Аниматорска среща -
Лесидрен '99
Както и да го наречем - анимационен сeминар (тази година от 3 до 5 декември), работна среща, минифестивал - това на пръв поглед скромно събитие набира скорост и става традиционно. С героичните и безкористни усилия на Настимир Цачев и Вера Донева то се случва вече трета година. Първите две приличаха повече на преброяване на дивите зайци в анимацията: “Хубав край (Лесидрен), хубави хора (аниматорите)”. С други думи - носталгия, спомени на чашка, крехки надежди за ангажимент в чужди продукции...
Тази година стана обрат. “Вдън прогледния мрак” се провидя светлинка. Тя дойде закономерно като количество и качество от младите попълнения - студентите от НБУ и НАТФИЗ. Стана ясно, че на старта в тази специфична професия загрява цял отбор млади аниматори, добре тренирани, но още без опит в турнирите. Те напират, те вече са тук и е въпрос единствено на време да се включат напористо в състезанието. Силните програми и на двете висши училища обнадеждиха 60-ината участници в семинара и всички, макар и уморени от денонощния купон, си тръгнаха удовлетворени. Разбра се, че пъпната връв не се е скъсала. Има приемственост между поколенията. Има талантливи и търсещи младежи. Но най-вече има разнообразие - в техниките, в жанровете, в стиловете и почерците. Има движение на мисълта - както философска притчовост, така и чиста забава. Има хумор - в повечето случаи черен. Има еротика. Има оригинални сюжетни находки. Има бликаща изобретателност - дефектът на бедността се е превърнал в ефект на фантазията. Но естествено има и грешки на растежа: неумелост, недоизпипаност, недовършеност. Тази първа прожекция пред професионалисти (последвана от бис по желание на публиката) беше успешно вписване в общия контекст, последвано от топъл прием от гилдията. Но само толкова. Останалото е в потенциала, в степента на отдаденост, в хъса да отстояваш свой стил, в тоталната посветеност на една професия, която има предълги периоди на къртовска работа и съвсем къси мигове на тържество по фестивали.
Най-характерното като цяло за кратките студентски филми е това, че те са отворени към авторската анимация, а не към търговската продукция. Като бъдещите режисьори съзнават, надявам се, че едното не изключва другото. Практиката показва, че много студенти вече реализират тази формула, като паралелно работят по чужди поръчкови сериали в частни (или държавната САФ “София”) анимационни студия и така “купуват” занаята от батковците, бързо ориентирайки и приобщавайки се към световните технологии, моди и процеси в анимацията.
Този тип поръчково анимационно кино също беше представено на семинара в Лесидрен. “Нагуал Студио” на Настимир Цачев, “Пилион филм” с управител в България Христо Цачев и представен от Антони Траянов, САФ “София”, представена от Златин Радев, демонстрираха части от френски и немски сериали и пилотни серии на много високо професионално ниво. Някъде на кръстопътя между поръчковото и авторското кино се поместиха и детските миниатюри на Витко Боянов, искрящи от динамика и хумор, демонстриращи владеенето на една тотална анимация. Техен продуцент се оказа Емил Симеонов (синът на карикатуриста-аниматор Генчо Симеонов), който в момента работи в студиото на Спилбърг...
Много приятно впечатление за пореден път направиха братята от фирма “Веракс” Пламен Вушев и Красен Готев, които освен че показаха част от своята продукция (ефектни рекламни “шапки” за най-гледани телевизионни предавания), помогнаха и за техническото оборудване на срещата. Тяхна беше и коварната идея “семинаристите” неусетно да се издебват с миниатюрна дигитална камера и вечер суровият материал да се прожектира, като така всички вкупом се гледат, коментирайки собствените си физиономии и движенията си в пространството, заливайки се от смях... Смях до сълзи предизвика и демонстрацията на безценен миналогодишен “видеоархив”, заснет в Лесидрен от групировката ЛюКаРо и посветен на 50-годишнината на българската анимация.
Най-рехава се оказа прожекцията на т.нар. официална българска анимация. От 4-те филма, произведени през 1999, бяха представени 3. Носителят на “Златен ритон” от Пловдив “М” като Микеланджело” на Емил Милчев, “Юли” на живия класик Стоян Дуков и “Двамата смешници” на Явор Калъчев. За тези филми вече се появиха критически отзиви. Тук можем да добавим само, че семинарът в Лесидрен, с цялата си непретенциозност, успя да успокои тревогите за бъдещето на българската анимация. Пропорцията говори сама за себе си - при 4 филма, направени с държавна субсидия, идват 9 от Нов български университет и 10 от НАТФИЗ. Поради липса на място, няма да изброявам заглавия и имена. Но те скоро ще нашумят, надявам се, заради склонността си към експеримента и смелостта да бъдат самите себе си.
Духът на доброжелателност, липсата на състезателни страсти, атмосферата на аналитичност и диалогичност между поколенията ме кара да мисля, че този форум ще просъществува. От тези лабораторни занимания има смисъл! Срещата в Лесидрен би могла да прерасне дори в уъркшоп с международно участие. При едно условие, разбира се - ако пак се намерят интелигентни и далновидни спонсори като тези от Фондация “Про Хелвеция”.

Боряна Матеева