Дорон Ричард Джонсън е 24-годишен американски пианист. С негови изпълнения бе открит пиано-бар в “Планета 008” (или както бе известно в миналото това заведение - Дом на киното).
Терминът “пиано-бар” е сравнително нов, дори не много познат за българите. Или поне за по-голяма част от тях. Този род музикална изява, родена още преди години зад океана, се наложи в почти целия свят доста бързо. Формулата “бар + музика” се оказа особено успешна - пианистът не само свири, но понякога и пее, забавлява публиката не само с популярни мелодии и песни, но и с приказки, изпълнени с чувство за хумор. Всъщност той е музикант-водещ, чиято цел е да създаде интимна атмосфера. Това, естествено, си има и чисто търговска цел - да бъде предразположен клиентът.
В конкретния случай Джонсън е по-скоро типичен музикант за джаз-клуб. И веднага ще добавя - добър пианист, въпреки младостта си. Възпитаник е на реномирания “Бъркли колидж” и на Бостънската консерватория. Свирил е с изтъкнати джазмени от ранга на Рой Харгров, Бени Голсън, Милт Хинтън, Боби Уотсън, Артуро Сандовал и легенди като Кларк Тери, Чик Къриа, Телониъс Мънк, под опеката на басиста Рон Картър.
За 24-те години на Джонсън това е биография, на която може да се завиди.
За “Планет 088” пианистът бе избрал програма, която се състоеше изключително от американски стандарти. Чухме проникновено изпълнение на “Омагьосана, обезспокоена и объркана” и “Дамата скитница” от Ричард Роджърс, Гершуиновата “Нашата любов остава тук” и две пиеси на Телониъс Мънк. Първата от тях - прочутият блус “Тъжният Мънк” - бе интерпретирана с много емоционалност в 6/8 метрум. Общото ми впечатление е, че този музикант има какво да каже и тепърва ще се развива. От разговора си с него разбрах, че има много планове в главата, включително и да дойде отново в България, но амбициите му съвсем не са да свири в пиано-бар.
Във вечерта участваха и един от нашите майстори на джаз-пианото - Румен Тосков заедно с младата джаз-певица Мая Стоянова.
Идеята за вечерта бе похвална - без значение в случая, дали това бе пиано-бар или джаз-клуб.

Людмил Георгиев