Защо отново банята?

Защото още не е късно. Инициативният комитет за спасяване на Централната минерална баня в София (ЦМБ) с упорито постоянство продължава да твърди, че градската управа греши. Кметът не прие публичен диспут, на който срещу доводи да изправим доводи и срещу съображенията - съображения. Затова избрахме страниците на “Култура” - вестник, който се интересува от същностите, не от привидностите. Не можем да предложим сензация, нито компромат. Ние можем обаче добросъвестно да изложим тезите на двете страни, а който има уши - да чуе. Фактът, че основните помещения с четирите басейна са дадени за музей, докато топла минерална вода изтича в канализацията, остава. Фактът, че през януари в САБ архитектите бяха категорично срещу музея, не беше взет под внимание. В банята се работи (без особен ентусиазъм) според намеренията на Общината. Да, но изворът не е пресъхнал и водата му не е станала отровна.

Хронология
- През юли 1988 г. общинската фирма “Хигиена” преустановява експлоатацията. Неотложно е конструктивно укрепване, техническо и технологично обновяване на ЦМБ.
- През 1989 - 1990 година се препокриват трите купола по проект на НИПК.
- До 1991 г. в Главпроект се изработват няколко варианта на реконструкция на сградата за водолечение и профилактика.
- През август 1991 г. ИК на СНС възлага на Софинвест да състави тръжни книжа за инвеститор, който да създаде дружество, да преустрои банята във водолечебен център и да си отиде след 12 години експлоатация.
- През ноември 1992 г. сградата е извадена от уставния фонд на “Хигиена”.
- През 1993 г Общината одобрява проект на Главпроект, изработен съвместно с НИПК за рекреационен и водолечебен център.
- През юли 1993 г. Общината възлага на Главпроект проучване на цената на възстановителните работи. Според него те възлизат на 12 млн. щ.д.
- През октомври 1994 г. СОС възлага на кмета да търси проектант, строител и ползвател на банята (един и същ за по-лесно) за срок 50 - 70 години. Все още става дума за балнеоложки и рехабилитационен център. Внимание! - общината не казва: “Искам да се изпълни мой проект при такива и такива условия, кой какво предлага насреща?” Общината иска друг някой да свърши всичко - маркетинг, проектиране, строителство, експлоатация, да предложи изгодни условия, а тя да чака наготово. Няма желаещи.
- През юли 1995 г. австрийската фирма “Рьогнер” предлага да направи свой бизнесплан, включващ седеметажен хотел на мястото на УАГ. Не получава отговор.
- През юни 1996 г. Общината организира обсъждания, на които се говори само за рекреационен и рехабилитационен център.
- През март 1997 г. Общината кани три колектива да представят оферти за проектно задание за преустройство. Офертите са подадени, резултати не са огласени.
- През януари 1998 г. Общината започва нов ремонт на покрива. Междувременно медната ламарина от предишния ремонт е открадната. Сградата продължава да се руши.
- През февруари 1998 г. вестниците публикуват проект, представен от главния архитект, за превръщане на банята в кметство. Обществото реагира отрицателно на предложението в ефира и пресата.
- През април 1998 г. с решение на СОС се създава общинско предприятие “Стара София” с Музей за история на София. “Стара София” има стопански функции. Няма подходящи помещения за собствената си администрация.
- През април 1998 г. се приема заключителен протокол на експертна комисия, съставена от общински служители, поканени архитекти и художници със заключение “да се направи докладна записка на СОС за предоставяне на сградата на ЦМБ за музей на София вместо музейните помещения в сградата на “Екзарх Йосиф” и “Мария Луиза”.
- На 28 май 1998 г. в протокол на НИПК се казва: “... НИПК, с необходимото чувство за отговорност, се оттегля от принципно най-вярната позиция при адаптация на ценност от такава величина - съхраняване на автентичната функция. В този смисъл НИПК подкрепя предложението за адаптация на сградата на ЦМБ единствено за Музей на София (...)”
- През юни 1998 г. НСОПК (Национален съвет за опазване на паметниците на културата при Министерството на културата) “обсъжда” варианти за “функционална организация на Централната минерална баня”. Не е известно Министерството на здравеопазването официално да е съгласувало промяната.
- През юли 1998 г. СОС “предоставя част от сградата на бившата Общинска минерална баня за настаняване на Музей за история на София, приемна на СО и многофункционални зали за нуждите на СОС и софийската общественост” (протокол № 46 от 27.07.1998 г.).
- През октомври 1998 г. Общината обявява архитектурен конкурс за преустройството така, че 70 % от площите да станат музей, 20 % - лечебница (откъм “Екзарх Йосиф”), 10 % - кметски приемни, при условие, че “приемите” могат да преливат в музея. САБ и НИПК съгласуват конкурса и изпращат свои представители в журито.
- През януари 1999 г. на публичното обсъждане на конкурса в САБ присъстващите архитекти категорично осъждат конкурса. Ражда се Инициативният комитет.
- През февруари 1999 г. кметът кани в банята (с пропуски) всички желаещи да обсъждат конкурса. Няма (никакви) изказвания.
- Оттогава до днес в печата и в телевизията, по националното радио, с тези и контратези специалистите продължават да коментират решението за музей в Централната минерална баня.

Рекапитулация
Преди войната София е имала и баня (бани), и музей (музеи). Днес, 60 години по-късно, няма нищо. Но ще има кметство на пет-шест места из столицата. Все подходящи. Националният исторически музей първо “отиде” в Съдебната палата, а утре ще се мести в Бояна. Музеят на София ще “влезе” в банята. За музеите в България е свойствено да отиват някъде. Нямат си собствен дом. Както впрочем и водите.
юни - октомври 1999
Корнелия Милева,
Здравка Ганева



Послеслов

Плувните басейни са белег на развито общество, което дължи на поколенията си физическо и психическо здраве. Това е имала предвид старата Софийска община, строейки плавални и бани. Термалните извори улесняват експлоатацията им. И в миналото, и днес хидросъоръженията са технически трудни обекти. Трудните обекти не са лъжица за устата на фирми ментета, а сериозните фирми не са склонни на компромиси със собствените си интереси. Общината предпочете да жертва водата, но да избере по-лесния вариант - сухия. Пътят на най-малкото съпротивление не решава проблемите на града, а ги задълбочава. Администрацията не поиска позволение за решения, които буквално бъркат в здравето на населението. Защото знаеше, че няма да го получи. И се постара да не допусне честен спор, независими проучвания. Грижата за Музея на София е престорена. Музеят има нужда от истинска музейна сграда. Ако водата вреди на банята, как би се отразила на музея? В случая “музеят” е само параван на не много чистички намерения. Сградата на “музея” на “Екзарх Йосиф” 27 също не става за музей, но лесно може да бъде продадена. Бюджетната издръжка на музея е разход, където и да се намира той. Водните развлечения и дори водното лечение могат да носят приходи, но няма гаранции, че те ще отидат в “правилния” джоб. Затова Общината никак не иска да се прости с банята. Документацията от проведените търгове не се пази (или не се показва всекиму). А дори документацията да е наред, самата постановка е грешна. Общината трябваше да получи независими (от нея) сведения какво и как може да се направи така, че мократа функция да се запази, разшири и обогати. Това е напълно възможно - Будапеща е доказателството. Унгария поддържа десетки минерални центрове на базата на социална подкрепа от общините. В края на краищата и маджарите са дошли от степите... Ако чиновникът не може или не иска да формулира почтени и смислени условия на търговете, редно е градът да си смени чиновника, а не сградата - функцията. Символичните водни пръски, които конкурсното задание изисква като “присъствие” в музея, са гавра със здравия смисъл на участниците.
Като професионалисти и граждани хората на Комитета не могат да се съгласят с действия, които ограбват и унижават града. За да се поправи една грешка, не е нужно да се чака грешниците да починат.
Един ден водата отново ще влезе в басейните, защото там е логичното й място. И най-дългият фарс все някога спуща завесата. Дотогава общинарите ще се наиграят на проектанти, благодетели и културтрегери, ще дойдат нови хора и фаянсаджии. Каквото може да се продаде, ще бъде продадено. Дълговете на града ще нараснат с цената на музея-кметство и неговата поддръжка. Лечението рано или късно ще изпълзи из сутерените на архитектурната мисъл. Все някога ще измием срама - нашия. За общинарите обаче всички софийски извори не стигат.
Павел Попов


Тезите
на общината
и тезите
на комитета