И говори! И говори!
Когато видях новогодишната програма, умно избрана от БНТ, съзнах какво значи глобализираният свят. Няма граници, няма ограничения - камерата прескача от Нова Зеландия до Тонга, от Шри Ланка до Аделаида, от Амстердам до Калифорния без никакво усилие; мрежата е навсякъде и светът е мрежа. Но когато чух съпровождащия програмата коментар, се сетих за един виц от времето, когато границите все още бяха телени, а светът студен. Колхозничка среща за пръв път в живота си негър и възбудено се провиква: “Маймуна! Маймуна!”. Обиденият чернокож й прави забележка: “Аз не съм маймуна, аз съм човек”. При което колхозничката - още по-възбудена - закрещява: “И говори! И говори!” Защо се сетих точно тогава за този расистки виц? Защото по абсолютно същия начин ми прозвуча възклицанието на българската коментаторка за специално пристигналите на Кирибати за настъпването на 2000-та щастливи местни хора: “Те наистина се радват!” Сякаш човек може да прави друго на Нова година?! Така с огорчение разбрах, че бляскавата идея на БНТ ще бъде разсипана от блудкавия коментар. И гласовете зад кадър не ме опровергаха, напротив, продължиха с “бисерите” си. От които като че ли най-големият беше, когато в Хонконг (или Сингапур, не си спомням точно) един боядисан китаец запя песен на латино-звездата Рики Мартин, което не попречи на водещия да го провъзгласи за самия Рики Мартин. Българската телевизия не за пръв път си пати от злополучни коментари. Особено важи това за спортните предавания. Помним оня странен шпикер, употребил какви ли не сценични метофори за една отдавнашна футболната среща между България и Австрия. Днес, по остроумната забележка на един приятел, ако слушаш коментатора и в същото време гледаш какво се случва на терена, съзнанието ти се раздвоява, хваща те шизофренията: присъстваш сякаш на два съвсем различни мача, без нищо общо един с друг. А кой може да забрави скудоумните реторически напъни на предаването “VIP процес”, слава Богу, вече свалено от екран? Телевизията твърде често е пренебрегвала гласа за сметка на картината, но той винаги си е отмъщавал, както, прочее, го направи и навръх Нова година. Екранът, изглежда, страда от липса на ярки гласове. Не е достатъчно само да си прочетеш написаното, важно е също да си с гъвкава ориентация спрямо неговата съдържателност. Димитър Цонев е добър говорител не просто заради дикцията, а и защото показва емоционална съпричастност към текста. За разлика от Милен Цветков например. Провалът с дискусията за “Дунав мост”, честите гафове в “Екип 4”, тромавостта на “Изборът” се дължат в немалка степен именно на несправянето с изискванията на речта. И макар че на “Сан Стефано” 29 пристигнаха доста хора от “Драган Цветков” 4, в БНТ гласът е монотонен. Понякога дори и в “Гласове”.
Митко Новков