Смисълът на материала

Няколко изложби в художественото пространство на София разбудиха позадрямалия интерес към проблема за връзката между материала и образа. Нали доминацията на идеята от много време насам като че ли изтласка този въпрос от полезрението? И не само това - безпрецедентното разширяване на кръга от изразни средства някак си омаловажи стойността и лидерската роля на материите. В този свят обаче винаги е съществувала Япония. Ръчно произведената там хартия продължава да упражнява властта си над въображението и уменията на хиляди художници. По четири листа от хартията Уаши са получили 10 български графици. Резултатите от "битката" с нея са показани в галерия "Крида Арт". И са много симптоматични в своето разнообразие - от респектираното едва-докосване до опитите за тотално подчиняване и господство над хартията. В тази логика се включва и изложбата "Цвят и хартия", показана на "Шипка" 6. Общо взето, под това заглавие може да бъде вместено почти всичко, нарисувано с цвят и хартия. Независимо че участниците са канени специално, това не е обособило някаква конкретна гледна точка към проблема. Много малко са и авторите, за които темата е послужила като провокация за създаване на нещо по-различно от обичайните акварели, темпери и рисунки. Любопитен е развоят на използваните материали при Любен Костов, който представи в Института за съвременно изкуство своя визуален каталог. СD-ромът предоставя уникалната възможност бързо и лесно да си припомним неговите дървени машини например, които откриха нов период в изкуството ни. И не само заради провокативните теми и занимателните механизми, но и поради избора на материала - груб, недодялан, намерен на улицата или в селския двор, арогантно противоречащ на валидните преди десетина години норми за границите на живописта, графиката и скулптурата. При Любо материалът беше много повече от средство - той беше провокация, протест, бунт срещу традиционното изкуство и налаганите представи за качество, успех и "перфектност". Малко странно изглежда днес онова неспокойно и неориентирано време от акции, хепънинги и пърформанси, педантично подредено в луксозната и студена опаковка на CD-рома. С неизбежна доза носталгия го възприемам като символично затваряне на страницата на спонтанните действия и навлизане в сферата на строго регламентирания art world. Един друг художник от същото бунтарско поколение на 80-те се представя с изложба във Френския институт. Когато преди доста години Кирил Прашков плетеше плетове, преминаващи от дърво в графичен лист, всички виждаха в това не просто използване на нетрадиционен материал (клонки, съчки и др.), а жест на разчупване на закостенелите рамки на изкуството ни. В онова време на забранено слово той плетеше своето послание без думи, използвайки изразните възможности на материала. По-късно създаде запазената си марка арт лозунги от плодове, зеленчуци и бройлери. А когато всички започнахме да се учим да говорим - Кирил Прашков вече беше преминал през този етап. Тогава той започна да включва в работите си и словото, но изкушен не само от смисъла му, а и от визуалната характеристика на ръчно изписания текст. Едва ли има друг художник, при който образ и текст съществуват в такава преливаща симбиоза - от смисъла на образа към визията на текста и обратното. Кирил създава типичния BG-вариант на концептуалното изкуство - здраво свързано с езика на материала. Изложбата "Посветено на Пушкин. Текстът като натюрморт" е истинско удоволствие за ценителите на хармоничното единство между смисъл и материал.

Мария Василева







Изкуство
на борда