Олег Кулик за любовта
- Идвате за нашия разговор направо от откриването на изложбата “Място/Интерес”, където имаше парти...
- Да, аз въобще съм член на партия. Явявам се заедно с моята партия - Animals Party (партия на животните).
- Какво представлява тя?
- Това е политическа партия, която се бори за правата на потиснатите животни, които биха искали да прегърнат милионите двуноги твари.
- Защо смятате, че животните са потиснати и че имат нужда някой да ги защитава?
- Защото ги ядат, използват ги и ги унищожават, като въобще не им дават възможност да се защитават по демократичен начин. А ако се защитават по недемократичен начин, още повече ги унищожават.
- Може ли да се каже, че това е зоофилска партия?
- Ако може да се каже, че феминистките са зоофилска партия, значи и за моята може за да се каже, че е зоофилска. Ако може да се каже, че защитавам феминистките по сексуални съображения, значи това може да се каже и за моята партия.
- Кое надделява - политическите или сексуалните съображения?
- Това е едно и също.
- Вашата работа в изложбата “Място/Интерес” ви показва сред лаещи кучета. Вие идентифицирате ли се напълно с тях?
Олег Кулик. "Затъмнение 1"
- Не, защото, ако сте забелязали, аз не се движа, за разлика от кучетата. Аз персонифицирам мъртвото човечество, неподвижно като мрамор, студено и бездушно. Там се движат само знамето и кучето. Човекът е умрял и е затиснат между идеологията и животинските си страсти.
- От вашата работа излиза, че човекът е осъден да бъде обладан - физически, сексуално - от животните. Това не е ли малко страшно?
- Това и така си се случва, просто човекът не си признава. Той е обладан от животинските си сексуални страсти: неговите политика, икономика и култура изцяло са насочени към това някой да го обладае сексуално.
- Ако наяве си признаем, че някой непрекъснато ни обладава, какво ще се случи?
- Ще стане фантастична революция. Не онази, която се е случила през 1917 г., а фантастична нова сексуална революция, пълна свобода, при която ще настане това, което е искал Христос: любовта.
- Мисля, че би настъпило тотално чукане, а не любов...
- Чукането винаги предшества любовта. Отначало върви чукане, а после започват разговори - това е любовта. Сега никой не иска да говори, защото никой не се е начукал.
- Какво в обществото пречи на този процес - чукането да прераства в разговори?
- Пречи едностранчивото възприемане на човека. Смята се, че той е един вид. Най-добрият, но един. А човекът е сума от всички видове. Затова човек трябва да встъпва в близост не само с човека, който е избрал, но и с другите видове. Тогава ще намери себе си. Съвсем не съм за това човек да влиза в близост с всички видове, но трябва да си намери своя вид. Моят вид, например, е конят.
- Идват ми наум сцени от филми, които се показват в късните часов, с коне и жени...
- Да, правилно ви идват наум, но ако се замислите дълбоко, ще видите друга сцена. В нея сте с мечка коала, висите някъде високо в лианите, по вас се стичат струи дъжд, гъделичкат ви пърхащи пеперуди; всичко това е бавно, продължава може би седмици, а после сте готов да говорите на действително интелектуални теми и да не мислите за секс.
- Това с мечката коала е симпатично, но ако ти се падне мечка стръвница?
- Това би било просто фантастичен секс. Истинската любов води дотам, че нищо друго не ти е нужно, изцяло се отдаваш на любимия, пък ако той през това време те изяде... Моята мечта е да ме изяде огромно куче, голямо колкото кон, по време на секс. Впрочем, “Баскервилското куче” на Артър Конан Дойл е роман за несъстоялата се любов.
- Как приемат в Русия вашите възгледи за съешаването с животни, а и изобщо за това всеобщо всемирно съешаване?
- Не мога да кажа за цяла Русия, но знам, че в Кремъл е увеличено поголовието от едър рогат добитък.
- Интересна гледна точка за Кремъл. Смятате ли, че на тях един от основните им проблеми е тъкмо липсата на съешаване с всякакви животински видове?
- За съжаление, там проблемът е съвсем друг: безсмисленото съешаване; хората не разбират къде, кога и какво трябва да се пъха. Безразборните връзки - това е проблемът, защото любовта и сексът не търпят безредието във връзките. А те встъпват в съюз ту с един вид, ту с друг, а трябва все пак да изберат своя вид, да бъдат само с него и да умрат заедно с него.
- Изградили сте си много стройна и подредена система за секса...
- Сексът е религията на съвременния човек.
- Ако сексът е религията, тогава кой е богът?
- Оргазмът. Само че интелектуалният оргазъм. Това е някакво второ ниво на оргазма. Ако съюзът е неправилен, след първия оргазъм настъпва разочарование и търсиш отново и отново партньор, докато не хванеш някоя противна болест и не умреш в самота. А ако намериш своя партньор, след физическия оргазъм се издигаш на друго ниво, и в този партньор виждаш наведнъж всички животни, сякаш обладаваш целия свят наведнъж. Тогава вече можеш да разговаряш с бога.
- Пансексуализмът като път към бога - така ли да разбирам вашата религия?
- Да, абсолютно. Това не е само мой възглед, а на всички напреднали религии. Това е възгледът на конете, на делфините и на царете на животните - косатките, които изпитват оргазъм, когато изскачат от водата и увисват над собствената си среда. Това човек много трудно може да постигне, но аз мога да го направя.
- Как надскачате средата, за да получите оргазъм?
- Много просто - спускам се по-ниско от нея. Човекът толкова нависоко се е издигнал в своето самохвалство и самовлюбеност, че спускайки се надолу, сякаш ставаш съвсем друг, в една редица с най-чистите и съвършени същества. Така са правили Сократ, Спиноза и всички най-големи философи. Когато са искали да се издигнат над средата, са лягали в локва и са гледали звездите.

Разговаря Петър Волгин

Излъчено в Без контрол по Хоризонт на БНР
Място/ Интерес

Лекция
на Олег Кулик