Непознатата
Дана Интернешънъл
“Има момичета, които..., но аз не съм такава”- се пее в песен на Дана Интернешънъл. За пореден път се убеждавам, че в България, когато нещо трябва да бъде похвалено, то бива оплюто и обратното. Знаете ли коя е Дана Интернешънъл ? Гледали ли сте нейни клипове ? Слушали ли сте нейни песни? Защото ако бяхте, уважаеми колеги, никога нямаше да излъжете хората, които четат вестници, но нямат възможност да си купят билет от 45 лв. Дана: Един мъж, който искаше да бъде жена и стана. Но още преди това имаше гласа и таланта да пробие. Първата и засега единствена транссексуална звезда. Като такава можем да я наречем явление. Скандална не толкова със своята транссексуалност, колкото със своето поведение, тя стана известна сред тези, които наистина се интересуваха, с песента “My name is not Saida”. Пропускайки факта, че в някои от песните си пее на арабски, тя получи своето първо признание в родния Израел, когато една радиостанция я обяви за най-добра певица на годината. Дойде и Евровизия'98, когато след дълго гласуване и напрегнато очакване, Дана получи един глас повече и стана победителка, за което трябва да благодари на Македония. Някои още помним и миналогодишната Евровизия (на която Израел бe домакин), когато в заключителната част от конкурса Дана с приза в ръце се строполи на сцената, отнемайки правото на победителката да е в центъра на вниманието. Ето това е Дана, която очаквах да видя в зала 1 на НДК, защото, все пак, ние не сме всеядни и ако човек дава пари, за да види и чуе Мадона, то той не очаква тя да се държи като Селин Дион. До 18 декември за мен Дана беше явление, а след концерта си в София се превърна в Дива с пестеливи движения и семпли костюмчета, която изпя десетина песни, между тях само два хита и се фръцна, показвайки огромен ханш на тези, които я бяха пожелали. Красива, скандална, жена, ако не с минало, то поне с бъдеще - все неща, в които вече се съмнявам. Има момичета, които изнасят големи концерти, правят шоу-спектакли, карат публиката да се чувства специална. “Да, но аз не съм такава”, трябва да запее Дана Интернешънъл след това свое участие в зала 1 на НДК. Слабата организация провали концерта още в неговата подготовка. Концертът беше разочарование дори и за големите фенове на Дана Интернешънъл. Облекли тениски с лика й, почитатели с гирлянди от цветовете на дъгата бяха блъскани, дърпани и заплашвани с изгонване. Пеейки песните й дума по дума (на иврит), те вдигаха плакати с надписи (на иврит): “Дана, ние те обичаме.” Явно, селски номер за госпожица Интернешънъл, която ги удостои с хладно пренебрежение. Бронирана с презрение през цялата вечер, тя демонстрираше неуважението си към България. Жалко! За цяла една култура - един идол по-малко. Спестиха ни и очакваното “Шалом, София.” Остана ни само желанието да изкрещим: “Да живее...” идеята за Дана Интернешънъл и образа, който си мислех, че тя олицетворявя.
Нана Стефанова









* Има момичета, които...,
но аз не съм такава -
текст от песен
на Дана Интернешънъл.