Ето ти тъпана,
дай си ми тъпана!
Писмо, заради Владко

Къде ли четох, че на дузина българи се падат по една фондация и две сдружения?
Неотдавна, в качеството си на ръководител на Международното студио по тъпан, преподавателка в СМУ “Любомир Пипков” и член на ансамбъл “Полиритмия”, ми се случи да контактувам с едно сравнително ново “сдружение с идеална цел”, наречено “Свят от музика”. Негов председател е Здравка Димитрова.
Членовете на ансамбъл “Полиритмия”, включително и аз, бяхме основното ядро - учредители на сдружение “Свят от музика”, замислено преди всичко със задачата да пропагандира българската перкусионна школа и идеите на проф. д-р Добри Палиев. Около това ядро бяха включени по един общественик, композитор, кмет и няколко бизнесмена.
От 1 до 3 юли 1999 г. по моя идея се проведе за пръв път Международно студио по тъпан. Намериха се и спонсори - “Национален център за музика и танц” - Министерство на културата, Център за изкуства “Сорос”, фондация “Про Хелвеция”, Община Бистрица. Трима лектори (майстори перкусионисти) и двама демонстратори - прекрасни изпълнители на кавал и кларинет - обучаваха 18-20 участника, желаещи да усвоят народните ритми и тъпанджийското изкуство. Завърши с чудесен концерт. Идеята и организаторите - сдружение “Свят от музика”, бяха похвалени. Телевизията засне филм. Всичко е документирано. Оказа се обаче, че поканените от мен лектори и демонстратори не получиха обещания хонорар. Договорите въпреки многократните напомняния, не бяха разписани преди началото на студиото - “няма бланки, няма време” и... - участниците дойдоха. Така, понеже бяхме стари познати, започнахме и свършихме добра работа. На 3 юли 1999 г. някои получиха част от договорения хонорар, други - нищо, с обещанието на госпожа Димитрова, че щом спонсорът преведе втората част от сумата, ще си получат хонорарите. Те още чакат!
За целта на студиото беше преиздадена и допълнена “Школа за тъпан” от Добри Палиев. За да стане възможно това, сестра ми Искра специално регистрира фирма “АБИС”. След тези формалности школата излезе. На нея, по молба на сдружението “Свят от музика”, беше сложен знакът на “Про Хелвеция”, с което то се задължаваше да покрие част от разходите. До днес издателската къща “АБИС” не е получила лев.
На заключителния концерт гражданското сдружение “с идеална цел” подари и майсторски тъпан на най-добре представилия се участник - Владимир Петров от Плевен. Но понеже и тъпанът не е платен, майсторът си го прибра. Какво ли си мисли Владко?
Ансамбъл “Полиритмия” напусна сдружението “Свят от музика” поради проявената “неетичност и финансова некоректност” и всичко можеше да приключи тихо и тъжно, ако на 19 октомври концертът на детския перкусионен ансамбъл “Акцент” от Плевен не се яви като капката, от която чашата прелива. Некоректността продължи.
Организиран от сдружение “Свят от музика”, програмата на концерта се състоеше от известния репертоар на “Полиритмия”, даден на преподавателя Симеон Серафимов в ръкописен вид за часовете по камерна музика. Водещата Ани Чобанова, заместник-председател на сдружението, повтори изпитаната от ансамбъл “Полиритмия” традиционна формула на музикално-образователните концерти.
За пояснение - проектът “В света на музиката с “Полиритмия”, предложен от сдружението, получи одобрението на Министерството на образованието (МОНТ) въз основа на вече доказания успех на утвърдените от практиката програми за музикално-образователни концерти на ансамбъл “Полиритмия”, реализирани от “музиканти с доказан висок професионализъм” (Цитирам Тодор Алексиев, началник управление “Възпитание и развитие” при МОНТ, 20.02.1997г./
Публиката беше оскъдна - едно дете в началото и четири в края. Но питам се: професионално и колегиално ли е да се използва същият репертоар и сценарий? Малките артисти се справиха добре с репертоара на възрастните, но как е възможно плевенският преподавател да се съгласи да работи със сдружението, след като детето, на което бе отнет майсторският тъпан, е от неговия ансамбъл?
Дано бъда разбрана правилно. Това не е жалък страх от конкуренция.
Това е тъга, че пак се отчете мнима дейност - евтина и с дубликат! Че гражданско сдружение “Свят от музика” не се поучи от дискретната ни критика и мълчание пред медиите до момента, а продължава да съществува, нарушавайки морала и етиката с неписаната максима “целта оправдава средствата”.
А каква ли всъщност е истинската дейност с “идеална цел” на сдружението, разположено удобно и безвъзмездно в сградата на Столичната библиотека?


Мария Палиева