Дон Жуан
и един оспорван юбилей
Операта “Дон Жуан” на Моцарт се оказа “ябълката на раздора” за честването 50-годишния юбилей на русенската опера. Покрай тази премиера, състояла се на 25 ноември, се чуха различни мнения за отбелязването това сериозно и до преди десетина години - плодотворно дело на русенската опера. “Дон Жуан” е “достойно заглавие за честване на юбилей” каза на пресконференцията режисьорът на постановката проф. Павел Герджиков.
Че е достойно заглавието - в това няма никакво съмнение. Но така ли точно трябваше да протече събитието? Всъщност събитие нямаше, защото в полупразната зала не присъстваха много от хората, все още живи и здрави, които са оставили по 35 или 40 години от живота си на тази сцена. Духовете са разбунени. А русенци имат право да се вълнуват за съдбата на своя културен институт, защото не беше толкова далеч времето, когато той беше обявен за “най-добрата извънстолична опера”. Нещо повече: имаше спектакли, които привличаха вниманието и можеха да се видят само там, на русенска сцена. Ще спомена само някои от създадените през периода 1955-1965 година: “Ловци на бисери” на Бизе, с постановъчен екип: диригент Л. Пинтев, режисьор Евг. Немиров, художник Ц. Войнов, “Манон” на Масне (Руслан Райчев, Ст. Трифонов, Ас. Попов), “Кармен” на Бизе и “Аида” на Верди (Ромео Райчев, Йон Рънзеску, Суручано/Лауб) и първото изпълнение в България на “Катерина Измайлова” от Шостакович (Ромео Райчев, Евг. Немиров, Ив. Икономов), на чиято премиера е присъствал композиторът и е записал върху партитурата благодарността си към целия колектив за прекрасно подготвения спектакъл.
Още когато през 1947 година в Русе се създава симфоничен оркестър, културната общественост в града подема инициативата за организиране и на опера. Мечтата им се осъществява сравнително бързо, защото силна подкрепа получават от София в лицето на акад. Петко Стайнов и проф. Георги Димитров. “Благословията” да се открие опера обаче не е била подплатена финансово. Тогавашният кмет на града спасява положението, като се обръща към още необеднелите русенски индустриалци да “спонсорират” начинанието. Събраните средства са били достатъчни да започне дейността на операта - първоначално с около 50 души персонал - солисти, хор и технически служби и основания вече оркестър, който в продължение на 10 години е изнасял и симфонични концерти и е свирел на спектаклите! (Излиза, че “оперно-филхармонични дружества” е имало още преди 50 години). Операта се открива на 27.11.1949 г. с “Травиата” от Верди под диригентството на Константин Илиев, режисьор Драган Кърджиев, сценограф - Асен Попов. Изпълнители на главните роли са: Виолета - Брилянта Кеворкян, Алфред - Косьо Лунгов, Жермон - Кирил Кръстев. Ентусиазмът бил голям, успехът - също! Следващите постановки на Константин Илиев са “Мадам Бътерфлай” от Пучини, “Дон Паскуале” от Доницети, “Продадена невеста” от Сметана, а с операта “Бохеми” от Пучини през 1952 година се включва и Добрин Петков. Споменаването само на тези две имена - Константин Илиев и Добрин Петков правят излишни по-нататъшните обяснения за високото ниво на русенската опера още в “младенческата й възраст”.
Ще се въздържа да изброявам имената на изключителния изпълнителски състав от солистите, хор, оркестър и балет, с който беше комплектуван театърът в различните периоди от развитието си. Но не бива да се отмине името на Георги Чендов - първият и най-дълго работил в театъра директор. Един ръководител, който е имал усета да привлича само талантливи и можещи хора. Ще спомена и прочутата “тройка” - Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев, станали символа на русенската опера, за които публиката и досега си спомня с любов.
И всъщност хората от публиката, присъствали на премиерата на “Дон Жуан”, бяха тези, които ми подсказаха, че не са очаквали такова нечестване на 50-годишния юбилей. Тяхното желание е да се представи например “Травиата”, спектакълът, с който навремето се е сложило началото. Но вероятно никой не се е заинтересувал от мненията на оперния колектив и културната общественост в града. В оскъдния афиш на русенската опера “Дон Жуан” не е заглавието, което може да се поддържа лесно (като имам предвид, че повечето от солистите са гостуващи) и да напълни залата! Жалко за усилията и на диригента Георги Чапразов, и на режисьора Павел Герджиков, и на артистите, повечето от които добре се справиха с музикалния текст и актьорските задачи. Но щяха да заслужат повече позитивни оценки, ако постановката бе осъществена в друго време и в друг контекст.
Може би юбилеят на Русенската опера тепърва предстои!

Невена Коралова