Докторе,
разсмей ме повече!


За известно време Канал 1 пренебрегна нравствените поуки по американски на "Доктор Куин - лечителката" в името на българските сериали, създадени в Центъра за телевизионно филмопроизводство на БНТ. След деминародното разочарование "Дунав мост" (ако съдим по анкетата на телевизията по време на злополучния опит за обсъждането на сериала на Георги Мишев и Иван Андонов), многострадалната аудитория на обществената медиа бе подложена на ново изпитание в праймтайма от вторник до петък - ситуационната комедия "Клиника на третия етаж" на Николай Акимов. За мен това е първият опит на родна почва да си мерим хумора с жанрови еталони а ла "Бар "Наздраве", но възрастни колеги твърдят, че още през 60-те Хачо Бояджиев бил правил серийки със задкадров смях и още тогава те изглеждали остарели. Не знам. Но знам, че изгледах първата партида от "Клиника на третия етаж" със симпатия, независимо че невинаги ми беше смешно. Хрумването да се проследят разните перипетии - емоционални, социални, професионални или комплексарски, на трима лекари и тяхната медсестра в процеса на изграждане на частната медицинска практика у нас, е не само адекватно, а и забавно. В момент, когато здравната реформа буксува повече от автобусите на градския транспорт, а частните клиники дерат пациентови кожи, да разсмиваш хората с лекарски тегоби си е изпитание. Но когато те са млади, объркани и все пак ентусиазирани клетници, защо не. За разлика от американския "Спешно отделение", австралийския "Болница "Вси светии" или дори едновремешния чешки "Болница на края на града", създателите на "Клиника на третия етаж" ни лишават от съспенса на животоспасяващите акции и интервенции, характерни за сериозните "лекарски" сериали. За разлика от сапунената опера "Светлините на Маями", в "Клиника на третия етаж" не разплитат безкрайни фабулни ракитаци, в които праксисът е само декор за безкрайни коварства и любов, завързвани и развързвани от серия в серия и смешни единствено с безутешната си глупост. Не, нашият роден ситком се опитва да разсмива чрез случки и нелепици, производни както на самото ни шантаво време, така и на характерологичните особености на персонажите. Но, напъхани според жанровите жалони най-често в един-единствен интериор, ситуациите се изчерпват бързо-бързо. Вместо да се втурне да ги подкрепя със свежо остроумие, диалогът пръхти и хълца в прахта на енигматични скечове. И в крайна сметка комичното в "Клиника на третия етаж" е сведено до шаржираните акценти в поведението на изпълнителите: инфантилизма при Александър Косев, енергичността при Христо Мутафчиев, изобретателността при Рени Врангова, фройдопатологията при Стефания Колева, нелепостта при Мария Русалиева, агресивността при Николай Урумов... Само че те на свой ред са преекспонирани и на моменти - уморително тавтологични. Затова пък е достатъчно Никола Рударов само да се пръкне в дъното на кадъра, за да предизвика залпове смях. Или Десислава Тенекеджиева да се весне като епизодична еврейка-феминистка, за да оцвети цяла серия. Иначе задкадровите аплаузи и веселие често си остават само илюстрация на авторови мераци. Радвам се, че "Клиника на третия етаж" ще има продължение. Знам, че, освен себе си и Людмил Станев, Николай Акимов търси и други сценаристи. Дано сериалът стане вулканично смешен. Защото е наистина симпатичен - преди всичко заради лежерността и актьорските си попадения. Зад гърба му по Нова телевизия диша "Огнената Грейс". И там хуморът не е кой знае колко изобретателен, но поне има изобилие от ситуации и свежи лафове. А нашите герои са далеч по-благодатни за остроумие. Но ето че безкрайната детско-юношеска досада "Доктор Куин - лечителката" отново се намести в праймтайма на Канал 1.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед