Писмо до Юлия Христова от пианиста Димо Димов
Юлия,

Желанието ми да ти пиша е предизвикано от твоите две участия в предаването "Гласове" на Явор Дачков и надеждата, че не си забравила старото ни приятелство. Освен високата оценка, която даваш за своята работа, освен съветите към музикантите, ти говориш за някакви прекъснати традиции в нашия концертен живот. На друго място - във в. "Демокрация"- казваш: "И тук е важно да си кажем какво заварихме през 1989 година - това беше едно музикантско общество, което представляваше сбор от индивиди, доста от тях много талантливи, повечето - не. Но дори и много талантливи персонално, се вписваха в една среда, която по принцип беше неталантлива." Темата за приемствеността дълбоко ме засяга, защото съм убеден, че ние все още продължаваме да съществуваме благодарение на нея. И сега имаме прекрасни диригенти, оркестри, изпълнители, които работят в изключително тежки условия, главно поради своята привързаност към музиката. Това са музиканти - продължители на традициите от миналото. Непростимо е да се преминава с пренебрежително мълчание през имената на Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Стефанов, Димитър Манолов - блестящи дарования, изключителни професионалисти и ерудити. Една от несправедливостите на света е, че постиженията в изкуството не са пряко зависими нито от моралния облик на твореца, нито демократичността на властта. Точно в онези недемократични години Бърнстейн казваше за нашата филхармония "Пионер": " Това не е просто пионерски оркестър, това е върхът на световната цивилизация". Ние искрено подкрепяхме смяната на системата не само заради професионалната ни реализация, а защото искахме да спасим нашето човешко достойнство. Все повече се срамувам от това публично сочене с пръст, от това разделение на "талантливи" и недотам". Всеки от нас понякога изпитва съмнения за своята надареност. Затова не мога да бъда прехласнат от пазарния принцип в изкуството, пък било то от американски или от европейски тип. Ние имаме друга съдба, други комплекси и въображение. Не ми се иска да доунищожим близкото минало, защото, както е казал един философ, възраждане е възможно само там, където има гробове.

Димо Димов