Ежедневието в Ню Йорк - за него може да се пише много (доколкото е пълно с необичайни за нас неща) и нищо (защото е скучно като всяко ежедневие). Аз пребивавам в малкия, но много удобен апартамент на Кристин Ким (критик и куратор). Тя явно добре се справя с живота, защото това място в Сохо (ъгъла на улиците “Мълбъри” и “Спринг”) е сред най-скъпите в Ню Йорк. Казват, че наемите тук били около 1800 долара на месец.
Сред първите ми потресаващи впечатления от Ню Йорк беше една фитнесзала на съседната голяма улица “Лафайет” - към 8 вечерта през прозорците-стени видях двайсетина души да се бъхтят върху уредите без никакъв свян от своята всеобгледност. След време разбрах, че хората тук са свикнали да гледат своята работа и учтиво да не забелязват другите. Освен ако тези други нямат някакъв проблем (търсят адрес например) - тогава просто предлагат да ти помогнат. Добре че Манхатън е лесен за ориентиране, а метрото, разбира се, е моя слабост, така че скоро престанах да вадя картата на града. Нещо повече: на втората седмица започнах аз да упътвам чужденците и американците от провинцията - твърдят, че съм изглеждала много “familiar with the place”. В събота и неделя хората ходят масово по музеи и галерии (предпочитан ден за откривания на изложби е събота!) и, ако е слънчево, в Сентръл Парк. Там на места просто не можеш да пресечеш от бягащи за здраве... В неделя (7 ноември) беше големият маратон на Ню Йорк Сити. Попаднах на него на Първо авеню: страхотна гледка! Десетки хиляди хора тичаха в полуспортни-полукарнавални облекла - млади, старци, инвалиди с патерици и в колички - сред непрестанните възторжени писъци на публиката, размахваща самоделни насърчителни плакати (“Go, Janny”) с изрисувани сърчица и цветя. И всичко това съпроводено с много балони, знаменца и едри полицаи. Вечерта маратонът бе обширно представен в новините: с репортажи и със статистика за броя на участниците, публиката (над два милиона по цялото трасе), охраната и т.н. Съвсем мимоходом бе отбелязана носталгична комунистическа манифестация в Москва по повод ВОСР.
Всъщност тук умеят да правят новини, когато ги няма. Една такава вечер обявиха силния вятър в Ню Йорк за бедствие и репортерът предаде на живо следното: “На еди-коя си улица вследствие на вятъра падна едно дърво. Ето, виждате, тук зад мен са полицейските ограждения, това пред мен е дървото, а това са двете момичета, които са видели как пада дървото. Е, момичета, разкажете какво точно стана...” Но в повечето случаи новини има предостатъчно. Скандалът на седмицата е, че правителството обвини Майкрософт в монополизъм, Бил Гейтс отговори, че просто си движи компанията, като от цялата работа той май само спечели - акциите му паднаха съвсем малко, но после отново се повишиха. Иначе отразяват търсенето на черните кутии на египетския самолет, който се разби миналата седмица в океана на около 6 мили от Ню Йорк. Почти непрекъснато някой стреля в училища, напада с нож хора в метрото, а вчера някаква водопроводна тръба се скъсала (била на повече от 100 години - звучи познато, нали) и наводни пресечката на “Бродуей” и “Канал” (включително и метростанцията под нея). И още - съдебни процеси (публиката може да се включи от компютрите си и да гласува “Виновен” или “Невинен” - цифрите вървят в ъгъла на екрана), всякакви шоу-та с печалби и прочие. Между другото сериалите са си като в България: “Утрешен вестник”, “Стар-трек”, “Спешно отделение”, само че сериите са нови - така и не разбрах от кого е забременяла главната сестра...
В залисията по всичко тук замалко да пропусна да забележа 10 ноември. Този път той ми се случи в галерия “Achim Moeller Fine Art”, докато разглеждах изложбата “Marcel Duchamp: The Art of Making Art in the Age of Mechanical Reproduction” , курирана от известния дюшановед Франсис Б. Науман. Просто докато гледах една от версиите на “L.H.О.О.Q” (Мона Лиза с мустаци), си спомних коя дата е...
11 ноември 1999
Диана Попова



Писма
от Ню Йорк