в двете общини би могъл да се очаква етнически вот и конфронтация на тази основа. На практика обаче етнически вот не се получи. Механичното обяснение за това - че кандидатите бяха от една и съща етническа група - едва ли е най-правилното. Наистина, в Батак всички кандидати бяха българи, а в Борино (с изключение на кандидата от БСП, който събра незначителните 140 гласа и се класира на пето място) - турци. Не смятам обаче тази причина за основна. Колкото и съмнително да изглежда за повърхностния поглед, именно в тези две "турски" общини се прояви нещо като мажоритарен вот. В Борино - с разлика по-малко от един процент - на Втори тур отидоха кандидатите на БЗНС-Пинчев и на ДПС. Кандидатът на СДС остана трети.
Поради малкия процент преднина (2%) на спечелилия във Втори тур кандидат на БЗНС Джамал Асанов, не бих се ангажирала с твърдението, че вотът в Борино е бил изцяло мажоритарен. Все пак спечелилият кмет е ново лице, докато кандидатът на ДПС Али Таир е постоянен - кмет в периода 1991-1995, загубил през 1995 от независимия Исмаил Даракчъ.
Разпределението на гласовете в Борино (и личните ми впечатления от работата на терен) ми дават основание да твърдя, че вотът не е нито етнически, нито политически, нито толкова мажоритарен, колкото отново кланов. Асанов наистина е ново лице, но семейството му е достатъчно известно и авторитетно - и в миналото, и сега...
В Батак ситуацията се оказа (не само при повърхностен поглед) парадоксална. Спечелилият още на Първи тур кмет Васил Ненов беше издигнат от широката коалиция "Община Батак в 21 век", в центъра на която стоеше ЛДС - с всичките си съставки. Батак е почти единственият случай, където съставките постигнаха консенсус и резултатът е повече от показателен. (С казаното съвсем не отричам личните качества на Ненов, които немалко допринесоха за избирането му още на Първи тур.) Консенсусните нагласи обаче, изглежда, се изчерпаха с кметската кандидатура. Толкова успешната в кметската надпревара коалиция не регистрира собствена листа за съветници. Две от съставките й - ЛДА и ЛС "Нов избор" - също нямаха листи. Листа имаше само ДПС, което - за всеобща изненада - се превърна в първа политическа сила в общината, с най-много мандати в ОбС. Втора по сила е ВМРО. След това се нареждат СДС и БСП.
"Изненадата" не е толкова изненадваща, ако се погледне математически. Докато българите в Батак разпределят гласовете си между десетина политически сили, турците в селата гласуват единодушно за ДПС. Активността в селата, както навсякъде другаде, е и по-висока. Фактически ДПС става водеща сила с 24% - именно гласовете от селата. "Изненадата" е твърде изненадваща обаче, ако се погледне психологически. Ако се има предвид, че става дума за Батак - "огнището на българщината"... Според цитираното вече изследване "Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите", Батак е огнище и на други работи - национализъм, например... Боя се, че първата работа на новия кмет ще бъде да погасява огнищата.
Много се затруднявам да отговоря на въпроса етнически ли беше вотът в Батак? Доколкото - също като в Кърджали (а, както ще видим по-долу, и във Велинград), той се разделя на "градски" и "селски", би трябвало да го сметнем за етнически. От друга страна, "селският" турски вот беше подаден за кмет - етнически българин. Струва ми се най-точно да се каже, че в Батак не беше създадена база за преценка на етническия/политическия вот. Възможно е картината да би била по-различна, ако коалиция "Община Батак в 21 век" имаше своя листа за съветници. За липсата на тази листа едва ли трябва да виним електората и неговия вот - бил той етнически или политически. Иска ми се да се надявам, че - въпреки всичко, казано дотук - община Батак все пак предпочете мажоритарния вот.
Следващата група бих нарекла

Общини с по-скоро мажоритарен вот

В нея влизат досегашните "крепости на ДПС" Гърмен и Якоруда. Освен християните в общинските центрове (почти 100% в Гърмен и към 30% в Якоруда), останалото население в тези общини принадлежи към групата на българите мюсюлмани. Именно тук (и в някои части на Гоцеделчевско, по долината на Места) живеят познатите от много научни и ненаучни съчинения "фанатизирани помаци", които още ходят с шалвари, почти не излизат от джамията и вдигат бунтове в чест на "възродителния процес". Именно тук е най-благоприятната среда за т.нар. политически ислям, за който вече споменах. Защо българите мюсюлмани от този район са толкова различни от събратята си в Маданско и Рудоземско, например, е въпрос на друг анализ, който екипът на проекта "Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите" вече неведнъж е извършвал. Сега само ще подчертая отново, че различието в самоопределението поражда и различие във вота за всеки микрорайон. Затова в Мадан и Рудозем гласуват предимно за СДС, а в Гърмен и Якоруда - за ДПС.
След предишните избори ДПС има в Гърмен 43% от общинските съветници, а в Якоруда - 48%. Кметовете също са от ДПС. Сега в Гърмен процентите са 33% и кметът е независим, а в Якоруда - 72% и кметът (от ДПС) е избран на Първи тур.
Ако човек не познава реалиите на самия терен, би започнал да търси причината за спада на ДПС в Гърмен в някаква промяна на етнорелигиозните ориентации или в предполагаеми изселвания, както в Източните Родопи. Такава гледна точка, според мене, няма особени основания, като се има предвид, че новият кмет е от "най-фанатизираното" (според други, различни от моето, мнения) село Рибново, а жителите на община Гърмен не предприемат толкова масови миграции като в община Кирково, например. Трябва да се има предвид най-вече досегашното, не особено сполучливо управление на общината в лицето на кмета Басри Мисирков, който отново се кандидатира. Срещу него застана авторитетната фигура на Андрей Башев (директор на училището в Рибново), който спечели на Втори тур с 59%. Между двамата кандидати нямаше общностни различия. Имаше индивидуални.
Докато за Гърмен мажоритарният тип вот е изразен отчетливо, доста хора, предполагам, биха се учудили, че поставям Якоруда в същата група. В съзнанието на мнозина Якоруда все още е онзи "драстичен случай" от 1992, когато - поради силно "турцизирано съзнание" - преброяването в тази община беше анулирано от Народното събрание. Основания да се смята, че Якоруда не само не се е променила оттогава, но е и затвърдила "ислямския си фанатизъм", дава сегашното потвърждаване на вота за ДПС в сравнение с парламентарните избори през 1991: тогава 73%, сега 72,28% (за кмет - 83,37%). Между тези години процентите бележат спад, което видяхме и от цитираните вече резултати от предишните местни избори.
На тези избори Якоруда си остана "крепост на ДПС". Нещо повече - затвърди крепостния дувар. Аз обаче не смятам, че сегашните резултати се дължат на втърдяване. Ще се опитам да обясня защо.
Не само намаляващите проценти на вота за ДПС между годините 1991 и 1999, но и редица изследвания (между които - вече цитираното), проведени през тези години, показаха разместване на пластовете в самоопределението на хората от този район. Ако през първите години след демократичните промени якорудските мюсюлмани изразяваха протеста си срещу "възродителния процес" чрез самоопределение като турци (немалки основания за това им даваше страхът от нов "процес"), то в следващите години това самоопределение "напук" започна да се уталожва. Все повече от тях започнаха да се самоопределят като помаци, българомохамедани, мюсюлмани, българи мюсюлмани или само като българи. Така през 1997 само 18% се определиха като турци.
Не смятам, че сегашният вот е индикация за "връщане" към "турцизираното съзнание". Причините за него са по-скоро от вътрешнопартийно естество. Преди изборите ДПС в Якоруда се беше разцепило. Различията в двете крила не бяха на идеологическа, партийна или политическа основа, а - както навсякъде другаде - се породиха от личностната непримиримост на лидерите. Така ДПС-Якоруда излезе с пет номинации за кмет, сред които - всичките непримирими лидери. Ако централното ръководство беше избрало един от тях, процентът едва ли щеше да е толкова висок. Изборът обаче се спря на Нуредин Кафелов - незабъркан във "враждуващите крила" авторитетен човек, който почти спечели - като независим кандидат - кметското място и на предишните избори. Електоратът, вероятно, си е отдъхнал, а ДПС запази "крепостта" си - този път чрез предварителен мажоритарен вот.
Четвъртата група ще нарека


Общини с граждански вот

В тази група влизат Девин и Сатовча. По отношение на кметския избор към тях би могла да се причисли и Пещера, но разпределението на съветническите мандати в нейния Общински съвет (приоритет на БСП и СДС) не ми дава основание да го направя. Същото това разпределение приближава Девин и Сатовча много повече до "случая Неделино", където мажоритарният вот може да изглежда като кланов и обратно.
След Неделино, където само една партия (или род?) има два мандата в Общинския съвет, а останалите имат по един, Девин и Сатовча са общините с най-разнообразно управление. Най-многото мандати в Девин са по 3 (за ОДС и за БЗНС-Пинчев), останалите имат по два и главно - по един. Независимата съветничка Кръстана Шопова (вече председател на Общинския съвет), например, събра повече гласове от ДПС и БЕЛ. Големият процент (46,5%) гласове, подадени за БСП на предишните избори, се стопи до 11,5%, а кандидатът й се класира на пето място. Колкото и да е странно, намаля и процентът за СДС - от 17% на 14%, а кандидатът му остана на четвърто. Същото се случи с ДПС - от 11% на 6,4%. Останалите гласове се разпределиха между малки партии и четирима независими кандидати.
Общинският съвет на Сатовча е още по-шарен. Традиционно за тази община ДПС взема най-много мандати, но този път те са само три (14% - срещу 30% на предишните избори). С два мандата е ДПС-Генджев, останалите мандати - по един - са разпределени между 7 партии и коалиции (сред които - БСП и СДС) и 5 независими съветника. Един от тях - Рамиз Билюков - е на второ място по гласове след ДПС - преди всички останали партии. Двайсетте процента за БСП от предишните избори се стопиха на 6%, а десетте за СДС - на 5%.
Предишната кметица на Девин беше избрана като независима. Сегашният кмет Юлиян Семчев е също независим. При предишното управление община Девин се нареди на първо място по чиновници в целите Родопи. Сега - ще видим. Преди Първия тур Семчев отказваше да се кандидатира и дори да бъде подкрепен от която и да е партия. На Втория тур срещу него се обединиха всички партии и въпреки (или - поради?) това той спечели с 68% срещу кандидата на БЗНС-Пинчев Ангел Вълчинов. В последвалите коментари се прокрадваше мнението, че вотът в Девин бил общностен - Семчев е мюсюлманин, Вълчинов - християнин. Коментарите произлизаха от средите на загубилите. Всъщност в Девин сработи една формула, която се прояви и на други места (Доспат, Златоград), но само в Девин спечели. Зад Семчев (негласно или полугласно) застана "бившото" СДС (или "СДС-2") начело с Кръстана Шопова, основателка на СДС в града и водач на листата му в предишните избори. "Истинското" СДС поведе борба с "новите демократи" и я спечели. Възможно е тази формула - доста печеливша по принцип - да е сработила и другаде в страната. В Родопите - освен в Девин - това не се случи.
Сатовча - също като Неделино - е рекордьор по кандидат-кметове. Тук те са 15 (все пак големият рекорд си остава за Неделино, защото Сатовча има почти двойно повече жители.) Досегашният кмет на Сатовча също беше независим, но - за разлика от девинската кметица - се кандидатира пак (този път - от Българско земеделско национално сдружение) и на Първи тур спечели почти цял процент срещу новия независим - Арбен Мименов. Трети се класира друг независим кандидат. Кандидатът на ДПС (не особено сполучлив предварителен избор измежду двама претенденти - обратно на Якоруда) остана на четвърто място. Кандидатите на СДС и БСП съответно заеха десето и единадесето.
В Сатовча нямаше възможност дори за спекулации с общностен вот, както това стана в Девин, защото и двамата кандидати бяха от една и съща общност. Тук обаче трябва да направя една уговорка. Общностната принадлежност в Сатовча се изразява не толкова като принадлежност към една или друга етно-религиозна група, колкото като принадлежност към "Горния" (с център Сатовча) или към "Долния" (с център Вълкосел) район, като принадлежност към едно или друго село, към един или друг род. Дори самото наличие на 15 кандидати потвърждава това твърдение.
Погледнат от този ъгъл, вотът в Сатовча може да бъде преценен и като кланов. Или районен. Обаче, ако уговорката важи до някаква степен за Първия тур, за Втория отпада, защото и двамата кандидати са от Вълкосел. Може би най-голяма роля за избора на новия кмет Мименов изиграха негативите от предишното управление на противника му. Дори да е така, вотът в Сатовча дава всички основания да бъде наречен мажоритарен. И граждански.

"Случая Велинград"

ще разгледам отделно, тъй като той в някаква степен напомня твърде обсъждания "случай Кърджали", само че на него нито политиците, нито медиите обърнаха особено внимание. Може би защото не е областен град, или защото не е "крепост" на ДПС. Пък към "крепостите" на ДПС и политици, и медии са особено чувствителни.
Досега Велинград беше "крепост" на БСП. На предишните избори нейният кандидат Георги Аврамов спечели още на Първи тур срещу кандидатката на Народен съюз Екатерина Каферинова. Нито СДС, нито ДПС тогава излъчиха кандидати. При управлението на Аврамов общината беше на първо място по мизерия в целите Родопи - 23%, а най-голямото село (пак в целите Родопи) Сърница (с кмет от ДПС) поиска да се отцепи в отделна община. Референдумът за отцепването излезе неуспешен, но самото му провеждане дълго захранва общностни (християни/мюсюлмани) противоречия. Макар противоречията да бяха всъщност икономически. Нелошо припечелващата от дърводобив и курортно дело Сърница не искаше да храни общинския бюджет, но пък се нуждаеше от отстоящата на почти 50 км (по-често непроходим зиме път) общинска болница.
Разпределението на населението в община Велинград е приблизително като в община Кърджали. Градът е смесен (българи - християни и мюсюлмани, роми - преобладават християните), селата - населени изцяло с българи мюсюлмани. Селските кметове бяха или от ДПС, или независими. По мандати в ОбС ДПС беше втора политическа сила. Съотношението на действителните гласове градско/селско население е приблизително 5/4.
Предишните кандидати Аврамов и Каферинова (досегашен председател на ОбС) се кандидатираха и на тези избори. Заеха обаче трето и четвърто място. На първо място (с 29%) се класира кандидатът на ОДС Цветан Дафов, а на второ (с 28%) кандидатът на ДПС Неджат Кехайов. На Втория тур процентите станаха 56/44 и Дафов спечели. Съветниците са 17% за ОДС и 15,5% за ДПС. БСП получи почти 13%, а НС - 6%.
Каферинова призова електората си да гласува за коалиционния партньор ОДС, макар преди Първия тур тази коалиционност да беше сериозно поставена под въпрос - със заплахите на СДС-активисти към самата нея. За разлика от колегите си в Кърджали, щабът на БСП-Велинград спази партийната повеля и призова социалистите да гласуват за ДПС. Съвсем малко от тях обаче се подчиниха и също като съпартийците си в Кърджали гласуваха за християнина. Синият щаб направи молебен в центъра на града - "за българщината" - и заклейми БСП, че е готова да се сдружи с дявола. Във втория тур гласовете между "българщината" и "дявола" се разпределят така:

Ц. Дафов
Н. Кехайов
град 11 193
2058
села 1407
7942


Голяма част от "селските" гласове за Дафов идват от досегашната "крепост" на ДПС Сърница, чийто нов кмет е също от СДС, и от Драгиново, което пък си избра собствен кмет от ДПС.
Макар във Велинград съотношението град/села да не е толкова драстично както в Кърджали, цифрите позволяват да се направи заключението, че вотът в тази община е също до голяма степен общностен (не употребявам термина "етнически", защото в случая с българите мюсюлмани става дума за българи - въпреки квалификациите на СДС-Велинград). Колкото до променения вот в Сърница, считам го за предимно наказателен - доколкото предишното управление на ДПС не успя да осигури отделянето на селото в самостоятелна община.
Достигането на ДПС-кандидата до Втори тур (като се има предвид, че първоначалното намерение беше да не се издига кандидатура, а да се подкрепи Каферинова) беше отчетено от всички политически сили на местно ниво като голяма победа за Движението. Дали затова го забравиха на централно ниво?
Съзнателно оставих

"Случая Доспат"

за края на изложението си. Имам особени (научни) пристрастия към този район, а и самият "случай" е твърде интересен, затова ще си позволя да го разгледам по-подробно. Доспат по принцип е екзотичен "случай". На предишните избори (с изключение на малкото селце Чавдар - под 500 жители) не е избран нито един кмет от БСП или от СДС, а ДПС въобще не беше регистрирано. Макар на парламентарните избори през 1991 Движението да събра 56% от гласовете, първата му организация в Доспат датира от 1999. Досегашните кметове бяха или от БЗНС, или независими. Имаше дори един от "Ера-3".
Досегашният общински кмет Веселин Черкезов също беше избран като независим. Сега, след 1998 - като областен управител - вече не е.
На предишните избори Доспат можеше да се посочи като образец за граждански вот. Поне така изглеждаше.
Доспат и регионът му са прекрасно място. Неслучайно в миналото целите Родопи са били наричани "Доспатски планини". Освен безкрайните ловни полета, залюбени още от султан Мехмед Ловеца, регионът на Доспат разполага с девствени гори и ливади, с високопланински здравословен въздух и със самия язовир "Доспат", все по-заместващ морето за широки слоеве от българското население. Разполага и с висококачествена дървесина, рибовъдно стопанство, мандри за екологично чисти продукти и твърде печеливша фабрика за трикотаж, работеща предимно за износ.
За мнозина управници - след Мехмед Ловеца - Доспатските планини са били любимо място за отдих. Такова място са и за сегашния министър-председател, който обаче, освен че отдъхва в лоното им, бил закупил (казват осведомените) за малката си дъщеря голяма част от печелившата трикотажна фабрика. "Всички са идвали тука - каза ми един доспатчанин, - ама правеха нещо за града." - "Костов не прави ли?" - попитах. - "Костов само идва..." Човекът, очевидно, не беше от осведомените. Защото "само идването" направи от никому неизвестния общински кмет областен управител, макар че регионалният СДС беше номинирал други - депутати включително... И "само идването" предизвика осведомените журналисти да нарекат Доспат "Костовград"...
Ожесточението, което заварих в Доспат месец-два преди изборите, силно ме впечатли. Никакви етнически, религиозни, родови противоречия не могат да се сравнят с това ожесточение - вътре в една етническа, в една религиозна група, вътре в един род...
Изпълняващият длъжността кмет, след назначаването на Черкезов за областен управител, беше номиниран за кандидат на СДС. Когато говореха за неговата кандидатура и въобще за СДС - независимо дали добро, или лошо - никой не споменаваше името му. Говореше се за "областния и неговия човек", за "нашите" и "техните". "Нашите" варираха в зависимост от събеседника. "Техните" неизменно бяха "областният и неговият човек". Поне така изглеждаше.
В Доспат, също като в Девин, работеха по формулата "СДС-2". "Истинското" СДС - в техния случай - се представляваше от широка коалиция (БЗНС-Пинчев, ЛДА, част от ДПС) и най-вече - от общественото мнение, обединени зад представителната фигура на Румен Сариев - бивш стопански ръководител, сега състоятелен бизнесмен и светски човек. След дълги увещания и "в името на интересите на хората" Сариев се беше отказал от пловдивското си жителство и на 2 август (крайният срок беше 4-ти) се регистрира като жител на община Доспат. Името му се появи в избирателните списъци, което доказа правото му на активен вот. Той имаше право да избира. Но не и да бъде избиран. Под предлог, че на 4 август е бил все още пловдивски жител (по закон отписването му от община Пловдив не е негова работа), най-напред Общинската избирателна комисия, а после и Централната комисия за местни избори отказаха да го регистрират като кандидат за кмет. Така "СДС-2" беше обезглавено и срещу "СДС-1" остана да се състезава роденото в чест на тези избори ДПС - в лицето на автомобилния инструктор Байрям Алкерим.
Гражданският вот от предишните избори се превръщаше в партиен. Наистина, и този път имаше един независим кандидат. Но той, освен независим, беше и несъществен.
На Първия тур в селата Барутин (родното място на ДПС-кандидата) и Змеица (родното място на БСП-кандидата, който остана на трето място) се намериха 2 100 белязани бюлетини. Част от тях бяха отстранени, друга част - отчетени като невалидни. А в последния ден преди Втория тур областният вестник "Отзвук" (близък до средите на СДС) в извънредно издание публикува автомобилен компромат срещу автомобилния инструктор. В компромата се говореше за някакво пътнотранспортно произшествие, в което някой някого блъснал, някой някому трябвало да плаща и се оказваше, че блъснатият Алкерим рекетирал блъскача. Блъснатият беше споменат четири пъти с турското си име (с което се кандидатира) и четири - с българското. Единственото, с което вестникарският компромат целеше да заинтригува читателя, беше, че противникът на СДС е лош. После СДС (т.е. "техните") спечели. Поне така изглежда...
Осведомените казаха, че автомобилният инструктор нямал достатъчно роднини. Очевидно, "нашите" също не са били много или са се разделили на различни "наши". Доспат, макар изключително красиво място, макар символ на Родопите (или - поради това?), не прави изключение от клановите нагласи. Всяко село, всеки род си има свой "наш". Често това се случва вътре в един род... Поне така изглежда.
Може би затова имам пристрастия към Доспат. Доспат силно провокира научното ми любопитство - все ми се иска да разбера доколко нещата само "изглеждат" и доколко "са". Все още не съм го разбрала напълно. Затова и се затруднявам да определя какъв беше вотът в Доспат. Но не губя надежда.
"Ако искаш да научиш нещо - каза друг доспатчанин, - иди в петък на джамията. В петък няма да излъжат."
Ще отида в петък.


И така:

Етническият вот е характерен преди всичко за турското население в Родопите и за част от българите мюсюлмани в Западния регион, характеризиращи се с пристрастията си към "политическия ислям", които гласуват за ДПС. В това няма нищо изненадващо - все още никоя друга партия не е успяла да убеди тези хора, че е по-"тяхна" от "тяхната" партия. Етническият вот е характерен също така и за българското население (християнско или мюсюлманско) в регионите, където ДПС има силно влияние. В зависимост от конюнктурата, това население гласува за БСП или за СДС, които олицетворяват "българщината", докато ДПС олицетворява "дявола".
Политическият вот е характерен за Централните Родопи и за част от Западните, където главно се състезават СДС и БСП, т.е. се гласува двуполюсно, т.е. за "мастодонтите". Политическият вот е "вот за властта". Употребяват го предимно бедни региони, разчитащи не на собствените си сили, а на дотации.
Клановият вот е характерен в различна степен за всички региони, особено за по-малките, предимно селските общини. В тези региони (често - моноетнични) родът замества етноса, връщайки понятието към едно от най-древните му значения.
Гражданският вот (най-често мажоритарен) е разпръснат във всички региони. Той може да бъде вот за независим кандидат, за малка партия от политическия център, може да бъде дори за някой от "мастодонтите", стига излъчената от "мастодонта" личност да си струва... Най-радостният резултат от тези избори е, че в сравнение с предишните, гражданският вот спечели повече позиции и завоюва част от териториите на етническия и на политическия вот. Не бих се осмелила все още да кажа, че идва "краят на мастодонтите", но - във всеки случай - се задава началото на този край.

Евгения Иванова