Кенеди ни превърна в деца

Людмил Ненчев бе партньор на Найджъл Кенеди при гостуването му в София. От осем години той е концертмайстор на “Софийски солисти”, както и солов изпълнител и водач на струнен квартет. В камерни ансамбли е свирил с най-добрите български инструменталисти. Репертоарът му се разпростира от ранните ренесансови произведения до най-новата музика. Онези, които го познават, знаят, че е склонен към музикални авантюри и заеме ли се с нещо, в него влага цялата си емоция и майсторство. Дни след концерта в зала 1 на НДК Людмил Ненчев споделя своите впечатления от съвместната работа с Найджъл Кенеди:
Имам “Четирите годишни времена” с Найджъл Кенеди много преди да се сдобия с устройство за прослушване на компактдискове. Познавам в детайли неговото свирене от десет години насам. Колкото повече знаеш, толкова по-големи са притесненията. Това се отнасяше и за партньорството ми с Найджъл Кенеди. Още повече, свирихме без диригент. В такива случаи основната отговорност на подиума поема концертмайсторът. Бяхме на турне в Корея. Тогава ни застигна вестта, че музикантите от “Софийски солисти” ще бъдат партньори на Найджъл Kенеди. На 15 декември се прибрахме, а на 21-ви разбрах, че ще свиря двойния цигулков концерт на Бах. Всички творби от класическата програма на Найджъл Кенеди в София са в репертоара ни, така че не се налагаше специална подготовка. Смутиха ни изискванията на Найджъл Кенеди за по-голям състав - той изискваше осем първи цигулки и осем втори. Открихме изпълнителите и те се справиха блестящо. Репетициите бяха не по-малко интересни от самия концерт. Казвам това от моята гледна точка на музикант вътре в оркестъра. Първия ден Найджъл закъсня с цял час - оправда се с успиване, на генералната репетиция отбеляза успех - дойде само 30 минути по-късно. Първото впечатление от него е свързано с разхвърляност. Оттам нататък всичко е невероятна концентрация във всеки един момент от работата Още от репетициите стана ясно, че това е различен изпълнител с нестандартен подход към всичко. Не забрани да има публика по време на “черната работа”, общуваше с журналистите, прослуша малко цигуларче... Всичко това в краткото време, отредено му да пребивава в София. От рекламите този цигулар е познат като шоумен. Но в действителност той е продължител на традициите на големите виртуози - Хайфец, Ойстрах, Шеринг. Шоуто, което прави, е насочено преди всичко към установяване на контакт с оркестъра. Дори на репетициите всичко минава като на шега. И чак след това умората оттича и по нея разбираш с какъв огромен товар те е натоварил този музикант и каква сериозна работа е свършена в тази уж неорганизирана репетиция. Найджъл съумя да ни ангажира емоционално така, че да му партнираме не само с музикантските си умения, но и с цялата си душа. Превърна ни в деца, обхванати от неописуемата радост на музицирането. Сега, седмици след това преживяване още е пред очите ми нашият виолончелист Симеон Стайков - улегнал и олимпийски спокоен човек, в компанията на Найджъл се подмлади с 15-20 години. Това, което се случи на сцената, не беше просто свирене, това беше обменяне на флуиди. Непрекъсващо, въпреки сериозната програма. Преди да стигнем до този върхов момент на сътрудничество, трябваше да пресвирим всичко - заради необичайния поглед на Найджъл към познати произведения - с неговите акценти, фразиране, щрихи. Свиренето му е свързано с много здрав ритъм, с особени ударения, които вероятно идват от сериозните му занимания с джаза. Контрастите са доведени до максимална яркост - от силни бравурни пасажи извън рамките на класическата звучност до кристално ефирни епизоди, издържани в традициите на бароковата естетика. Хората имат нужда да бъдат шокирани. Изкуството на Кенеди не е само за себе си, то е насочено към публиката, и то към максимално широка публика. Когато се връщам към някогашните записи, разбирам, че този цигулар се променя - преди имаше повече каденци и разлики с нотния текст. Сега акцентът е повече върху контрастите и върху драматургичното изграждане на произведението, върху яркото предаване на състоянията. Ние, самите музиканти открихме чрез музицирането си с Найджъл Кенеди неща, които не подозирахме. Макар че информацията ни за него бе достатъчна, за да очакваме и неочакваното, той все пак ни удиви и ни хвърли във възторг. Изкуството на Найджъл Кенеди е светло и дълбоко позитивно, наситено е с една съзидателна енергия, която ни прави по-добри и по-ведри. Блазе му на този, който е отворен да възприеме тази енергия.

Записала Елена Драгостинова