Обръщение


от Инициативния комитет
за реформа във филмовата индустрия


Уважаеми г-н президент,
Уважаеми г-н председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н министър-председател,

Обръщаме се към вас в един изключително труден и съдбоносен за българската филмова индустрия момент. След кризата - 1996 г., през 1997 г. стигнахме до нулево производство. В същото време другите източноевропейски страни успяха да преструктурират филмовата си индустрия и в момента броят на произвежданите от тях филми надхвърля продукцията отпреди 10 години. За съжаление, у нас започналата с постановления на Министерския съвет още през 1991 г. реформа във филмовата индустрия (първа по рода си в културната сфера) се оказа неуспешна. Тогава беше приет френският модел, но беше забравен основният негов стълб - принципът на финансиране, който се състои не само в пряка държавна дотация, а и в многообразни допълнителни източници за подпомагане. Катастрофалният спад в българското филмопроизводство не е уникално явление - подобни кризи са преживели всички страни: Съединените щати през 1963 г., Италия, Испания, Швейцария - през 1994 г., Великобритания през 1996 г., Полша - в средата на 90-те години. Всички тези страни обаче преодоляха кризите не само чрез пряка икономическа подкрепа, но преди всичко с политическа воля и грижа за националната културна идентичност. От казаното дотук следва, че българската филмова индустрия също може да заеме своето достойно място в националната култура, без да тежи на гърба на държавата, чието финансово състояние е тежко. Всички европейски страни без изключение имат системи за обществено финансиране на филмовата и аудиовизуалната продукция. Европейските обществени финансиращи фондове акумулират средства от: 1. Държавна дотация (тази, която у нас се отпуска на Националния филмов център) 2. Финансиране от обществени и частни ТВ канали (това са регламентирани отчисления от телевизионните компании, посредством преки помощи или чрез данъци). Така е в Германия, Франция, Холандия, Португалия, Норвегия, Великобритания, Швеция, Полша, Унгария и др. 3. Задължения на разпространителите и ползвателите (това са приходи от специфични данъци на кино- и ТВ-разпространението - процентно отчисления от касовия приход на излъчваните филми и от печалбата на разпространителите. Така е в седем европейски страни). 4. Отчисления от продажбата на записваща техника и празни видеокасети. 5. Такси от заявителите на реклама и отчисления от самата реклама (Франция, Португалия, Полша). 6. Данъчни поощрения - в почти всички европейски страни. 7. Отчисления от националната лотария (както е във Великобритания, Ирландия, Гърция и др.) 8. Обществено финансиране чрез регионални агенции (Германия, Швейцария, Австрия и Белгия). Уважаеми г-н президент, Уважаеми г-н председател на Народното събрание, Уважаеми г-н министър-председател, Светът отдавна осъзна, че новото столетие ще бъде време на електрониката и аудиовизията. В този смисъл филмовата индустрия е от ключово значение за бъдещето на всяка нация, за нейната историческа памет, културна идентичност и приобщаване към мултикултурна Европа. Според становището на Еврокомисията, филмовата и аудиовизуалната индустрии ще се превърнат в един от двигателите на ХХI век, огромен източник на работни места. Вашите предшественици от началото на века са разбирали ролята на движещото се изображение и са пионери в законодателната инициатива във филмовата индустрия - създали са четири закона в тази област - 1915 г., 1930 г., 1946 г. и 1948 г. Толкова пъти от началото на 50-те, европейските страни са си променяли законодателството и ако се вгледате в него, ще откриете, че финансиращата система е близка до основите на нашето старо законодателство. (Нека да не забравяме, че Законът за българската кинематография е от 1948 г., не е променян до днес и на практика не действа.) Настояваме в най-кратък срок да бъде подета законодателна инициатива, която да приложи европейската система за финансиране на българското филмопроизводство и разпространение. Готови сме да предоставим в най-големи подробности системите и начините за финансиране в европейските страни, които са доказали своята пригодност.

декември 1999 г.