Периметър на свобода

Позабравила бях текстовете на Георги Марков, пък и не знам доколко внимателно ги бях чела. В годините 89-та, 90-та, 91-ва те се конкурираха с други, нови текстове, с публицистиката, която пробиваше и се опиваше от свободата си. Затова и тогава като че ли по-скоро "случаят Георги Марков" привличаше интереса ми, отколкото текстовете на писателя. Така че спокойно мога да си призная, че книгата "Аз бях той" ме изненада. Изненада ме със своята модерност, с демонстрираното много добро писане, което се разполага в пространството между равносметката и прогнозите, с нетипичната за българските емигранти и дисиденти много ясно огласявана и отстоявана позиция на несъгласие и непримиримост... Заглавието "Аз бях той" (заглавие и на пиеса на Георги Марков) прекрасно улавя движенията на тази книга. Защото чрез събраните текстове (редуват се документи, писма, есета) тук се следят криволиците на търсенията на самия Марков, колебанията му, опитите му да удържи аза си, да не се разгуби, да се обгледа отстрани, виждайки се и самопознавайки се. Така цел на цялата книга е да покаже как човек винаги носи една идея за себе си, която постепенно може да отънее дотолкова, че азът да усети, че е започнал да се превръща в нещо друго, в не-аз. За предотвратяването на това превръщане в друг и далечен, за есенциалисткия патос да се отстои някаква същност, за сговарянето и опитомяването на себе-то, за отварянето към другите, за правата на тези други, за необходимостта да се зачита тяхната равнопоставеност разказват събраните текстове, напластявайки теми и примери, задълбавайки и задълбочавайки ги. Защото - признават текстовете на Георги Марков - не е възможно човек да избяга нито от самия себе си, нито от другите. И тези, иначе банални истини, тук зазвучават като откровения, тъй като те обясняват действията на един емигрант, който във всяко чуждо пространство удържа своята българскост, своята България - такива, каквито ги конструира в представите си - и който прекрасно е овладял диалога с другостта, чуждостта. Още повече, че емигрантството за Марков не е измисляне на лице, снабдяване с нова идентичност, с биография, напротив - то е вид отказ в името на съхраняването на някаква автентика... В този смисъл "Аз бях той" е една познаваща и опознаваща книга, доколкото се докосва не просто до личността Георги Марков, но и до писателя Георги Марков. Есетата, поместени в нея, явяват собствен стил и са пример за действително висока публицистика, която не обслужва момента, а гони бъдещето и постига свободата не само на изказа, но и на мисълта. "Аз бях той" е книга и за съдбата на тоталитарна България, оформена като сведетелство на очевидец, който се надява, че в бъдеще някой ще има нужда от спомените и оценките му, когато архивите проговорят и нещата се назоват с истинските им имена; тя е разказ за историята на България през 60-те и 70-те години на ХХ век и за непримиримостта към нейната грозота и пошлост. Въпреки това обаче, а може би точно затова, "Аз бях той" е и една много толерантна книга, която утвърждава правото на другия да мисли различно, която се обявява срещу делението на хората, която желае да прати по дяволите национализма и патриотизма, която настоява за отвореност към всеки турчин, грък, сърбин, циганин, защото волята й е да култивира непоносимост към собствения фашизъм. И най-сетне, "Аз бях той" е и една тъжна книга. Заради позорната за България смърт на Георги Марков, разбира се, но и заради емигрантското му битие, заради емигрантското битие по принцип. Защото текстовете и писмата (особено до родителите) явяват етоса на болката такъв, какъвто той може да бъде уловен само в текстовете на емигранти от ранга на Бродски. И писането за това, огласяването му по BBC или "Свободна Европа" е онзи единствен периметър свобода, който Георги Марков е дарявал на всички, които са имали волята да го чуят.

Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Аз бях той.
121 документа за и от Георги Марков.

Подбор и съставителство Любен Марков. ПК "2 1/2".
С. 1999