Криворазбраната етикеция
Редно ли е, когато назоват нечие говорене по телевизията “абсолютни глупости”, то да се засегне и обидено да заяви, че отказва да участва на “това равнище” на дискусия? Редно ли е обаче същото това говорене буквално да дърдори нелепици, ала събеседници и водеща стриктно да внимават в него и да не го прекъсват единствено защото са в ефир и етикетът изисква да бъдем вежливи? Редно ли е най-накрая екранът да се употребява за най-фантасмагорични построения и за най-блудкави демагогии, без срещу това да има някаква реакция, пък била тя по най-учтив начин изказано скромничко възражение?
Такива въпроси нахълтаха в зрителската ми глава след предаването “Екип 4” с водеща Светла Петрова, в което журналистът от вестник “Демокрация” Иво Беров и говорителят на Движение “Гергьовден” Любен Дилов-син преплетоха ораторски шпаги заради поредната визита на наблюдателите от Съвета на Европа Аткинсън и Гелерод. Бившият шоумен не можа да издържи матросовските обяснения на бившия тв репортер за полицейските действия в Ловеч и от устата му спонтанно се отрони “Това са абсолютни глупости!” В последна сметка обидилият се Беров бе оставен безпрепятствено да говори, ловко жонглирайки с тезата, че преди европейците да надничат в нашия двор, трябва да разчистят своя.
Прочее, реторическата стратегия “А вие защо биете негрите?” нито е нова, нито е непозната по балканските простори. Проблемът обаче не е в нея, а в сравнителната безучастност и в забележителна безкритичност на водещите от “Сан Стефано” 29 спрямо подобни манипулативни бъбрения. Така, вместо да са питащи, те доброволно приемат ролята на слушащи журналисти, осигуряващи на своя събеседник оранжериен медиен уют и охолство, без да подлагат на здравословен скептицизъм неговите предварително подготвени, изгладени и лустросани словца. Задават удобни въпроси, получават очаквани отговори; разговорът върви вяло, предвидуемо, сиво - нашата родна Българска национална телевизия спря да произвежда скандали и това осезаемо личи по топящия й се рейтинг. Стилът е беззъб, програмата - скучна, зрителите - малко.
Тази нагаждаща се журналистическа идеология беше много директно изказана от Евгения Атанасова в предаването “1002 нощи”, където тя подробно обясни какви терзания я обхващат след работа, мислейки си дали не е засегнала с въпросите си някой от поканените в студиото, дали не го е поставила в неудобно положение. Вълнения според мен абсурдни за един журналист. Защото неговата мисия е да бъде верен не на етикецията, а на истината, да внимава не за протокола, а за правдивостта. Той е будната съвест на обществото, а будната съвест трябва да рови, да мъчи, да подрива, та да съумее да извади на бял свят онова, което събеседникът се опитва да скрие, онова, което по никакъв начин не му се иска да лъсне на слънчева светлина. Но всичко това се постига не с възпитани, а с нелицеприятни въпроси.
Криворазбраната етикеция е смърт за добрата журналистика.

Митко Новков