Реформата -
десет месеца по-късно
Още когато излезе Постановлението на 27 януари за преобразуване на симфонични и оперни колективи в 4 ОФ-дружества (оперно-филхармонични) в Бургас, Варна, Пловдив и Русе, беше ясно, че цялото провеждане на тази реформа ще бъде съпътствано от огромно напрежение. И не само поради обяснимия страх на българина от промени, а най-вече поради полупрозрачността, с която тя беше “спусната”.
Десет месеца по-късно реформата продължава да разделя - при това все по-категорично - субектите си на “те” и “ние”. Това се потвърди на конференцията в клуба на Съюза на музикалните и танцови дейци в България на 8 декември. Темата бе ходът на реформата и по-точно - напрежението около нея.
Разбира се, конференцията нищо не можа да реши, реформата е факт и това е заложено в твърде унизителната позиция на Съвета за музика към Министерството на културата: именитите музиканти, които влизат в Съвета, имат съвещателни функции, но не и право на глас. Те просто научават нещата постфактум. И да ги одобряват, и да не ги одобряват, няма никакво значение. Още по-малки са правата на Съюза на музикалните и танцови дейци. В много случаи той черпи информацията си от медийни слухове, които по-късно се превръщат в реалност. Такъв беше случаят например със закриването на Агенцията за камерна музика - една добре работеща институция в последно време. При това положение доста странно звучи обвинението на министерството, че Съюзът пречи на реформата. До края на конференцията проф. Жени Захариева, негов председател, не успя да се добере до смислен отговор на въпроса си как точно пречи. А Борислав Иванов, главен директор на Пловдивското ОФ, откровено призна, че и да иска, Съюзът не може да попречи, защото членовете му в Пловдив са малко.
И така - краткият отчет на главните директори - или упълномощени лица: реформата върви гладко, репертоарните планове се изпълняват, никой от творческите състави не е съкратен, натоварването на хората е под нормата. Дай Боже всекиму! Другата страна - представителите на синдиката: реформата е организиран хаос - следват примери и нюанси от 4-те града, всеки от които е достоен за хумористична или криминална страница на всекидневник.
Бе изнесена и една суха сводка на министерството - сравнение в цифри на концертната дейност и посещаемост преди и след реформата.
Два на един за “преди”.
Разбира се, статистиката си е статистика и ще е наивно и спекулативно да се търси вината за отлива на публика само в това преобразуване на музикални състави - едва ли широката публика може светкавично да реагира на вътрешноведомствени подробности. Причини - много и сред тях е и тази, че в продължение на няколко десетилетия у нас не се възпитаваше публика въпреки всички гръмки програми за всенародно естетическо облагородяване. И това би трябвало да подскаже, че една културна реформа е нещо цялостно и започва от корен, а не от размествания на шефски кабинети.
Тревожно свикнахме да асоциираме понятието “реформа” с разруха и беднотия. В случая с музикантите, разбира се, причината е крещящо ясна: те са на социалното дъно. Това донякъде обяснява парадоксалния факт, че в много оркестри има вакантни места и при цялата музикантска безработица в страната рядко някой проявява интерес към обявяваните конкурси. Министерството, в лицето на Момчил Георгиев, не даде смислено обяснение на обидното изявление на финансовия министър по отношение на музикалните ни институти (разни “глезотии”, които би трябвало да се преобразуват в търговски дружества) На този фон цинично звучи дори самото понятие Закон за защита на културата - защита от кого, от финансовия министър? Впрочем, отново се оказа, че се работи в полупрозрачна матовост - никой не знае точното изявление на министъра, а само негови интерпретации - някой бил чул и т.н. Идеята за търговските дружества, обаче, както и всяка друга форма на самоиздръжка на българската култура, е поредно отписване на музиката от живот: за всеки там, “горе”, не може да не е ясно, че ние, колкото и да искаме, не можем да ги стигнем американците - поне в това отношение - просто сме доста по-малко от тях и културата ни не може да се мултиплицира в такива мащаби. Ето тази “търговска” идея беше предмет на отворено писмо до министерството, над което конференцията се потруди.
Иначе реформата си тече, беднотията също. Трогателно прозвуча бодрият призив на големия музикант Симеон Щерев, представител на Съвета за музика, към ония музиканти, които са сравнително малко натоварени: правете камерни състави и продавайте продукта си из малките селища! Кой ще го плати този продукт, г-н Щерев и с какво?
Междувременно се промълви, че министър Москова нищо не знаела, Алипи Найденов - също, а г-н Николай Поляков казал, че май нещо сме сбъркали. Забавно е да се твори реформа в художествената атмосфера на недомлъвката.
Радостното е поне, че в деня преди тази конференция СБМТД се е присъединил към Международната федерация на музикантите - в лицето на нейния президент Жан Венсан. Така че вече ще се защитават изпълнителските права на нашите музиканти. Това е, така да се каже, европейска интеграция. А те, българските музиканти, са отдавна интегрирани - европейски и световно - под различни форми на гурбет. И продължават. Цели състави. Така че в скоро време няма да има на кого да се пазят изпълнителските права. Освен може би на музикантите на богатата фолк - вълна.

Наталия Илиева