Анкета
Поглед назад към това, което предстои
Андрей Райчев
Антонина Желязкова
Блага Димитрова
Богдан Богданов
Боян Папазов
Васил Найденов
Владимир Трендафилов
Георги
Георги Дюлгеров
Георги Минчев
Димитър Йончев
Деян Деянов
Емил Христов
д-р Желю Желев
Лили Маринкова
Лило Попов
Лиляна Деянова
Лъчезар Бояджиев
Любомир Денев
Михаил Неделчев
Недко Солаков
Павел Попов
Стефан Продев
Явор Гърдев

В началото на 1999 година редакцията на в. “Култура” се обърна към свои автори с молба да посочат десетината най-важни (според преценката им) точки от случило се в отиващия си ХХ век. В писмото до тях умишлено говорехме за “точки”, надявайки се авторите свободно да изберат събитие или личност, произведение или предмет, в чиято поява/проява да кулминира предишно историческо усилие/движение. Или пък което да отваря път на следващо историческо усилие/движение.
Част от нашите приятели се отзоваха, други - не.
Разбираме и едните, и другите.
Публикуваме без всякаква обработка получените отговори не за да се включим в световната медийна шумотевица около настъпването на 2000 година и изобилието на всякакви класации на случилото се през последното хилядолетие и столетие.
В последното десетилетие у нас, в България, бе разклатено установеното с комунизма схващане, че историята може да има цел, че тя се развива по обективни закони, че историята може да бъде управлявана.
В същото време все повече си пробива път схващането за историята като за низ от случайности, от самопородили се случки или явления.
Историята като права, като спирала, като кръг? Колебливостта в отговорите на тези геометрични въпроси в края на ХХ век със сигурност се дължи на огромното (както никога досега) изобилие от факти и тълкувания, които го изпълват.
Има един концепт, обаче, който точно в края на ХХ век едва ли може да бъде поставен под съмнение - взаимната обусловеност между личности, процеси, явления и факти в историята. Независимо в коя геометрична фигура ще бъдат вписани.
Тази именно взаимна обусловеност, която има неприятната особеност да бъде констатирана единствено в миналото, а в бъдещето да бъде само гадана, подхранва човешките прогнози.
Тази обусловеност прави така, че нещо (предмет, процес...) заровено, според човека, дълбоко в миналото, изведнъж възкръсва - неочаквано и по нов начин - в сегашното. Дали не и затова човекът е измислил историографията - да записва случилото се, за да го познава, когато то изплува пак...
И ние публикуваме нашата своеобразна анкета с подобна цел, с някакво любопитство даже - коя от “точките” на ХХ век ще рецидивира, ще се развие или ще породи (какво) нещо в следващия?

Хр. Б.