Ако Кючук Ханъм можеше да говори

Когато френският буржоазен писател Флобер тръгва да пътешества “на Изток”, в Египет той попада на прочутата проститутка-танцьорка Кючук Ханъм. След като задоволява физическите си страсти, Флобер минава към по-изтънчени удоволствия: той увековечава на книга своето мнение за “типичната ориенталска жена”: чувствена, лекомислена, нехайно вулгарна и т.н. Неговата позиция на мъж, европеец и писател му дава правото да изговаря Ориента (жената и Ориентът в този случай споделят една обща и малоценна позиция). Западната цивилизация всъщност винаги е постъпвала a la Flaubert: в продължение на векове тя конструира (измисля, създава) “Ориента” като потребност от другост в огледалото на своето собствено въображение. “Ориентализмът” на Едуард Саид се появява преди две десетилетия и бързо се нарежда сред книгите, които “превъртат” парадигмата на традиционното мислене. Една щастлива контаминация на марксизма с Фуко помага да се постави въпросът за Другия от гледната точка на неговата потребност в “своята” икономия на културни репрезентации. “Ориентът”, казва Саид, е начин на мислене, базиран върху системното “онтологично и епистемологично” разграничаване на Изтока от Запада. Той е дискурс, така както Фуко описва дискурса в “Археология на познанието” и “Надзор и наказание”. Още по-точно, ориентализмът е корпус от текстове, които обслужват исторически конкретни потребности на западната цивилизация. “Изтокът е кариера”, както казва британският политик Дизраели. В метафоричния смисъл той е “кариера”, шанс и начин на западната култура да харесва себе си, да налага Ценността на своите ценности, да управлява другия, докато го изписва като собствената си другост. “Ориентализмът” на Едуард Саид е модерна книга и със смелостта на открито заявената субективност. Тя не крие опита на един арабски палестинец, на един типичен “ориенталец” да направи “опис на следите”, оставени върху него от западната култура, чието господство е мощен фактор в живота на всички интелектуалци от Изтока. “Връзката между познанието и властта, създала ориенталеца и в някакъв смисъл заличила го като човешко същество”, за него е не само академичен въпрос, интелектуална “кариера”, но и начин да оцелее като интелектуалец, като духовен човек, докато изговаря натрапената си другост като същността на западноевропейскя Друг. “Ориентализмът” има дълбоко политически смисъл. Тя изгражда позиция и предлага методология на съпротивата срещу опита и опитността на всяка идеология, на всяка власт и доминираща институция да отнеме, да експроприира за цели на своето собствено утвърждаване идентичността на “малоценните” групи, на “второстепенните” присъствия. В този смисъл книгата е парадигматична за постмодерното усъмняване в историческата валидност на утвърдените истини, на окончателните решения. Тя е симптоматична с опита да събере в едно “право на изговор” познавателната традиция на западния интелектуалец със заглушения глас на потиснатия човек, човекът с натрапена идентичност. В нея донякъде проговаря египетската танцьорка, онази Кючук Ханъм, която е забравила (езика на) танците и е получила “истинско” образование някъде в Харвард.

Милена Кирова

















Думи
с/у думи





Едуард Саид.
Ориентализмът.
Превод от английски Леонид Дуков. Изд. Кралица Маб.
С. 1999