Космополитизмът

На 4 и 5 ноември 1999 г. в град Комотини в Гръцка Тракия се състоя годишната среща на международната асоциация "Mediterranees" ("Средиземномория"), посветена на темата "Космополитизмът и античността". Тематиката беше достатъчно широка, за да участват различни специалисти, третиращи проблемите на различни епохи - от древния Изток до съвременността.

Оказа се, че никак не е лесно да се достигне до Гюмурджина, особено ако пътуването не съвпада с тези два дни от седмицата, когато е предвиден директен автобус дотам. Тук не говоря за визите, средствата за път (особено ако принадлежи човек към някоя полуфантомна "научна" институция) и другите обикновени проблеми на българина, а за физическата възможност да се достигне до един град, който се намира на около 15-ина километра от границата с България. Е-ех, като (ако) отворят прохода Маказа... друго ще е! Тъй или инак всичко си има и своите предимства и след една нощна разходка по солунските улици човек може да посрещне зората тъкмо пред храма на Св. София - Премъдростта Божия. То и това стана случайно, ала случайността не изключва многозначителното тълкуване на съвпаденията, особено когато то предоставя една инак нелеснопостижима възможност за повдигане на самочувствието. Следва поемане на изток. Халкидики, езера, море, планини, маслини и на всеки кръстопът места за икони, пред които почти винаги блещи кандилце. Гърция! Струва си човек да види разпръснатата по хълмовете край морето Кавала. Най-вече си струва обаче да види езеро Порто Лагос (или Вистонис), побеляло от пеликани и от църкви, накацали по островчетата сред водата, минавайки по тънката ивица суша между него и Егея. Накрая си струва и да попадне в хотел, потънал в море от розмарин. Вероятно бе прав деканът, който при откриването на колоквиума каза, че Гръцка Тракия е измежду най-подходящите места за провеждане на разисквания по космополитизма като наследство от античността. Едва ли обаче това е единственото място на Балканите, където са представени гърци, помаци, турци, арменци, българи, цигани и какви ли не още общности, които веднага се хвърлят на очи при първото пресичане на платията. Просто сега е бил негов ред. Вероятно пак поради такъв някакъв вътрешен ред приветствие към участниците поднесе не православният владика, а местният мюфтия. Но да се върнем на Средиземно море, от което Комотини е отдалечено на цели 30-ина километра! Асоциацията "Mediterranees" има своето седалище в Юридическия факултет на Х Парижки университет в Нантер и обединява основно историко-правници, но също и историци, политолози, литературоведи, изкуствоведи... Идеята й е да свързва интелектуалци от всички страни, разположени по бреговете на Средиземно море и принадлежащи към средиземноморската култура. Тази идея все още не е напълно осъществена - много страни не са представени по технически или политически причини - но е сигурно, че няма пренебрегната нито една от съществуващите в Средиземноморието традиции: нито западната, нито източноправославната, нито еврейската, нито ислямската. Макар и да съществува едва от няколко години, асоциацията развива активна научна дейност, за което свидетелства едноименната поредица, издавана от нея, от която вече разполагаме с повече от двадесет тематично формирани тома. Миналата година в университета на Ла Рошел, Франция, бе създаден и Център за международни изследвания на римското наследство, който вече институционализира дейността на асоциацията в научната сфера. Организатор на колоквиума, предшестващ годишния конгрес на асоциация "Mediterranees", през тази есен бе Юридическият факултет на Демокритовия тракийски университет в Комотини - град, който ние назоваваме с турското му име Гюмурджина и който е бивал в пределите на българската държава в продължение на няколко години. И когато указвам като организатор факултета, не бих искал да пренебрегна личното гостоприемство на нашите домакини и огромната работа, извършена от проф. Константин Питсакис и от проф. Мария Юни. Едва ли е нужно да представям поотделно изнесените на колоквиума доклади. Задълбаването в темата на всеки един от участниците крие опасността да се загуби общата идея, която би трябвало да доминира при такива събирания. Достатъчно е да кажа, че те бяха подразделени на секции, третиращи съответно проблемите на космополитизма в древния Египет, в пределите на елинската и римската античност, в ислямския свят и накрая християнския космополитизъм. Всеки доклад си имаше своята тематика и разкриваше различни страни на едно явление, което обаче трябваше да бъде преди всичко дефинирано. Именно това дефиниране на космополитизма бе в центъра на дебатите и през двата дни на срещата. Проблемът бе поставен от проф. Жак Буино, който е и председател на асоциацията, посредством един твърде оригинален подход, който демонстрира развитието и оценката на космополитизма в съвременния западен свят и по-точно във Франция - типичен представител на културата на отвореността. Преди да започне доклада си, той бе направил справка в различни френски тълковни речници за термина "космополитизъм". Резултатът си заслужава да бъде представен. Първото нещо, което се хвърля на очи, е, че в някои от тях терминът "космополитизъм" изобщо липсва, или е посочен като производен от "космополит". Самият космополит е определен като човек, който разглежда себе си като гражданин на света (Robert, изд. 1978) или на универса (Littre, изд. 1878), който живее не само в една страна и възприема лесно обичаите и нравите на страната, където живее. Любопитно е определението на "космополитизъм", което дава Littre, изд. 1878: "разположение на духа, което ни прави да намираме родина и другаде, както и в своята си страна. Разположение, противопоставено на духа на изключителния патриотизъм". Всъщност най-интересно и донякъде противоречиво е определението, което се съдържа в Dictionnaire de la conversation, ed. 1835, ала тук не ще го цитирам обстойно, тъй като е доста по-дълго. Във всеки случай началото му е многозначително: "Човекът, който има професия да е гражданин на целия свят и да има непрекъснато предвид интересите на човешкия род, е космополит. Доктрината, която премахва границите на родината и отхвърля локалните емоционални връзки, е космополитизъм...". Акцентът, прочее, върху противопоставянето на патриотизъм и космополитизъм е очевиден, както е очевидно предпочитанието към родолюбието, вероятно характерно за миналото столетие. И за да бъда съвсем конкретен, бих искал да предложа още един цитат от същия речник, който разяснява защо привързаността към интересите на човешкия род невинаги е достойнство: "Приятелят на целия свят не е истински приятел никому". В рамките на колоквиума бе изключително важно да се дефинира космополитизмът по отношение на универсализма - едно разграничение, което твърде често убягва както на теоретиците, така и в общественото съзнание. Всъщност заслугата за директното поставяне на това питане принадлежи на колегата от Египет Хасан Абдулхамид, който преподава история и философия на правото в Кайро, по повод доклад, третиращ присъствието на чужденци в египетското село, а и в управляващия елит около фараоните. Космополитизмът не е абсорбиране на всичко и всички от една могъща цивилизация, отворена с цел поглъщане и смилане. Става дума за поглъщане и смилане, което до голяма степен е отрицание на различията - независимо дали по пътя на тяхното смазване от страна на голямата култура или по пътя на възприемането и усвояването им от нея. Тези разсъждения дават повод да се обърнем към съвременната епоха, даже към последната балканска година, през която недалеч от мястото, където се провеждаше колоквиумът, се сблъскаха глобализмът и партикуларизмът. Едва ли е нужно тук да обсъждаме личността и политиката на Милошевич и на сръбските националисти. Може би е по-интересно да погледнем личността и политиката на Хашим Тачи и действията на неговата Армия за освобождение на Косово. Те са толкова далеч от отвореност и космополитизъм, колкото и Воислав Шешел! Би трябвало обаче да се опитаме да характеризираме този дух, който накара целия, да речем, "цивилизован" свят да изсипе технологичното си могъщество върху една страна - права или не - несъгласна с неговите разбирания. Съвременният глобализъм не свидетелства за истинска отвореност на тези, които диктуват правилата. Не е истинска отвореност към различията опитът да бъдат те смазвани в името на тези ценности, които икономически могъщият възприема като свои. Така е и що се отнася до разбирането за човешки права (твърде различно, впрочем, относно Косово и Метохия и относно Чечения, относно потъпкването им от страна на Милошевич и това от страна на Туджман), до езика на комуникация, до употребяваната азбука, до дрехите, до отношенията в семейството... Или може би е отвореност, но такава като пастта на Геената огнена, както я изобразяват в късната иконография на Страшния съд! Но да оставим на мира "поколението на "Бийтълс" и на 1968", което сега управлява света, и да се върнем на обсъждането на космополитизма. Вероятно поради нескромност ще завърша с няколко думи за доклада, който аз изнесох. Опитах се да формулирам космополитизма като духовно състояние най-вече на отделното лице. Това е именно качеството на принадлежност към света, вселената. Посветих доклада си тъкмо на изясняването на понятието "свят" в този случай, изхождайки от терминологичната разлика между гръцкия и славянските термини за "свят", което е всъщност и разлика между езическата и християнската концепция. Несъмнено елинското понятие за "космос" носи идеята за порядъка, хармонията и в крайна сметка за красотата, което съответства на пантеистичното разбиране на космоса. От своя страна и двата славянски термина - "мир" и "свят" - носят идеята за друг тип Божие присъствие. Макар и славянската дума, съществителното "свят" (като еквивалент на "космос") и прилагателното "свят" (като притежаващ качеството "светост") да имат различна етимология и в крайна сметка и различно значение, то особено след последната (прочее, не особено интелигентна) правописна реформа те функционират във всекидневния език като синоними. Това, разбира се, не е случайно, защото в крайна сметка ние произлизаме от една християнска култура, за която светът е творение Божие, спасено, изкупено и осветено след Първородния грях от Въплъщаването на Спасителя и на която дуализмът би трябвало да е чужд. Така се оказа, че не би трябвало да противопоставяме красотата на светостта, защото става дума за два типа Божие присъствие във видимия свят - пантеистично или лично. А в крайна сметка космополитизмът може да бъде определен и като качеството на принадлежност към една хармонична, красива и света Вселена.

Иван Билярски

София, ноември 1999 г.