Време за изкуство,
картини и други


Краят на изминалата година бе изпълнен с разнообразни събития. За някои това бе подходящият момент за проверка на пазара. Не случайно галерия “Александър” организира втория си професионален търг именно тогава. За други това бе време за провеждане на благотворителни акции. Галерия “Финес” се опита да подпомогне Фондация “Елена и Иван Дуйчеви” с разпродажба на произведения на изкуството, предоставени от видни български художници. “Дрита” заложи на проверени стойности, уважавайки своята публика с празничните картини на Лика Янко. “Арт 36” събра приятелския кръг на галерията около експозицията “Дървото”. Галерия “Витоша” използва приповдигнатото настроение в края на годината, за да припомни един забравен художник - Борис Стефчев. Най-нестандартно подходи галерия “Ирида”, подчертавайки отново големите си амбиции. Боядисаните в черно стени по повод изложбата, назована “Самота”, показа, че тя иска да се раздели окончателно с имиджа на “лъскава” галерия. Кулминацията, разбира се, бе на 28 декември, когато Градската галерия откри голяма ретроспектива на Бенчо Обрешков по случай 100 години от рождението му. Използвайки не случайно това “картинно време” Хубен Черкелов представи изложбата си “Какавиди” в галерия XXL. С нея той продължава усилията си да развенчае установената и непоклатима представа за това какво трябва да представлява една картина. Размерите на работите са гигантски - напук на пазарната доминация на камерния формат. Платната са зле оформени - напук на вносителите на италиански рамки и налагащия се “естетски” вкус на “завършване” на творбата. Темите са наистина теми - напук на неангажираната украсна функция на картината. Изпълнението е пределно свободно - не само че не се родее с познанията за ролята на “последната мазка”, но и на всичкото отгоре платната са нашарени с отпечатъци от стъпките на твореца, преминал през тях в ритъма на право хоро или копаница (за разнообразие върху една картина отпечатъците са от юмручни удари). И все пак нещо повече за темите: иронични извлечения от заобикалящата поп-култура, някои от които могат да бъдат разчетени само от посветените (или от покварените). Образи от шоу бизнеса и телевизионни герои, техните атрибути и символи-фетиши, всъщност кичозни, но превърнати в идоли на поклонение в процеса на безкрайно репродуциране. Върху всичко това Хубен Черкелов изсипва гневни ъперкъти и тежки подметки, които се отнасят както за мас-културата, така и за образа на живописта в България, но също и за собствените му конкретни картини. Той не е човек, който дава рецепти и поне обещава утре да не повярва, че това, което прави, е панацеята на истинското изкуство. Изминалата година завърши с разнообразни прояви, а новата започна, разбира се, с разговори за бъдещето. Закриването на изложбата на Свилен Блажев в НХГ бе ознаменувано от разговор на тема “Бъдещето на живописта”. В изказванията на поканения кръг от единомишленици такова не се очерта, но както каза Андрей Даниел: “Оставете ни да работим”. Другото е въпрос на историята или на следващ разговор, при който би трябвало да присъства и “другата страна” (виж по-горния пасаж).

Мария Василева







Изкуство
на борда