Георги Дюлгеров:
Шенгенските забрани ме възпират да се изкатеря на опакования Райхстаг и оттам да обозра разделното време-пространство на двадесетия век. Поради това ще се огледам и ослушам от низината на своето Аз.
1. Дочувам музиката на Шостакович, която ми предава страховете на нашата епоха.
2. Страховете са породени от насилието на утопиите. Насилието е материализирано в Гулаг, Освиенцим, в Гуерника, но и (за съжаление) в гълъба на Пикасо и в сакраменталната фраза: “Я Пастернака не читал, но все равно он гад!” Страхът, породен от това насилие, формира няколко поколения, мен самия. Осъзнаването му и преодоляването до голяма степен предопределиха заниманията ми в киното.
3. Драмите на Чехов (особено “Три сестри”), постановките на Станиславски, Ефрос, Товстоногов, Ханушкевич, Лоурънс Оливие, тези на “Сфумато” у нас свидетелстват за зараждането (и израждането) на тези утопии.
4. Прозата на Томас Ман ме успокоява, като проектира терзанията на моето време назад във вековете.
5. Магията на киното (Чаплин, Айзенщайн, неореализмът) и най-вече неговия разцвет през шестдесетгодишнината му, съвпадаща с 60-те години на века и 20-те на моя живот: Фелини, Бергман, Ален Рене, Бунюел, Куросава, полската вълна и Вайда, чешкото чудо и Форман, френската нова вълна и Трюфо, унгарците и Сабо, грузинците и Йоселиани, руснаците (моят учител Таланкин и Хуциев, Чухрай, Тарковски, Шепитко, Панфилов, Данелия, Климов, Герман и...), киргизите, американците и Олтман, Копола и...
6. Падането на стената съвпадна (за мен) със свършека на културна система, породена от национално възраждане, национален идеал или по-образно казано - отиде си България на Захари Стоянов, Елин Пелин и Йордан Йовков.
7+8+9+10 са неща твърде лични, за да бъдат предмет на публично излагане. Впрочем, едно от тях рискувам да ви предложа:
7. След “разобличаването на култа към Сталин” - нещо дребно, ала в моя двадесети век значително - афишът на Бургаския театър, под който се подписваха и четиримата му режисьори, независимо кой е постановчикът - Юлия Огнянова, Леон Даниел, Вили Цанков, Методи Андонов. Благодарение на това се състоях като режисьор.
Анкета