Васко Абаджиев -
дяволският цигулар
Васко Абаджиев бе виртуоз-цигулар, легенда в българското изпълнителско изкуство. По случай неговия рожден и имен ден на 14 януари - това беше изписано на програмите за концерта в столичната зала "България". Програмата беше безплатно оформена от рекламна агенция "Прим дизайн". Другите спонсори на събитието са: фондация "Васко Абаджиев" с главни "идеолози" Васил Иванов и Ангел Станков, Центърът за музика и танц към Министерството на културата, БНР, Класик ФМрадио, Съюзът на артистите в България. Пълна зала, отзивчива публика, благосклонна към всички изпълнители. Самото събитие предразполагаше към възторг. Дипломатически коли, блясък съобразно нашите възможности. И една обединяваща идея. Споменът за изкуството на големия музикант рамкира концерта: кратки фрагменти с негови изпълнения, които прозвучаха благодарение на Златния фонд на БНР. Съвсем кратко докосване до едно голямо изкуство и през залата мина тръпка. Въпреки окаяното техническо състояние на записите. Всъщност, кой е Васко Абаджиев и защо е този шум около името му, дълги години забранявано и забравяно? По-възрастните меломани си спомнят сигурно за блестящите концерти на големия цигулар в началото на 50-те години, за невероятната му техника, за гигантските опашки за билети; мнозина, които по една или друга причина не са го слушали тогава, кътат в паметта си вицове за неадекватното поведение на, меко казано, психически неуравновесения музикант. Те са от типа на многобройните истории за професор Балан. Васко Абаджиев е започнал кариерата си като дете-чудо: първо публично представяне на 6-годишна възраст, на 7 - солист на Менделсоновия концерт за цигулка, на 9 завършва ДМА, на 12 завършва с отличие Консерваторията в Брюксел, на 10 г. на конкурса "Изаи" събира по-голям бал от зрелия тогава Давид Ойстрах, който взема I награда, а Васко Абаджиев получава специална награда - поради възрастта си е оценен извънконкурсно; 12-годишен триумфира с голямата международна награда "Фриц Крайслер". Светът го тачи като "новия Менухин" или като "Паганини на ХХ век - дяволския цигулар", същевременно злата карма го следва - дете без детство, той рано загубва опората си - своя баща. Бомбардировките над Берлин изпепеляват семейното имущество, оцелява само цигулката. Завръщането му в България е триумфално, както и пътят му по световните сцени преди това. В страната на "победилия социализъм" го посрещат като новото ярко доказателство за колосалните възможности на родната соцкултура и прогресивната младеж. Трудещите се в нашата страна възторжено посрещат прекрасното изкуство на Васко Абаджиев. Не е имало друг случай в историята на нашия концертен живот един български артист-изпълнител да бъде така спонтанно, непринудено и възторжено аплодиран от своите слушатели. Такава висока оценка от трудещите се у нас са получавали само представителите на великото съветско изкуство. Това преизпълва всяко българско сърце с радост и вяра в светлото бъдеще на нашето родно социалистическо изкуство". "Работническо дело", 5-и май 1952 г. Има един мъничък нюанс: световните сцени се заменят с интензивно концертиране в заводи и ТКЗС. "Чужбината" се свежда до Унгария, Чехословакия и някои други страни от "лагера". Така световното име постепенно е обречено на забрава. А идва и средата на 60-те, Васко Абаджиев остава в Германия и забравата става и забрана. Разбира се, в годините на абсурда е имало и други случаи на незавръщане в родината, но над името на Васко Абаджиев има допълнителна тегоба: лично др. Вълко Червенков го е харесвал и е съдействал за купуване на първата в България цигулка "Страдивариус". Пореден случай на политически страсти и глупости на гърба на невинното изкуство. А след смъртта и на майка си Васко Абаджиев се оказва напълно неспособен да се грижи за себе си и за изкуството си. Цигулковата легенда умира в нищета през 1974 г. на 48 години. Само един хамбургски вестник съобщава за смъртта на "дяволския цигулар". Фондацията на неговото име е едно възраждане - не само на личността, но и на почитта към онова, което би трябвало да възвиси и възроди българския дух. Програмата на концерта по най-подходящ начин поднася тази почит. Чухме млади дарования - 10-годишната Лия Петрова, носителка на I награда на конкурса "Коциан" през 1998, и ученичката Валя Дервенска - I награда на конкурсите "Добрин Петков", "Джордже Енеску", "Концертино" - Прага. Слушахме две композиции на Васко Абаджиев, изпълнени с любов от Недко Боянов и Ангел Станков. Интересна подробност - I част от сонатата, която свириха Станков и Теодора Несторова, носи точна датировка: завършена е на 11.III.1948 г. в 1.15!/. Първият цигулков концерт на Паганини (солистът Йосиф Радионов свири с цигулката на Васко Абаджиев, на диригентския пулт беше Ангел Станков) ни припомни за "Паганини на ХХ век". И още едно интересно присъствие на този концерт: големият български челист Стефан Попов, долетял специално от Лондон "като представител на струнната група, за да почете името на големия българин", както сам обясни. Невероятно темпераментно и красиво прозвуча неговата Сюита в испански стил на Де Файя. Фондация "Васко Абаджиев" - възраждане на едно голямо българско име? Дано да е възраждане и на нещо повече - на уважението към българската култура. Една подробност: всички участници свириха абсолютно безплатно.
Наталия Илиева