История на България в три тома излезе от печат в края на декември 1999 г. След тритомната история, издадена от БАН през 1954 г. и преиздадена през 1961-1962 г., тя е първият многотомен завършен труд по българска история. В нея са използвани най-новите открития на българската и световната историческа наука, влизат в обръщение извори, които досега са били недостъпни за нашите изследователи. Според авторите й, например участието на българите във Великото преселение на народите, епохата на Тертеревци, както и картината на Иван-Александрова България са интерпретирани по начин, който е нов не само за широката публика, но и за специалистите. Това, което отличава тази История от непосредствено предшестващите я многотомни издания, е, че тя не възприема себе си като дело на целокупната българска историческа наука. Нито пък зад нея седи българската държава във вид на държавно издателство. Възгледите, развити в трите тома, са лични и ангажират само авторите им. Дело е на шестима души. За сравнение предишната тритомна история, издадена от БАН, е с авторски колектив от 25 души. А принципът на написването на 14-томната история, от която досега са излезли 8 тома, е дори за отделните нюанси в историческото развитие през даден период да се вземат отделни автори, специалисти по конкретните въпроси. Шестимата автори са: проф. Иван Божилов и чл.-кор. проф. Васил Гюзелев - том I, “История на средновековна България VII-XIV век”; проф. Цветана Георгиева (XV-XVII в.) и проф. Николай Генчев (Възраждането) за том II, “История на България XV-XIX век”; проф. Елена Стателова (до Първата световна война) и ст.н.с. I ст. Стойчо Грънчаров (след Първата световна война) за том III, “История на нова България (1978-1944). Ето и някои основни моменти, в които авторите смятат, че излизат от установените досега парадигми. Написването на историята на средновековна България от българска гледна точка и преди всичко, опирайки се на български извори, а не от гледна точка на Византия, както е било възприето след Втората световна война. Според проф. Васил Гюзелев едно своеобразно състезание с най-крупния български медиавист проф. Златарски. От своя страна проф. Цветана Георгиева прави опит, доколкото това изобщо е възможно, да представи османската политическа система като рамка, в която се е развивал животът на българското общество тогава, т.е. да напусне идеологизирания модел на съпротивата срещу турското робство, запазил се по традиция в историографията ни от XIX век насам. Тя се интересува и от модернизаторската роля на българите и другите немохамедански народи в Османската империя, не на последно място и като начин за преодоляване на днешните ни комплекси спрямо свободно развивалата се Европа. Най-проблематичен, разбира се, е Третият том. Новото в интерпретацията там е, че ударението пада на силите, в най-широкия смисъл на думата, които са пречили на градивното ни развите. Авторите твърдят, че са използвали документи, до които не сме имали достъп, както и че са засегнали премълчавани досега моменти. Излизането на новата История става възможно благодарение на сътрудничеството на учени от Софийския университет и БАН. Сътрудничество, щедро подпомогнато от издателство “Анубис”.

Ирина Илиева






История на България
в три тома. Авторски колектив. Издателство Анубис. София. 1999. Цена 60 лева